1
Погледнах огледалото на стената. Това, което Jonghyuh и Dongho бяха счупили когато се биха. Пукнатината все така седеше, но стоеше бележка, на която пишеше, че ще я поправят на следващия ден и залата ще е затворена. Това означаваше ли, че собственика на залата ще е там?
Много ми беше любопитно как изглежда. Представях си го като сбръчкан старец, който няма желанието да стои в залата и за това идва само за да я заключи и отключи. Но пък беше мил. Когато поисках той ми осигури шкафче, а когато счупих огледалото той не дойде да ми се кара.
-Да тръгваме.-каза Jongin на вратата.-Ще закъснеем.
-Идвам, Jongin.-казах му и се затичах към вратата.
-Оппа.-каза той сериозно и аз се засмях.-Колко пъти да ти повтарям.
-Не искам да ти казвам така.-ухилих му се и се затичах към изхода.
-Маниери!-извика той след мен, но не можа да ме накара да спра.
Оказа се, че той и Taemin учат в същия университет и не ми бяха казали нарочно, за да ме изненадат.
-Атакааа!-извика той след мен и преди да разбера какво става той ме прегърна силно и започна да ме гъделичка.
-Неее! Спри!-казах през смеха си.
-Кажи златната душичка.-каза той без да спре.
-Моля?-пошегувах се.
-Не тази.-каза той и ме обърна, за да го видя. Беше се ухилил злобно и разбрах, че няма да ме пусне, ако не кажа каквото искаше.
-Оппа.-казах почти без дъх.-Оппа, моля те, спри!
Той ме пусна и аз едва не паднах на земята. Започнах да си поемам дълбоко дъх и го погледнах злобно.-Мразя те. Оппа.-казах натъртвайки на желаната от него думичка.
-Знам, и аз те обичам.-усмихна ми се той и сложи ръка на раменете ми.
-Не казах това.-измънках.
-Хайде да тръгваме, че да не закъснеем.-каза той и тръгна към университета без да ме пуска.
-Taemin оппа там ли ще е?-попитах.
-Да.-отвърна той.
-Дали още ми се сърди? На нова година не изглеждаше толкова много сърдит.-казах.
-Това ме подсети. Защо направи плакат на него, но не и на мен?-попита той и ме погледна шеговито.
-Знаеш много добре, че го направих за извинение.-казах му и го сръчках леко с лакът в ребрата. Но не го отдръпнах. Харесваше ми да усещам аромата и топлината му без да си мисля, че той може да поиска нещо повече. Това беше приятелството, подобно на това, което имах с момчетата от NU'EST.
Двора на университета беше пълен. За първи път го виждах по такъв начин. Когато доближихме Jongin пусна ръката от раменете ми, защото щеше да стане скандал, но не се отдръпна както си помислех, че ще направи. Много хора се обърнаха към нас и започнаха най-нахално да снимат.
Двамата се разходихме из тълпата и скоро намерихме Taemin и останалите от SHINee на уреденото място.
-Защо снимат толкова много?-попитах притеснена опитвайки се да скрия лицето си под шала увит около врата ми.
-Ще трябва да свикнеш.-каза ми Jonghyun с усмивка, която казваше всичко, което си мислеше. "Какво щях да направя с теб, ако бяхме сами...". Изчервих се и погледнах настрани.
Kibum дойде до мен и ме потупа по рамото.
-Купих ти цветя за поздравления, но ще ти ги дам по-късно.-каза тихо той и се усмихна.
-Цветя ли?-попитах изненадано.
-Да, рози. Знам, че ги обичаш.-отговори той и корема ми се сви. Може би, защото не бях закусвала, а отидох в залата, за да потанцувам преди откриването на учебната година.-От всички от групата е.-допълни той.
-О.-казах.-Благодаря.-усмихнах се. Някак си се почувствах разочарована, но защо ли?
Скоро откриването започна и всички се преместихме в голямата зала. Независимо, че беше забранено снимането, поне 40 телефона бяха обърнати към нас и ми се прииска да потъна в дън земя.
