I
Събудих се осъзнах, че закъснявам отново за училище. Извиках от изненада когато разбрах, че имах дами 10 минути, за да се оправя и да бъда в класната стая.
Бързо започнах да сресвам дългата си розова коса, после се преоблякох в униформата си (карирана червена пола, бяла риза и черно сако, което рядко носех) и докато слизах по стълбите и се обувах си мих зъбите.
Оставих четката си за зъби в чашката над чекмеджетата (стоеше само за мен за случаите когато закъснявах, сами разбирате, че закъснявах често). И изтичах навън.
Секунди отново се върнах вкъщи.
-Мамо! Пари!-извиках и, за да ме чуе на горния етаж.
-До чашата са.-каза тя от кухнята. Явно бях сбъркала. Видях парите, взех ги и опраших отново към даскало.
Въпреки опитите ми да не закъснея не успях да отида на училище на време.
-Хейни, отново закъсняваш!-скара ми се госпожата.
-Съжалявам, госпожо.-извиних се с поглед забит в пода.
Чух как някой момчета се подхилваха в стаята. Погледнах ги злобно. Винаги ми се присмиваха. Сякаш си нямаха друга работа. Бях в 10 клас и се познавах с две от момчетата вече 3 години - Jiho (или Zico, както всички му викаха) и Hyunseung. Познавах Taemin от 5 клас.
Zico имаше руса къса коса и кафяви очи. Той беше луд, но в добрия смисъл на думата. Разказваше шеги, правеше се на глупак, за да забавлява всички. Все пак беше добър и мил, но не много разумен.
Hyunseung имаше дълга кафява коса, която често криеше очите му, понеже беше много срамежлив.
Taemin имаше червена коса и тъмно кафяви очи. Той беше труден за описване, понякога имаше самочувствие за двама , беше атлетичен (двамата с Hyunseung често се състезаваха на каквото и да е), но беше добър човек. Понякога просто ме изнервяше.
Седнах на мястото си сърдита на момчетата, защото не спираха да ми се присмиват, че закъснявам.
-Остави ги. Те просто се чудят какво да правят.-каза ми Ricky, който стоеше на чина до мен отново с книга в ръка.
Ricky имаше синя коса и дълбоки мили очи. Той беше много добър, но хората трудно разбираха, защото той винаги беше със забит нос в някоя книга.
-Знам, но понякога не се търпят.-отговорих му с лека усмивка. Дори когато говореше с мен той гледаше към книгата си. Чудех се дали е срамежлив или просто беше безразличен към света извън книгите му.
След часът при мен в стаята дойде Hongki. Мой приятел от много време. Мисля, че бях на 8 когато се запознахме когато се преместих до тях. Сега той е 8 клас.
Hongki имаше руса коса и светли очи. Той сякаш винаги сияеше и беше най-милото момче, което познавах.
-Какво стана, нуна? Днес закъсня ли?-попита той като седна до мен.
-Да.-Въздъхнах.
-Казах ти, че трябва да ходим задно на училище. Щях да ти звъня когато се успиваш.-каза той.
-Знам, знам.-въздъхнах отново.-Мислех си, че няма да имам нужда от помощ, а и нали може заради мен да закъснееш и ти? Но щом настояваш...-усмихнах му се.
-Супер.-зарадва се той.-Утре ще те чакам в 6:30.-В същия момент звънеца би.-Ох, трябва да тръгвам.-каза той и отпраши като светкавица.-Чао!-извика той като излезе от стаята.
В голямото междучасие, както винаги, тръгнах към магазина до даскало. По пътя видях Daehyun. Скоро се запознахме когато без да искам се блъснах в него.
-Здравей.-поздрави той.
-Здрасти.-поздравих и аз. Аз продължих пътя си, защото нямаше време, а и с двамата не си говорехме много.
Daehyun имаше странното излъчване на "Малкият принц". Нали се сещате за книгата? Имаше сребриста коса и тъмни очи като нощта. Беше от 9 клас, но изглеждаше много по-малък. Daehyun беше мил и добър, а каквото разбрах когато си говорехме беше, че обичаше да чете и да се учи. Беше, както се казва, дете на науката.
