Нова татуировка

Приготвих багажа си по-бързо от както някога съм си приготвяла багажа.Този път и причината беше различна.Махах се!Мама му махах се!Приготвих само някои дрехи и обувки и си тръгнах.

Вчера навъдих 18.Обещах на себе си,че няма да стоя при родителите ми когато навърша 18.С малкото багаж щях да оцелея седмица преди да трябва се стегна и да си изпера дрехите.Все тая ми беше,но майка настоя да докара останалите ми неща когато може(което най-вероятно,щеше да е неделя).

Пристъпих прага и се озовах сама на тъмната улица.Беше 3 през нощта.Беше нормално да няма хора.Разкриваше се улица като от страшен филм.Безлюдна тъмна и осветена само от единия край от една премигваща улична лампа.Не можаха да ме изпратят нито приятелите ми,нито родителите ми и бях сама докато чаках таксито си.

Чаках половин час и осъзнах,че не само закъснявам,но и,че таксито ми няма да дойде.Въздъхнах и ръгнах пеш към гарата.Тя не беше много близо и единствената причина,поради която да си извикам такси беше,че не е безопасно да вървиш сам из тъмните улици.Не в малкия ми град нямаше много престъпност,но майка се притесняваше от уличните кучета.Тя не разбираше,че аз бях приятелка с кучетата от моя квартал.Кучетата ме разбираха и аз тях.Непознатите не ме палеха.Просто трябваше да минеш спокойно покрай тихо и спокойно.

В същия момент до мен дойде едно от кучетата,чиято територия беше около нас.Знаех го,защото винаги когато ме следеше като излизах от вкъщи той спираше да някъде и знаех границите на територията му,която споделяше с глутницата му-майка му и баща му.Майка му също ме харесваше,но не мисля,че баща му ме прие,а бях сигурна,че той беше водача.Погалих кучето и продължих пътя си.

Половин час по-късно бях на гарата.Тя също беше така тъмна и страшна както улиците,по които минах.Нямаше никой и(надявах се)нищо.Зачаках влака,който също закъсняваше.Седнах на една от скамейките и се съсредоточих да не заспя.

Случи се нещо невероятно.Видях как един червен влак(да червен!)приближи с бясна скорост гарата.Беше твърде бърз и ме изненада колко рязко пред мен.Предната му част беше във формата на лице с огромна дяволска усмивка и имаше големи червени рога.Очите му бяха жълти.

Още по стряскащо беше когато главата се обърна към мен точно като по детските филмчета.Съществото се ухили още повече като разкри белите си назъбена като на крокодил зъби.

-Здравей.-изпя то сякаш казваше „Точно теб търся”.Аз не посмях да кажа нещо.-Виждам…от днес ще си самостоятелна…-започна той и зачака.С всички сили аз съумях да кимна.-Мога да изпълня всяко твое желание за напред в живота ти.Само кажи какво искаш.-из обаче бях толкова стъписана,че не можех да кажа нищо и не знаех какво става.-Не ме ли позна?-попита той.Нима го познавах?Не мисля,че щях да го забравя,ако някой път го чуя.-Аз съм Дявола.-каза то.Очаквах да съм стресната,но всъщност имаше смисъл.-Искаш ли да направим сделка.Ще изпълня желанията ти,ако в замяна ми дадеш душата си.-каза Дявола без да маха усмивката си през цялото време.

Клише.Това си помислих,но беше логично.Единственото нещо,което хората наистина притежават беше душата им.Аз преглътнах и се изправих треперейки.

-Искам да имам най-хубавия глас в света.-казах и дявола се ухили още повече и ъгълчетата на устата му почти се докосваха над главата му.-Но не искам да избиваш по-добрите певци от мен,а само да промениш гласа ми и да мога да пея всичко и то перфектно.-допълних.Дявола възвърна обикновената си усмивка и кимна.

В онзи момент усетих пареща болка на ръката ми.Побързах да видя какво причинна болката и видях татуировка.

Стреснах се ужасно много и когато погледнах към дявола той беше изчезнал и на негово място стоеше един обикновен влак.Бързо влязох преди да тръгне без мен.

Може би съм стояла 10 минути стъписана като обмислях какво се случи.Сън.Трябваше да е сън!Само татуировката щеше да докаже дали беше сън или не.Вдишах дълбоко и погледнах ръката си.

Това е още една историйка от мен.Надявам се да ви хареса и поля пишете коментари.