-Потърпи.-прошепна ми с усмивка Jonghyun без да ме погледне. После премести ръката си като нежно докосна моята за кратко без никой да види.
А защо момчетата от SHINee бяха там така и не разбрах. Имаше и други родители в залата, но не ми беше неприятно. Просто... Неудобно.
-Внимавай да не ни видят.-прошепнах.
-Имам опит в това, не се притеснявай.-ухили се той гледайки към директора, който казваше речта си.-Обичам те.-прошепна той и се изчервих.
-И аз.-промълвих съвсем тихо.
Когато церемонията свърши излязохме от залата и в коридора се разделихме с момчетата много бързо. Nu'est не дойдоха да ме изпратят, защото те бяха заети и предната вечер ми устроиха купон в общежитието им.
-Тук ще трябва да се разделим.-казах на Jongin и Taemin когато останахме само тримата.
-Може да се видим след лекциите.-усмихна ми се Jongin-О, и това са цветята, които Shinee са ти купили.-каза той и ми даде букет с цветя.-Нямаха време да ти го дадат.
-Какво да ги правя сега.-попитах, но се ухилих като видях букета с бели рози.
-Аз не ти купих. Извинявай.-извини се той и погледна към красивия букет виновно.
-О, няма проблем.-усмихнах му се.-Аз също не се сетих да ви купя. Ще се видим после, нали?
-Иска ли питане?-ухили се и Jongin.
-Добре тогава. Чао.-ухилих им се и махнах преди да си тръгна. Taemin така и не ми проговори, но поне не бягаше от мен както преди.
-След 3 месеца ще се състезавате по групи.-започна веднага щом влезе в залата лектора по театрално изкуство.-Групите вече са избрани на база на описанията, които сте получили по време на кандидатстването, а оценките ви ще бъдат 25% от оценката ви в края на семестъра.-той говореше много бързо и сериозно и едва успях да разбера какво говори. Ама за къде бързаше?-Групата с най-много добри отзиви ще получи възможността да се конкурира с най-добрата група от по-горния курс. Група 4 има един човек по-малко, за това може да избере който си поиска от по-горните курсове, за да им помогне, но не и от следващия, защото ще се състезавате точно с него. Ще изброя членовете на всяка една група. Група 1:...-започна да изброява имената той. Но не си чух името. Нито във втора група, или в трета.-Тези, които не си чуха имената са от 4 група. Има ли въпроси?-попита той и едно момиче вдигна ръката си.
-Не е ли нечестно да се състезаваме срещу по-горен курс?-попита тя.
-Състезанието е по-скоро състезание за въображението. Ако го нямаш няма да го научиш.-отговори той.
-Няма ли да вземем някакви уроци преди това.-попита тя отново.
-Да, но те са само по теория. Имате зали на разположение 24 часа, където можете да тренирате и да измислите хореографията.
Друго момче вдигна ръка и лектора кимна към него, за да отговори.
-Няма ли да ни помогнете с хореографията? Все още не сме учили за хореография.-попита момчето.
-Не. Вие би трябвало само да се справите. Показали сте добри знания за хореографията по време на изпита и за това сте тук. А и винаги можете да ползвате хореографията на известна песен. Въпросът е как ще я използвате.-каза той и седна на стола си.-Още въпроси?
-По какъв критерий сте събрали отборите?-попита едно момче без да вдигне ръка. Лектора го изгледа лошо, но не спомена ръката му.
-По характер в танците. Група 1 са тези със самочувствието и характера, но не сте толкова добри в танците. Група 2 имате таланта, но не и характера. Група 3 са добри в отбор, но не биха могли да блеснат сами. А група 4...-каза той и ме погледна в очите. Чак тогава го познах като един от изпитващите на изпита за кандидатстване.-Те имат талант, хъс и самочувствие. Но не могат да работят в екип.
Не мога? Не мога! Това бяха думите, които ме сринаха. О, да вярвах го. Единствената причина беше, защото никога не бях танцувала с някого. Но това означаваше ли, че никога нямаше да дебютирам, защото за да си в група трябва да имаш умението, което аз нямах.