Продължих си пътя и каквато съм разсеяна се блъснах в едно момче от 11 клас. От цялото даскало точно на Leo ли трябваше да попадна?! Всички го наричаха така, но истинското му име беше Taekwoon. Той имаше черна коса и същия чифт очи. Той винаги носеше черно и се носеха слухове, че умеел черна магия и какво ли не. А и той не помагаше за да изчисти името си. Гледаше злобно всички и не обелваше и дума.
-Извинявай.-казах и леко се усмихнах, но Leo само си продължи пътя без да каже нищо.
Продължих и аз и едва преминах през тълпата от момичета събрали се до вратата. В средата на откачените пищящи момичета беше Kim Hyunjoong. Hyunjoong беше класиран в сърцата на всички момичета от училище като най-хубавото момче на света. Което обясняваше защо винаги беше обграден от момичета.
Hyunjoong имаше дълга коса, която понякога вързваше на опашка. Правата му коса беше толкова лека, че при най-лекия вятър тя се вееше като воал. Това, което разбрах за него е, че е вятърничав и че е разсеян. Сама аз съм виждала как си сменя настоението от самолюбив егоист към мил и добър кавалер. Разбира се, че момичетата игнорираха лошите му черти. За тях съществуваха само добрите и го идолизираха.
Когато си купих закуска се върнах към училище. Само, че нещо интересно ме накара първо да видя какво има зад изоставеното крило на даскало.
Изненадох се на това, което видях.
8 същества, които приличаха на хора се биеха с нещо голямо колкото сградата и приличаше на черен дракон.
Първото нещо, което помислих беше, че тези същества бяха от моето училище. Те бяха Taemin, Hyungjoong, Hyunseung, Ricky, Daehyun, Hongki, Zico и Тaekwoon. Момчета, които трудно ще видиш в една група.
Taemin имаше странни червени дрехи като от средновековието и червени крила като на гълъб. Точно както рисуваха крилата на ангелите. Изглеждаше сякаш той командва огъня да се бори с дракона. Hyunjoong имаше подобни дрехи, но в бяло и бели крила. Изненадващо той контролираше вятъра около дракона. Hyunseung имаше дрехи в кафяво и зелено. Крилата му бяха зелени като пролетна трева. Дори той имаше някаква способност, която му позволяваше да командва растенията, които се бяха увили около краката на дракона и го придържаха към земята. Ricky имаше сини дрехи и същия цвят крила. Той контролираше водата, която пълзеше по дракона и замръзваше. Daehyun имаше сребристо бели дрехи и крила. Той летеше около дракона и помагаше на другите като казваше на другите къде да концентрираше най-много силата си. Казваше, че няма Луна и е безсилен. Hongki носеше дрехи в жълто и бяло и имаше светло жълти крила, които светеха, а връхчетата на перата бяха бели. Той разсейваше дракона като летеше около него. Сякаш привличаше най-много вниманието на дракона като светеше като светулка. Zico имаше златисто жълти дрехи и същият чифт крила. Той долетя до Leo, който имаше черни дрехи и крила и двамата започнаха да си говорят. После Zico извика на останалите, че ще направи заедно с Leo магия, с която никой да не ги види. Слънцето щяло да отрази друга част на поляната докато мрака ги покрие. Така двамата с Leo започнаха да говорят на странен език и аз бързо се скрих в един от храстите, за да видя какво ще се случи по-нататък докато стената от мрак ни обви.
Не мина много когато дракона стовари на земята и се превърна в прах. Бях толкова изненадана от случилото се, че не успях да помръдна от мястото си. Не разбирах какво се случва. Да не би все още да спя в някой от часовете?
Не, определено беше реалност. Десният ми крак се беше схванал до непоносима болка. Нямаше как и трябваше да преместя тежестта на другия крак. И каквато съм непохватна се опрях на храста и той зашумоля прекалено силно.
Момчетата долетяха един до друг, но май не се усетиха.
-Тук има някой.-каза Leo. Но, грешах.
-Какви ги говориш?-попита Hyunseung.
-Ето там.-кимна към мен Leo.
В същия момент до мен долетя Taemin и когато се усетих вече беше зад мен.
-Хейни?!-изненада се той.
Бързо започнах да сресвам дългата си розова коса, после се преоблякох в униформата си (карирана червена пола, бяла риза и черно сако, което рядко носех) и докато слизах по стълбите и се обувах си мих зъбите.
Секунди отново се върнах вкъщи.
-Мамо! Пари!-извиках и, за да ме чуе на горния етаж.
-До чашата са.-каза тя от кухнята. Явно бях сбъркала. Видях парите, взех ги и опраших отново към даскало.
Въпреки опитите ми да не закъснея не успях да отида на училище на време.
-Хейни, отново закъсняваш!-скара ми се госпожата.
-Съжалявам, госпожо.-извиних се с поглед забит в пода.
Чух как някой момчета се подхилваха в стаята. Погледнах ги злобно. Винаги ми се присмиваха. Сякаш си нямаха друга работа. Бях в 10 клас и се познавах с две от момчетата вече 3 години - Jiho (или Zico, както всички му викаха) и Hyunseung. Познавах Taemin от 5 клас.
Zico имаше руса къса коса и кафяви очи. Той беше луд, но в добрия смисъл на думата. Разказваше шеги, правеше се на глупак, за да забавлява всички. Все пак беше добър и мил, но не много разумен.
Hyunseung имаше дълга кафява коса, която често криеше очите му, понеже беше много срамежлив.
Taemin имаше червена коса и тъмно кафяви очи. Той беше труден за описване, понякога имаше самочувствие за двама , беше атлетичен (двамата с Hyunseung често се състезаваха на каквото и да е), но беше добър човек. Понякога просто ме изнервяше.
Седнах на мястото си сърдита на момчетата, защото не спираха да ми се присмиват, че закъснявам.
-Остави ги. Те просто се чудят какво да правят.-каза ми Ricky, който стоеше на чина до мен отново с книга в ръка.
Ricky имаше синя коса и дълбоки мили очи. Той беше много добър, но хората трудно разбираха, защото той винаги беше със забит нос в някоя книга.
-Знам, но понякога не се търпят.-отговорих му с лека усмивка. Дори когато говореше с мен той гледаше към книгата си. Чудех се дали е срамежлив или просто беше безразличен към света извън книгите му.
След часът при мен в стаята дойде Hongki. Мой приятел от много време. Мисля, че бях на 8 когато се запознахме когато се преместих до тях. Сега той е 8 клас.
Hongki имаше руса коса и светли очи. Той сякаш винаги сияеше и беше най-милото момче, което познавах.
-Какво стана, нуна? Днес закъсня ли?-попита той като седна до мен.
-Да.-Въздъхнах.
-Казах ти, че трябва да ходим задно на училище. Щях да ти звъня когато се успиваш.-каза той.
-Знам, знам.-въздъхнах отново.-Мислех си, че няма да имам нужда от помощ, а и нали може заради мен да закъснееш и ти? Но щом настояваш...-усмихнах му се.
-Супер.-зарадва се той.-Утре ще те чакам в 6:30.-В същия момент звънеца би.-Ох, трябва да тръгвам.-каза той и отпраши като светкавица.-Чао!-извика той като излезе от стаята.
В голямото междучасие, както винаги, тръгнах към магазина до даскало. По пътя видях Daehyun. Скоро се запознахме когато без да искам се блъснах в него.
-Здравей.-поздрави той.
-Здрасти.-поздравих и аз. Аз продължих пътя си, защото нямаше време, а и с двамата не си говорехме много.
Daehyun имаше странното излъчване на "Малкият принц". Нали се сещате за книгата? Имаше сребриста коса и тъмни очи като нощта. Беше от 9 клас, но изглеждаше много по-малък. Daehyun беше мил и добър, а каквото разбрах когато си говорехме беше, че обичаше да чете и да се учи. Беше, както се казва, дете на науката.
