III
Час преди срещата бях толкова паникьосана, че за малко да забравя книгите си.
Чудех се какво да нося, какво да кажа. Дори дали да го прегърна като се срещнем!? Така правех с моите приятелки, но Ricky беше момче и не исках да се получи неудобна ситуация.
В крайна сметка се спрях на синя карирана пола, черна блуза с къс ръкав, дълги чорапи и маратонки в синьо и черно. Сложих книгите си в малка черна раничка и отпраших навън преди да закъснея.
Срещата беше пред библиотеката. Понеже живеехме в малък град, а в България това означаваше, че човек трудно можеше да закъснее с повече от половин час, закъснях само с две минути, но така или иначе Ricky ме беше изпреварил. Той ме чакаше с топла усмивка и това ми помогна да забравя тревогите си.
-Браво. Мислех си, че ще те чакам много повече.-призна си той и заедно се качихме в отдела за възрастни, докато отдела за деца беше на първия етаж.
Когато върнахме книгите, които бяхме взели, започнахме да разглеждаме какво имаше по рафтовете. Ricky почти веднага избра две книги и започна да ме чака.
-Да помогна ли?-попита той. Тогава забелязах, че носеше очилата си. Носеше ги само когато четеше. Също като него и аз носех очила за четене или когато бях пред компютъра.
-Няма да е зле. Много време ми отнема, за да избера книга.-признах си с усмивка.
-Какви книги обичаш да четеш?-попита той.
-Ох, всичко. В момента търся приключенска, или нещо с фантастика или криминале...
-Ето.-даде ми той една книга като ме прекъсна.-Има всичко, което търсиш.
-Охо! Бърз си.-засмях се.
-Изчел съм много книги.-обясни Ricky.
След като записахме книгите двамата и излязохме от библиотеката, си купихме сладолед. Започнахме да се разхождаме без особена посока. Целта на излизането ни беше изпълнена и спокойно можехме да си поговорим докато се разхождахме из парка.
-Ето нещо, което не знаеш.-започна Ricky.-Истинското ми име е Changhyun, корейско е, но като малък съучениците ми ми измислиха по-американско име и така си остана.-каза той. Изненадах се и ми се прииска да потъна в земята от срам, защото не знаех истинското му име.-А твоето име? Много е необичайно.-попита той.
-Финландско е.-обясних.-Аз съм с финландска кръв, но се преместих тук когато бях на 8. Това ме подсети. Как... ъм...-замислих се. Как точно трябваше да формулирам въпроса си? А и се притеснявах, че може да го обидя по някакъв начин.-Как дойдохте на земята? Познавам Hongki от както беше на на 6...
-Като нормалните хора.-засмя се той.-Но още от раждането ни знаехме един за друг и за силите ни.
-Трудно ли е?-попитах.
-Кое?-попит той. Преди да се поясня седнах на една скамейка и той ме последва.
-Да знаеш, че си ангел и, че бъдещето ти не е да станеш велик писател, например, а да...-спрях се, защото осъзнах, че не знаех защо са на земята.
-Да се борим със злото. Нашата богиня преди милиони години изгуби повода и прати нас, за да вършим добро на земята. И не е никак трудно. Това е смисълът на живота ни. Както един човек иска да стане писател, така ние искаме да вършим "божията работа" на земята.-каза Ricky, или по-точно Changhyun, и се засмя леко.
-Changhyun искам да те попитам нещо.-започнах и погледнах настрани.-Аз... аз също ли съм ангел, като вас, или съм обикновен човек?-попитах.
-Не знам.-отговори честно той.-Не си се появила със знания за нас, нито имаш сили, за които да знаем. Но нещата ще покажат след време.-аз кимнах и преглътнах силно. Притеснявах се какво би било моето бъдеще сега.-Страхуваш ли се?-попита той.
-Аз...
В същия момент се чу женски писък някъде наблизо и двамата се затичахме към мястото където ни се стори, че чухме писъка. Стигнахме фонтана, от където избяга една жена. Наоколо беше празно като в гробище, което беше прекалено плашещо.
Двамата видяхме едно огромно черно куче на няколко крачки далеч от нас. Това куче не беше обикновено, то имаше огромни червени очи, големи, остри, оголени зъби и нокти.
-Какво е това?!-попитах изплашена.
-Демон.-отговори Changhyun.-Най-често се борим срещу демони. Спокойно, той е от по-нисък ранг.-обясни бързо той и за миг светлина го обгърна целия и когато тя изчезна той беше в същите сини дрехи, с които го видях онзи ден до изоставеното крило на училище, а красивите му сини крила бяха разперени сякаш копнееха за свобода от много време.-Все пак стой на страна. Трябва да се справим бързо с демона преди някой да ни види.