Трябваше да попитам лектора, защото не знаех какво да правя. Наистина ли нямах това умение? И как въобще разбраха. Човек не може да разбере това нещо само от един танц!
-И-извинете.-попитах след като лекцията свърши и останалите започнаха да си тръгват. Отидох до лектора и се опитах да спра да заеквам.-Как разбрахте, че не мога да работя в екип?-попитах.
-При теб е лесно. Останалите от групата имат свой стил и ритъм, но ако трябва да работят в екип не биха влезли в ритъма на другите. Вие сте същата, но по друг начин. Бихте заслепили останалите, а това не е отборна работа.-обясни ми той.
-Не разбирам.-признах си.
-Танца ти беше страхотен. Но беше изпълнен прекалено добре. В твоите танци няма място за други, защото изпълваш сцената и засенчваш останалите.
Как така разбраха всичко това с един танц? Не разбирах какво можеше да каже един мой танц. Та и нали аз направих хореографията на Taemin, Kai и Yunho на нова година?
Но наистина нямам умението да работя с други, независимо желанието ми да танцувам с други. Имах единствено желанието да изтанцувам танца на 6 членна група сама. Може би това беше проблема...
-Само това ли ти каза?-попита ме Jongin по пътя обратно.
-Да.-отговорих.-Ама не разбирам как така от нищото...
-Остави това. Защо ти е казал такива неща. Ти си танцувала с нас...-прекъсна ме Jongin.
-Ама как така ще го оставя?-прекъснах го.
-Това става всяка година. Не е нищо ново.-каза най-накрая Taemin.
-Наистина?-попитах изненадана.
-Да. И аз като теб бях в последната група, но след дълга работа с други започваш да свикваш. Но да се върнем на по-важното. Според мен имаш уменията да танцуваш в група...
-Според мен е прав.-каза Taemin и забърза темпото слагайки край на темата.
-Кой ще помолиш да дойде в групата ти?-попита Jongin.
-Не знам...-отговорих.
-Можеш да помолиш...-предложи той и кимна към сърдития ни приятел, който вървеше няколко крачки по-напред.
-Ти чуваш ли се? Няма да се съгласи.-засмях се горчиво.
-Не се притеснявай. Ще намерите някой.-окуражи ме той с усмивка.
Много ми беше любопитно как изглежда. Представях си го като сбръчкан старец, който няма желанието да стои в залата и за това идва само за да я заключи и отключи. Но пък беше мил. Когато поисках той ми осигури шкафче, а когато счупих огледалото той не дойде да ми се кара.
-Да тръгваме.-каза Jongin на вратата.-Ще закъснеем.
-Идвам, Jongin.-казах му и се затичах към вратата.
-Оппа.-каза той сериозно и аз се засмях.-Колко пъти да ти повтарям.
-Не искам да ти казвам така.-ухилих му се и се затичах към изхода.
-Маниери!-извика той след мен, но не можа да ме накара да спра.
Оказа се, че той и Taemin учат в същия университет и не ми бяха казали нарочно, за да ме изненадат.
-Атакааа!-извика той след мен и преди да разбера какво става той ме прегърна силно и започна да ме гъделичка.
-Неее! Спри!-казах през смеха си.
-Кажи златната душичка.-каза той без да спре.
-Моля?-пошегувах се.
-Не тази.-каза той и ме обърна, за да го видя. Беше се ухилил злобно и разбрах, че няма да ме пусне, ако не кажа каквото искаше.
-Оппа.-казах почти без дъх.-Оппа, моля те, спри!
Той ме пусна и аз едва не паднах на земята. Започнах да си поемам дълбоко дъх и го погледнах злобно.-Мразя те. Оппа.-казах натъртвайки на желаната от него думичка.
-Знам, и аз те обичам.-усмихна ми се той и сложи ръка на раменете ми.
-Не казах това.-измънках.
-Хайде да тръгваме, че да не закъснеем.-каза той и тръгна към университета без да ме пуска.
-Taemin оппа там ли ще е?-попитах.
-Да.-отвърна той.
-Дали още ми се сърди? На нова година не изглеждаше толкова много сърдит.-казах.