Продължих си пътя и каквато съм разсеяна се блъснах в едно момче от 11 клас. От цялото даскало точно на Leo ли трябваше да попадна?! Всички го наричаха така, но истинското му име беше Taekwoon. Той имаше черна коса и същия чифт очи. Той винаги носеше черно и се носеха слухове, че умеел черна магия и какво ли не. А и той не помагаше за да изчисти името си. Гледаше злобно всички и не обелваше и дума.
-Извинявай.-казах и леко се усмихнах, но Leo само си продължи пътя без да каже нищо.
Продължих и аз и едва преминах през тълпата от момичета събрали се до вратата. В средата на откачените пищящи момичета беше Kim Hyunjoong. Hyunjoong беше класиран в сърцата на всички момичета от училище като най-хубавото момче на света. Което обясняваше защо винаги беше обграден от момичета.
Hyunjoong имаше дълга коса, която понякога вързваше на опашка. Правата му коса беше толкова лека, че при най-лекия вятър тя се вееше като воал. Това, което разбрах за него е, че е вятърничав и че е разсеян. Сама аз съм виждала как си сменя настоението от самолюбив егоист към мил и добър кавалер. Разбира се, че момичетата игнорираха лошите му черти. За тях съществуваха само добрите и го идолизираха.
Когато си купих закуска се върнах към училище. Само, че нещо интересно ме накара първо да видя какво има зад изоставеното крило на даскало.
Изненадох се на това, което видях.
8 същества, които приличаха на хора се биеха с нещо голямо колкото сградата и приличаше на черен дракон.
Първото нещо, което помислих беше, че тези същества бяха от моето училище. Те бяха Taemin, Hyungjoong, Hyunseung, Ricky, Daehyun, Hongki, Zico и Тaekwoon. Момчета, които трудно ще видиш в една група.
Taemin имаше странни червени дрехи като от средновековието и червени крила като на гълъб. Точно както рисуваха крилата на ангелите. Изглеждаше сякаш той командва огъня да се бори с дракона. Hyunjoong имаше подобни дрехи, но в бяло и бели крила. Изненадващо той контролираше вятъра около дракона. Hyunseung имаше дрехи в кафяво и зелено. Крилата му бяха зелени като пролетна трева. Дори той имаше някаква способност, която му позволяваше да командва растенията, които се бяха увили около краката на дракона и го придържаха към земята. Ricky имаше сини дрехи и същия цвят крила. Той контролираше водата, която пълзеше по дракона и замръзваше. Daehyun имаше сребристо бели дрехи и крила. Той летеше около дракона и помагаше на другите като казваше на другите къде да концентрираше най-много силата си. Казваше, че няма Луна и е безсилен. Hongki носеше дрехи в жълто и бяло и имаше светло жълти крила, които светеха, а връхчетата на перата бяха бели. Той разсейваше дракона като летеше около него. Сякаш привличаше най-много вниманието на дракона като светеше като светулка. Zico имаше златисто жълти дрехи и същият чифт крила. Той долетя до Leo, който имаше черни дрехи и крила и двамата започнаха да си говорят. После Zico извика на останалите, че ще направи заедно с Leo магия, с която никой да не ги види. Слънцето щяло да отрази друга част на поляната докато мрака ги покрие. Така двамата с Leo започнаха да говорят на странен език и аз бързо се скрих в един от храстите, за да видя какво ще се случи по-нататък докато стената от мрак ни обви.
Не мина много когато дракона стовари на земята и се превърна в прах. Бях толкова изненадана от случилото се, че не успях да помръдна от мястото си. Не разбирах какво се случва. Да не би все още да спя в някой от часовете?
Не, определено беше реалност. Десният ми крак се беше схванал до непоносима болка. Нямаше как и трябваше да преместя тежестта на другия крак. И каквато съм непохватна се опрях на храста и той зашумоля прекалено силно.
Момчетата долетяха един до друг, но май не се усетиха.
-Тук има някой.-каза Leo. Но, грешах.
-Какви ги говориш?-попита Hyunseung.
-Ето там.-кимна към мен Leo.
В същия момент до мен долетя Taemin и когато се усетих вече беше зад мен.
-Хейни?!-изненада се той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар