Lucky 8 - 5

V

Мина седмица и започнах да опознавам повече и повече момчетата. Говорехме си на училище и накарахме всичките си съученици да се чудят какво става. Все пак те не знаеха каква е връзката им както аз знаех.

Често следобедите си прекарвах пред компютъра и си пишех със Daehyun. С него си писахме често. За разлика от останалите, отношенията ми с него не се бяха променили много .Все така си пишехме, но може би този път малко по-отворено и по-често.

Хейни: Е, как я караш? Написа ли си домашните вече?

Daehyun: Да.

Беше почти мигновения му отговор.

Daehyun: А ти?

Засмях се на отговора му. Само да знаеше...

Хейни: Не мога да се справя с половината от домашните си. :D

Daehyun: Искаш ли помощ?
Хейни: Шегуваш ли се? Ти си 9 клас.
Daehyun: Мисля, че ще се справя с неща от 10 клас.
Хейни: Остави. Днес е петък.
Хейни: Не е нужно да се учи! :D
Daehyun: Петък ли е вече?
Хейни: Точно така.
Хейни: Свободааа!
Написах ухилена.
Daehyun: Утре има карнавал на пълнолунието. Сама се сещаш, че не мога да го пропусна.
Хейни: Прав си. Прав си.
Daehyun: Всички ще са облечени в сиво, бяло или светло синьо. Ще има различни представления и така нататък.
Daehyun: Проблема е, че няма с кой да отида.
Хейни: Мога да дойда с теб. :)
Написах преди той да довърши мисълта си.
Daehyun: Това ще е страхотно. :)

На следващия ден осъзнах, че нямах чисти дрехи в подходящите цветове. Освен едно късо, бяло кимоно със светло сини звездички по края на ръкавите. Сложих си дълги бели чорапи със светло сини лунички по края и светло сини пантофки. Погледнах се в огледалото и реших, че няма да е зле да направя нещо с косата си. Вдигнах високо косата си с няколко фиби.

Чудех се дали ще изглеждам странно, но реших да не му мисля много и се затичах към парка, където беше карнавала.

Daehyun ме чакаше пред парка с нежна усмивка. Носеше бяла тениска, сини дънки и бели маратонки.

-Това е нещо ново.-усмихна се той.

-О, я стига! Просто нямах какво друго да сложа.-казах му.

-Всъщност е много яко.

-И продължаваш да се подиграваш...-пошегувах се и тръгнах напред с усмивка. Daehyun също се усмихна и тръгна след мен.

Украсата в парка беше невероятна. Милиони лампички бяха окачени по дърветата, но със слаба светлина, така атмосферата беше по-романтична. Но на мен ми напомняше повече на коледна украса. Oт време на време преминавахме бараки, на които можеше да играем игри, като на лунапарк. Продаваха пуканки и захарен памук. Но най-много ми грабнаха вниманието игрите за печелене на награди.

Центъра на парка на открито се подготвяше докато стане полунощ, където щяха да се пуснат 100 фенера, които да летят в небето, а в 3 часа щеше да има заря, която щеше да закрие карнавала. В единия край на поляната имаше сцена, на която щяха да се проведат изпълнения и различни игри.
-Богиньо, от къде да започнем?-попитах изумена Daehyun.
-Какво ще кажеш за разходка с лодка по реката?-попита той.
-Какво? Ама и това ли има?!-изненадах се и той се усмихна.
-Ела, ще ти покажа.-с тези думи той хвана ръката ми и бързо ме заведе към реката. Там имаше няколко лодки плаващи по реката с двойки на тях. Имаше още няколко, които чакаха на брега, затова отидохме до една от тях.

Всяка лодка беше украсена със същите малки лампички и хората, които управляваха лодките (не ме съдете, не знам как се казват), носеха дрехи изцяло в бяло. Двамата с Daehyun се качихме на най-близката лодка и платихме на жената. Тя пък ни даде две значки - и двете бяха пълни луни, на едната имаше силует на момиче, а на другата на момче.
Daehyun взе двете значки, закачи значката на момчето на кимоното му, а на момичето закачи на тениската си.
-Даваме значките на всички двойки.-каза жената.
-Ама ние...-опитах се да кажа, че не сме гаджета, но той ме спря с лукава усмивка, която казваше "Нека си мислят, че сме заедно, а ние задържим значките." Аз се усмихнах, едва сдържайки смеха си, и кимнах.
Двамата седнахме в лодката удобно и тя отплава, разкривайки ни прекрасната гледка на пълната луна и отражението и във водата.
-Каква прекрасна гледка. Виж звездите! Толкова са много тази вечер.-казах изумена загледана в небето.-И Луната е толкова голяма. Изглежда сякаш, ако се протегна ще у докосна.-казах и наистина протегнах ръка детински. Изненадващо не достигнах Луната.
-Когато погледна Луната...-започна тихо Daehyun загледан нагоре към звездите и месечината-и тя е толкова яка, си представям, че по този начин Богинята ни казва, че бди над нас.-прошепна той. Погледнах към жената, която управляваше лодката, но тя просто се вършеше работата и това не включваше да слуша разговорите на хората.-Ето там...-посочи той с ръка и ми привлече вниманието към звездното небе.-е Голямата мечка, а ето там е Малката мечка.-каза той
-Разбирам, че знаеш много за звездите, до колкото си и разказвал. Това от твоята даба ли е или ти сам си се научил?-попитах го.
-Моята дарба е да чета звездите като кристално кълбо, както и да използвам силата на Луната. Така, че да. Знанията ми за звездите са благодарение на дарбата ми от Богинята.-отговори той.
-А ето онази звезда...-посочи той отново и аз се преместих по-близо до него и сложих глава на рамото му, за да виждам.-Този най-ярката. Тя е северната звезда. Тя свети най-силно от всички и за разлика от другите звезди тя никога не си променя мястото.

Двамата се забавлявахме на лодката докато времето ни не свърши и отново стъпихме на брега. Daehyun беше разказал много неща за звездите. Не само факти и научни открития, но и легенди. А тях разказваше толкова увлекателно, че ми се сториха като приказка за лека нощ и едва не се унесох.
-Сега какво?-попита Daehyun.
-Искам играчка.-казах.
-Супер!-съгласи се той, хвана отново ръката ми и ме задърпа към една от бараките. Когато стигнахме попитах мъжа на щанда колко ще струва да стрелям с пушката и изненадах Daehyun.
-Какво? Да не мислиш, че ще е като във филмите - момчето да спечели играчка за момичето?-попитах ухилена игриво и стрелях по мишената, но уцелих малък сектор.
-Какво имаме?-зачуди се мъжът зад щанда и погледна сектора, който бях уцелила.-Аха. Можеш да избереш някой пръстен.-каза той.
-Супер.-зарадвах се.-Загубих последния си.-казах, огледах пръстените пред мен и си избрах един от тях.
-А не искаше ли играчка?-попита ме Daehyun.
-О, да! Вярно.-усмихнах се и платих отново, за да стрелям. В същия момент и Daehyun плати, за да с топка чаши. Стрелях отново, но уцелих сектор, с който можех да си спечеля само гердан. избрах си желязна пеперуда и се обърнах към Daehyun. Той, за разлика от мен, беше спечелил играчка. И то от първия път. В ръцете си държеше голяма синя жаба. Той и се усмихна и ми даде жабата.
-Не е честно. Исках сама да спечеля.-намръщих се като дете.-Така е като в онези тъпи романтични филми.-казах, но той само се усмихна нежно. Знаеше, че няма да върна играчката.
След това заедно отидохме пред сцената е края на парка, където започнаха различните представления. Забавлявахме се най-много на комедиантите.
Когато стана полунощ заедно с тълпата тръгнахме към поляната в средата на парка. Там ни раздадоха фенери и кибрит, за да ги запалим.
Изчакахме малко и се порадвахме на милионите звезди и пълнолунието. Когато първият фенер започна да се изкачва към небето всички малко по малко започнаха да пускат и своите.

Приготвих се и аз да пусна моят когато гласът му ме спря.
-Почакай.-каза Daehyun.-Трябва да си пожелаеш нещо преди това. Казват, че се сбъдва.-обясни той.
Аз помислих бързо за желание. Но не ми отне много, за да се сетя. "Богиньо, пази ни." пожелах си "И се оправяй бързо." -допълних и пуснах фенера.

Наблюдавах как фенерите отлитаха нагоре и сякаш се превръщаха в звезди. И сякаш видях падаща звезда, което ме накара да се усмихна. Дълго се взирах в небето, дори когато далеч отвеяни от нощния вятър.
-Искаш ли да изпеем нещо на караоке?-попита Daehyun и ме отърси от транса, в който бях попаднала. После посочи по-малката сцена в единия край на поляната, която бях забелязала малко по-рано.
-Да!-кимнах и двамата се забързахме натам. Избрах си песента My Chemical Romance - Famous Last Words.

-"I am not afraid to keep on living"-пеех от сърце, макар малко хора да ме слушаха. Е, не бях добра певица, но и не бях единствена. А и това беше за забавление, а не шоу за таланти.
Пеех с голяма усмивка. И как да се страхувам да продължавам да живея щом знаех, че има ангели и богиня, които ме пазеха. Пазеха всички ни.
Daehyun се престраши да излезе на сцената. Не можа да избере песен, която да изпее, затова му помогнах. Избрах му песен и го бутнах към сцената.

Избора ми беше Save It For The Bedroom на You Me At Six - сладка и весела песен, която не беше кой знае колко трудна. А и му я бях пращала и той я хареса. Макар и той да се притесняваше и смотолеви няколко думи, но после нещо блесна в очите му и самочувствието му се повиши. Нима черпеше сили от Луната? Може би. Изненада ме колко невероятен глас имаше. Беше почти нечовешки добър. Замислих се дали не му бях избрала
-Не знаех, че можеш да пееш толкова добре.-казах изумена когато той дойде при мен.
-Част от дарбата ни е. Нали си чувала израза "ангелски гласове".-каза той и повдигна рамене.
-Какво?

Останахме да слушаме останалите смелчаги докато не стана три часа. Смеехме се и си говорехме без да разберем как лети времето. Боже колко бързо минавало времето когато се забавляваш!
Двамата легнахме на тревата и наблюдавахме зарята над нас. Дълго, след като тя свърши останахме на местата си, но накрая трябваше да си тръгваме. Бавно и без желание се отдалечихме към един от мостовете в края на парка.
-Съжалявам, че не мога да те изпратя до вас, но родителите ми ще ме убият, ако не се прибера на време след фестивала.-извини се Daehyun.
-Не, няма нищо. Разбирам те. Сигурно е много след три и половина.
Когато бяхме на моста се притесних малко, защото бяхме сами. Къде отидоха другите хора? Да, беше късно но в парка до преди малко имаше много хора. И докато мислех за това от водата се появи огромно черно чудовище с червени очи. Беше някаква страна смесица от риба и гущер.
Това обясняваше много неща. Хората предусещаха демоните и са избягвали този мост.
-Стой настрана. Това е демон от по-високо ниво.-каза Daehyun и пристъпи една крачка към демона. После се усмихна.-Имам сила когато има луна, а към най-силен когато има пълнолуние.-обясни той и сребристите му крила се появиха заедно с униформата, а крилата сякаш заблестяха на лунната светлина.
Тогава с едно почти незабележимо движение с ръката си Луната освети демона като от прожектор и съществото с пронизителен писък се превърна в прах.
-Това беше страхотно!-усмихнах се.
Двамата стигнахме края на моста. Не можах да видя крилата му от близо, защото той ги скри почти веднага. Не му казах, защото си помислих, че ще е нахално.
-Но, аз съм на там.-казах с въздишка като посочих надясно.
-А аз, на там.-посочи той наляво.
-Нищо. Поне си изкарахме страхотно.
-Тогава ще се видим на училище.-усмихна се леко Daehyun.-Където винаги се събираме?
-Точно така.-усмихнах му се широко. От както разбрах за ангелите се събирахме във една стая, която по някаква причина беше изоставена. Предполагам, че са я заключвали, но по някое време са забравили да я заключат? Беше близко до физкултурния салон и е била съблекалня. Все още стояха шкафчетата и скамейките. Новите съблекални имаха душове и сигурно затова са ги сменили.
-Прекарах си страхотно.-промълвих и го прегърнах за кратко.
-Аз също.-измънка той със зачервени бузи.
Двамата се разделихме всеки по своите пътища. Спомнях си за прекрасните спомени, от нощта прегръщайки синята жаба, която Daehyun ми спечели. Впрочем кръстих жабата Блу, защото е... ами... СИНЯ.