-Това ме подсети. Защо направи плакат на него, но не и на мен?-попита той и ме погледна шеговито.
-Знаеш много добре, че го направих за извинение.-казах му и го сръчках леко с лакът в ребрата. Но не го отдръпнах. Харесваше ми да усещам аромата и топлината му без да си мисля, че той може да поиска нещо повече. Това беше приятелството, подобно на това, което имах с момчетата от NU'EST.
Двора на университета беше пълен. За първи път го виждах по такъв начин. Когато доближихме Jongin пусна ръката от раменете ми, защото щеше да стане скандал, но не се отдръпна както си помислех, че ще направи. Много хора се обърнаха към нас и започнаха най-нахално да снимат.
Двамата се разходихме из тълпата и скоро намерихме Taemin и останалите от SHINee на уреденото място.
-Защо снимат толкова много?-попитах притеснена опитвайки се да скрия лицето си под шала увит около врата ми.
-Ще трябва да свикнеш.-каза ми Jonghyun с усмивка, която казваше всичко, което си мислеше. "Какво щях да направя с теб, ако бяхме сами...". Изчервих се и погледнах настрани.
Kibum дойде до мен и ме потупа по рамото.
-Купих ти цветя за поздравления, но ще ти ги дам по-късно.-каза тихо той и се усмихна.
-Цветя ли?-попитах изненадано.
-Да, рози. Знам, че ги обичаш.-отговори той и корема ми се сви. Може би, защото не бях закусвала, а отидох в залата, за да потанцувам преди откриването на учебната година.-От всички от групата е.-допълни той.
-О.-казах.-Благодаря.-усмихнах се. Някак си се почувствах разочарована, но защо ли?
Скоро откриването започна и всички се преместихме в голямата зала. Независимо, че беше забранено снимането, поне 40 телефона бяха обърнати към нас и ми се прииска да потъна в дън земя.
-Потърпи.-прошепна ми с усмивка Jonghyun без да ме погледне. После премести ръката си като нежно докосна моята за кратко без никой да види.
А защо момчетата от SHINee бяха там така и не разбрах. Имаше и други родители в залата, но не ми беше неприятно. Просто... Неудобно.
-Внимавай да не ни видят.-прошепнах.
-Имам опит в това, не се притеснявай.-ухили се той гледайки към директора, който казваше речта си.-Обичам те.-прошепна той и се изчервих.
-И аз.-промълвих съвсем тихо.
Когато церемонията свърши излязохме от залата и в коридора се разделихме с момчетата много бързо. Nu'est не дойдоха да ме изпратят, защото те бяха заети и предната вечер ми устроиха купон в общежитието им.
-Тук ще трябва да се разделим.-казах на Jongin и Taemin когато останахме само тримата.
-Може да се видим след лекциите.-усмихна ми се Jongin-О, и това са цветята, които Shinee са ти купили.-каза той и ми даде букет с цветя.-Нямаха време да ти го дадат.
-Какво да ги правя сега.-попитах, но се ухилих като видях букета с бели рози.
-Аз не ти купих. Извинявай.-извини се той и погледна към красивия букет виновно.
-О, няма проблем.-усмихнах му се.-Аз също не се сетих да ви купя. Ще се видим после, нали?
-Иска ли питане?-ухили се и Jongin.
-Добре тогава. Чао.-ухилих им се и махнах преди да си тръгна. Taemin така и не ми проговори, но поне не бягаше от мен както преди.
-След 3 месеца ще се състезавате по групи.-започна веднага щом влезе в залата лектора по театрално изкуство.-Групите вече са избрани на база на описанията, които сте получили по време на кандидатстването, а оценките ви ще бъдат 25% от оценката ви в края на семестъра.-той говореше много бързо и сериозно и едва успях да разбера какво говори. Ама за къде бързаше?-Групата с най-много добри отзиви ще получи възможността да се конкурира с най-добрата група от по-горния курс. Група 4 има един човек по-малко, за това може да избере който си поиска от по-горните курсове, за да им помогне, но не и от следващия, защото ще се състезавате точно с него. Ще изброя членовете на всяка една група. Група 1:...-започна да изброява имената той. Но не си чух името. Нито във втора група, или в трета.-Тези, които не си чуха имената са от 4 група. Има ли въпроси?-попита той и едно момиче вдигна ръката си.
-Не е ли нечестно да се състезаваме срещу по-горен курс?-попита тя.
-Състезанието е по-скоро състезание за въображението. Ако го нямаш няма да го научиш.-отговори той.
-Няма ли да вземем някакви уроци преди това.-попита тя отново.
-Да, но те са само по теория. Имате зали на разположение 24 часа, където можете да тренирате и да измислите хореографията.
Друго момче вдигна ръка и лектора кимна към него, за да отговори.
-Няма ли да ни помогнете с хореографията? Все още не сме учили за хореография.-попита момчето.
-Не. Вие би трябвало само да се справите. Показали сте добри знания за хореографията по време на изпита и за това сте тук. А и винаги можете да ползвате хореографията на известна песен. Въпросът е как ще я използвате.-каза той и седна на стола си.-Още въпроси?
-По какъв критерий сте събрали отборите?-попита едно момче без да вдигне ръка. Лектора го изгледа лошо, но не спомена ръката му.
-По характер в танците. Група 1 са тези със самочувствието и характера, но не сте толкова добри в танците. Група 2 имате таланта, но не и характера. Група 3 са добри в отбор, но не биха могли да блеснат сами. А група 4...-каза той и ме погледна в очите. Чак тогава го познах като един от изпитващите на изпита за кандидатстване.-Те имат талант, хъс и самочувствие. Но не могат да работят в екип.
Не мога? Не мога! Това бяха думите, които ме сринаха. О, да вярвах го. Единствената причина беше, защото никога не бях танцувала с някого. Но това означаваше ли, че никога нямаше да дебютирам, защото за да си в група трябва да имаш умението, което аз нямах.
Трябваше да попитам лектора, защото не знаех какво да правя. Наистина ли нямах това умение? И как въобще разбраха. Човек не може да разбере това нещо само от един танц!
-И-извинете.-попитах след като лекцията свърши и останалите започнаха да си тръгват. Отидох до лектора и се опитах да спра да заеквам.-Как разбрахте, че не мога да работя в екип?-попитах.
-При теб е лесно. Останалите от групата имат свой стил и ритъм, но ако трябва да работят в екип не биха влезли в ритъма на другите. Вие сте същата, но по друг начин. Бихте заслепили останалите, а това не е отборна работа.-обясни ми той.
-Не разбирам.-признах си.
-Танца ти беше страхотен. Но беше изпълнен прекалено добре. В твоите танци няма място за други, защото изпълваш сцената и засенчваш останалите.
Как така разбраха всичко това с един танц? Не разбирах какво можеше да каже един мой танц. Та и нали аз направих хореографията на Taemin, Kai и Yunho на нова година?
Но наистина нямам умението да работя с други, независимо желанието ми да танцувам с други. Имах единствено желанието да изтанцувам танца на 6 членна група сама. Може би това беше проблема...
-Само това ли ти каза?-попита ме Jongin по пътя обратно.
-Да.-отговорих.-Ама не разбирам как така от нищото...
-Остави това. Защо ти е казал такива неща. Ти си танцувала с нас...-прекъсна ме Jongin.
-Ама как така ще го оставя?-прекъснах го.
-Това става всяка година. Не е нищо ново.-каза най-накрая Taemin.
-Наистина?-попитах изненадана.
-Да. И аз като теб бях в последната група, но след дълга работа с други започваш да свикваш. Но да се върнем на по-важното. Според мен имаш уменията да танцуваш в група...
-Според мен е прав.-каза Taemin и забърза темпото слагайки край на темата.
-Кой ще помолиш да дойде в групата ти?-попита Jongin.
-Не знам...-отговорих.
-Можеш да помолиш...-предложи той и кимна към сърдития ни приятел, който вървеше няколко крачки по-напред.
-Ти чуваш ли се? Няма да се съгласи.-засмях се горчиво.
-Не се притеснявай. Ще намерите някой.-окуражи ме той с усмивка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар