Имам нужда от помощ!

-Какво точно стана?-попитах.Замислих се и опитах отново-Имам предвид предното междучасие.-уточних и се надявах Ейдън да ме разбере.
-Вече ти казах.Той е опасен.-отговори ми той като извади цигара от кутията и я запали.
-Решил си да ме пазиш?-попитах объркано.Той кимна.”Точно като в шоуджо манга” помислих си.Манга е японската дума за комикси и карикатури.Шоуджо манга е предназначена манга за момичета от 10 до 18 годишна възраст,в които често става въпрос за любов и романтика.Често в тези манги момичетата биват пазени и спасявани от момчето по което си падат.
-Искам да си само моя.-прошепна той.
-Моля?Май нещо не те разбрах.-усмихнах се неудобно.Ейдън се приближи до мен и ме прегърна през кръста.
-Обещавам ти да те пазя.-прошепна ми той.Прегърна ме още по-силно.Усещах дъха му на врата си.
-Не ме прегръщай така.Ние сме само приятели.-казах му.Бях супер окачила,защото ми беше приятно в прегръдката му,а ние бяхме само приятели.
-И приятелите се прегръщат,Емили.-каза ми той.
-Знам.-отговорих.”Той още ме прегръща”-помислих си-Но не така.-довърших и се отдръпнах от него.Знаех,че и той иска да не сме само приятели,но…чакай нямах предвид „и той”!Аз не го харесвам по този начин!Неее!

Това е част от една от книгите ми.Наистина забих и не знам какво да пиша.Става въпрос за двама приятели,които се запознали преди две седмици когато Емили се премества в училището на Ейдън – красавец и единственото момче със същия вкус за музика като този на Емили в цялото снобско училище.Ейдън е единственият й приятел.Двамата се харесват,макар Емили да не си го признава дори на себе си.
Моля!Имам нужда от помощ за продължение.Може бе това е и начина да разбера дали имам читатели и,ако имам,да ви накарам да пишете.