Changhyun отлетя високо, но не и над дърветата и с няколко движения на ръцете му водата от фонтана се издигна пред него под формата на малки сфери. След като той сви ръката си в юмрук водата замръзна и един широк размах на ръката му запрати леда върху демона. Той успя да ме забележи на време и бързо и ловко се измъкна от обстрела скачайки върху мен. Събори ме на земята и ме прикова здраво без да ми даде шанс да се измъкна. Дадох на паниката ми да ме обгърне и извиках стиснала силно очи.
Зачаках нещо да се случи, но това нещо така и не дойде. Когато отворих очи осъзнах, че лежах на земята, а Changhyun беше клекнал до мен с много изплашено изражение.
-Добре ли си?-попита той.
-Да. Какво стана?-попитах, но преди дори да си довърша изречението Changhyun ме прегърна силно.
-Слава на богинята! Благодаря ти богиньо.-зарадва се той и ме пусна.-Момчетата щяха да ме убият, ако нещо се беше случило с теб.-каза той.
-Добре съм.-усмихнах му се. Беше много забавен когато паниката беше изписана на лицето му. Минути по-късно бяхме почти до дома ми.
-Не е нужно да ме изпращаш до нас.-казах.
-Не е хубаво момиче да се разхожда само вечер по празните улици.-отвърна той.
-И не беше нужно да ми даваш якето си.-продължих. Changhyun ми беше дал якето си, защото не си бях взела моето.
-Няма да те оставя да замръзнеш.-усмихна ми се той когато стигнахме пред къщата ми.
-Е, до тук съм.-усмихнах се и аз и зачаках. После се усетих и свалих якето от раменете си.-Заповядай.-казах като му го върнах. Тогава забелязах нещо друго.-О, почакай.-казах и извадих кърпичка от джоба си.-Имаш нещо на лицето.-засмях се и нежно почистих бузата ми. Предполагам е пръст от битката с демона. Той ме погледна изненадано, но ме остави да почистя бузата му без да каже нищо.-Е, аз ще се прибирам. Благодаря за разходката.-казах и го прегърнах без да го бях планирала. Просто се случи. Changhyun се изненада, но после също ме прегърна и ме целуна по челото.
-До утре.-каза той когато се разделихме.
Чудех се какво да нося, какво да кажа. Дори дали да го прегърна като се срещнем!? Така правех с моите приятелки, но Ricky беше момче и не исках да се получи неудобна ситуация.
В крайна сметка се спрях на синя карирана пола, черна блуза с къс ръкав, дълги чорапи и маратонки в синьо и черно. Сложих книгите си в малка черна раничка и отпраших навън преди да закъснея.
Срещата беше пред библиотеката. Понеже живеехме в малък град, а в България това означаваше, че човек трудно можеше да закъснее с повече от половин час, закъснях само с две минути, но така или иначе Ricky ме беше изпреварил. Той ме чакаше с топла усмивка и това ми помогна да забравя тревогите си.
-Браво. Мислех си, че ще те чакам много повече.-призна си той и заедно се качихме в отдела за възрастни, докато отдела за деца беше на първия етаж.
Когато върнахме книгите, които бяхме взели, започнахме да разглеждаме какво имаше по рафтовете. Ricky почти веднага избра две книги и започна да ме чака.
-Да помогна ли?-попита той. Тогава забелязах, че носеше очилата си. Носеше ги само когато четеше. Също като него и аз носех очила за четене или когато бях пред компютъра.
-Няма да е зле. Много време ми отнема, за да избера книга.-признах си с усмивка.
-Какви книги обичаш да четеш?-попита той.
-Ох, всичко. В момента търся приключенска, или нещо с фантастика или криминале...
-Ето.-даде ми той една книга като ме прекъсна.-Има всичко, което търсиш.
-Охо! Бърз си.-засмях се.
-Изчел съм много книги.-обясни Ricky.
След като записахме книгите двамата и излязохме от библиотеката, си купихме сладолед. Започнахме да се разхождаме без особена посока. Целта на излизането ни беше изпълнена и спокойно можехме да си поговорим докато се разхождахме из парка.
-Ето нещо, което не знаеш.-започна Ricky.-Истинското ми име е Changhyun, корейско е, но като малък съучениците ми ми измислиха по-американско име и така си остана.-каза той. Изненадах се и ми се прииска да потъна в земята от срам, защото не знаех истинското му име.-А твоето име? Много е необичайно.-попита той.
