Вървях си из тъмната гора и се чудех на къде да отида.Не е това,което си мислите.Не съм изгубена.Просто живеех близо до гората и търсих някое самотно място,където да мога да си почина от шума,родителите си,малката ми сестра и да порисувам малко.В горичката беше трудно да се изгубиш,понеже на всеки 20-30 крачки виждаш или малка пътечка оставена от някой дървари или главния път към селото.
Това и ми беше проблема.Гората беше по-обитавана и от селото.Имах си от малка една полянка,малка и усамотена,но скоро я откриха хората и често ходеха там.Вървяла съм може бе половин час когато стигнах хълмче,където дърветата се сгъстяваха,както и храстите,а пътечки нe се виждаха никъде.
Усмихнах на прекрасното място,беше пролет,любимият ми сезон,защото тогава цветовете на гората пламтяха от живот!Седнах на земята до едно дърво без да се замисля,както повечето момичета,дали ще си изцапам хубавите дънки,защото не бях привързана към вещите ми.Освен папката със рисунките ми.Извадих от раницата си молив и скицника ми се огледах наоколо.
Очите ми намериха нещо много интересно сред зелените дървета.Нещо розово и пухкаво,което изпъкваше от километри.Чудех се как не съм го виждала преди.Беше черешово дърво!Розовите му цветчета танцуваха от полъха на пролетния вятър и малки листенца падаха на земята като розов сняг.Решех да нарисувам точно него.Красивото черешово дърво обиколено от целени дъбове,ели и кестени.Красота!
Бях забравила за времето,но си спомням,че бях затворила очи за малко.Явно бях заспала когато чух нежен женски глас да пее.Отворих очи и се огледах.Последвах гласа и стигнах мястото с черешовото дърво.Само,че там нямаше черешово дърво,а красиво момиче с народна носия,дълга тъмно кестенява коса,сплетена на плитка и клонче с черешови цветове в косата й.Момичето пееше с невероятен глас и танцуваше наоколо.
Зачудих се къде е дървото!Нима бъркам мястото?Наоколо нямаше черешово дърво колкото и да се оглеждам!Реших да попитам момичето къде е дървото,но когато отворих уста тя се обърна към мен,стресна се и се превърна в черешово дърво!Ама хич не се шегувам!Направо се стъписах.Премигнах няколко пъти и изведнъж се оказах отново до дървото със скицника на краката ми.
Бях сънувала всичко.Дори не бях довършила рисунката си.Започваше да се стъмнява и аз забързах да се прибера у дома преди моите родители да решат да ми се скарат и за това.
Когато се прибрах беше вече време за вечеря.Всички седнахме на масата и вечеряхме тихо.
-Къде беше днес?-попита майка ми.
-В гората.Рисувах.-отговорих и просто.
-Това ме подсети!-извика сестра ми,тя имаше навика да вика вместо да говори.
-Не викай!-скара й се майка.
-Ама аз не викам!-извика отново сестра ми.
-По-тихо!-скара й се майка отново.Това беше един от обикновените им караници.
-Кажи сега за какво си се сетила.-подканих я.
-Днес учихме за една легенда в училище.-започна тя.Сестра ме беше умница.Знаеше всичко,което учиха,в сравнение с мен,по-тъпата от двете сестри.-За двама влюбени,които не можели да бъдат заедно.Бащата на момичето се преместил тук,за да бъде момичето по-далеч от любими си.Тя обаче избягала в гората.Там,където тя паднала на земята и заплакала се превърнала в черешово дърво и зачакала своя любим.
Не можех да повярвам!Без да разкажа на сестра ми за случката ми днес тя ми разказа тази легенда!Не знаех дали да вярвам на легендата или не,но случката и „съня ми” ми се сториха съвсем истински.
Години наред след това търсех дървото,но така и не можах да го намеря.Не си завършех рисунката и тя стоеше над леглото ми винаги и ми напомняше за дръвчето и необикновения „сън”.
Това е за днес.Не Се получи много,пък и не е много оригинална,но това е,което мога днес.Утре по-добре!Хахаха,дано…Благодаря,че я прочетохте цялата.Реших да я кръстя „Легендата за черешовото дръвче”.Между другото наистина имам умна сестра,а аз съм по-тъпата от дете.И спирам да пиша преди да изтърся някоя глупост както винаги правя(да това ще ми бъде като запазена марка и извинение да спра да пиша).
Приятен ден/нощ и rock on!
Сакура^^(означава черешово дърво,но знам,че ти вече го знаеш).Историята ти..беше като филмова лента в главата ми докато я четях.Ти тотално ме пренесе в нея.Това е една от чертите на добрия писател.Сестра ти може да е по-добра в учелище,но съм убедена,че ти пък си по-добра в писането.=]
ОтговорИзтриване