-Финландско е.-обясних.-Аз съм с финландска кръв, но се преместих тук когато бях на 8. Това ме подсети. Как... ъм...-замислих се. Как точно трябваше да формулирам въпроса си? А и се притеснявах, че може да го обидя по някакъв начин.-Как дойдохте на земята? Познавам Hongki от както беше на на 6...
-Като нормалните хора.-засмя се той.-Но още от раждането ни знаехме един за друг и за силите ни.
-Трудно ли е?-попитах.
-Кое?-попит той. Преди да се поясня седнах на една скамейка и той ме последва.
-Да знаеш, че си ангел и, че бъдещето ти не е да станеш велик писател, например, а да...-спрях се, защото осъзнах, че не знаех защо са на земята.
-Да се борим със злото. Нашата богиня преди милиони години изгуби повода и прати нас, за да вършим добро на земята. И не е никак трудно. Това е смисълът на живота ни. Както един човек иска да стане писател, така ние искаме да вършим "божията работа" на земята.-каза Ricky, или по-точно Changhyun, и се засмя леко.
-Changhyun искам да те попитам нещо.-започнах и погледнах настрани.-Аз... аз също ли съм ангел, като вас, или съм обикновен човек?-попитах.
-Не знам.-отговори честно той.-Не си се появила със знания за нас, нито имаш сили, за които да знаем. Но нещата ще покажат след време.-аз кимнах и преглътнах силно. Притеснявах се какво би било моето бъдеще сега.-Страхуваш ли се?-попита той.
-Аз...
В същия момент се чу женски писък някъде наблизо и двамата се затичахме към мястото където ни се стори, че чухме писъка. Стигнахме фонтана, от където избяга една жена. Наоколо беше празно като в гробище, което беше прекалено плашещо.
Двамата видяхме едно огромно черно куче на няколко крачки далеч от нас. Това куче не беше обикновено, то имаше огромни червени очи, големи, остри, оголени зъби и нокти.
-Какво е това?!-попитах изплашена.
-Демон.-отговори Changhyun.-Най-често се борим срещу демони. Спокойно, той е от по-нисък ранг.-обясни бързо той и за миг светлина го обгърна целия и когато тя изчезна той беше в същите сини дрехи, с които го видях онзи ден до изоставеното крило на училище, а красивите му сини крила бяха разперени сякаш копнееха за свобода от много време.-Все пак стой на страна. Трябва да се справим бързо с демона преди някой да ни види.
Changhyun отлетя високо, но не и над дърветата и с няколко движения на ръцете му водата от фонтана се издигна пред него под формата на малки сфери. След като той сви ръката си в юмрук водата замръзна и един широк размах на ръката му запрати леда върху демона. Той успя да ме забележи на време и бързо и ловко се измъкна от обстрела скачайки върху мен. Събори ме на земята и ме прикова здраво без да ми даде шанс да се измъкна. Дадох на паниката ми да ме обгърне и извиках стиснала силно очи.
Зачаках нещо да се случи, но това нещо така и не дойде. Когато отворих очи осъзнах, че лежах на земята, а Changhyun беше клекнал до мен с много изплашено изражение.
-Добре ли си?-попита той.
-Да. Какво стана?-попитах, но преди дори да си довърша изречението Changhyun ме прегърна силно.
-Слава на богинята! Благодаря ти богиньо.-зарадва се той и ме пусна.-Момчетата щяха да ме убият, ако нещо се беше случило с теб.-каза той.
-Добре съм.-усмихнах му се. Беше много забавен когато паниката беше изписана на лицето му. Минути по-късно бяхме почти до дома ми.
-Не е нужно да ме изпращаш до нас.-казах.
-Не е хубаво момиче да се разхожда само вечер по празните улици.-отвърна той.
-И не беше нужно да ми даваш якето си.-продължих. Changhyun ми беше дал якето си, защото не си бях взела моето.
-Няма да те оставя да замръзнеш.-усмихна ми се той когато стигнахме пред къщата ми.
-Е, до тук съм.-усмихнах се и аз и зачаках. После се усетих и свалих якето от раменете си.-Заповядай.-казах като му го върнах. Тогава забелязах нещо друго.-О, почакай.-казах и извадих кърпичка от джоба си.-Имаш нещо на лицето.-засмях се и нежно почистих бузата ми. Предполагам е пръст от битката с демона. Той ме погледна изненадано, но ме остави да почистя бузата му без да каже нищо.-Е, аз ще се прибирам. Благодаря за разходката.-казах и го прегърнах без да го бях планирала. Просто се случи. Changhyun се изненада, но после също ме прегърна и ме целуна по челото.
-До утре.-каза той когато се разделихме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар