II
-Какво правиш тук?-попита ме Taemin. Аз въздъхнах и се изправих. Изтупах се от пръстта и листата и отидох до момчетата. Зад мен вървеше Taemin.
-Колко точно видя?-попита Ricky.
-И нищо да не съм видяла и сега има какво да се види.-казах им. Те се погледнаха и без да продумат всички направиха едно и също - сложиха дясната си ръка свита в юмрук върху сърцата си, после ги обгърна светлина, изчезна заедно с крилата им и отново бяха в униформите си.-Видях всичко.-отговорих.-И искам обяснение.-огледах се и видях как тъмнината, която беше обградила мястото да изчезва. Изненадващо реагирах на ситуацията много хладнокръвно. Може би все още се чудех дали не сънувам.
Hyunjoong въздъхна и се усмихна мило. Една от онези усмивки, които разтуптяваха сърцата на момичетата от училище.
-Ние сме ангели.-отговори той.
-Въпреки, че е малко странно да се каже това за Taekwoon...-ухили се Taemin. Leo само изръмжа без дори да го погледне.
-Не се дръж така с брат си, hyung.-каза му Hongki.
-Той е прав Taemin.-каза Ricky.-Сега имаме големи проблеми.
-Аз няма да кажа.-казах им спокойно.-Пък и кой ще ми повярва.-допълних.
-Все пак трябва да сме сигурни.-каза Ricky.-Съжалявам, но ще трябва да ти изтрием паметта.
-А, не, не, не, не!-извиках. Започнах да треперя. Не можех да оставя някой да си играе с паметта ми.-Моля ви, не.-започнах да се моля.
-Taekwoon, моля те.-обърна се Ricky към Leo.
Leo тръгна към мен. Аз започнах да отстъпвам назад със сълзи по бузите. Не можеше ли да се споразумеем? Трябваше да има и друг начин. Не можех да се оставя в ръцете му, защото още вярвах на слуховете за него. Без да гледам къде отивам се спънах в нещо и паднах на земята, но продължих да пълзя назад докато не стигнах храстите и нямаше как да се измъкна. Бях в капан.
Leo въздъхна и седна до мен. Прегърна ме и започна да гали косата ми.
-Ш-ш.-успокояваше ме той с нежен и тих глас, който само аз чувах.-Ще мине бързо и няма да усетиш нищо.-каза той. Изглежда той наистина беше ангел защото бързо ме успокои. Усетих аромата му, а с комбинацията в гласа му ми се стори толкова приятно, че бих заспала в ръцете му. Как успя да спечели толкова бързо доверието ми? Leo сложи ръцете си на главата ми и те засветиха с бяла светлина. Той затвори очи, но бързо ги отвори.
-Е?-попита Hyunjoong.
-Нищо.-каза Leo.
-Как така?-попита Taemin.
-Не ми позволява.-отговори Leo.
"Чакай, обърках се." помислих си. Не можех да разбера нищо от това, което казваха.
-Тя ли?-попита Zico.
-Не тя. Знаеш кой.-отговори Leo. "Съвсем се обърках..."
-Тогава?-попита Hyunjoong.
-Ще чакаме знак.-каза Taekwoon и ми се усмихна.-Явно тя те обича.-каза той и ме целуна по челото нежно преди да стане. Целуна ме? Jung Taekwoon ме целуна по челото?!
Изглежда този факт ме беше изненадал повече от всичко видян този ден. Ангелите, дракона, който изчезна или се разпадна, магиите и останалото... Единствено това ме изненада до такава степен, че да осъзная реалността на ситуацията.
-А? Коя е тя?-попитах. Опитах се да поставя мислите си в прав ред, защото ми се струваше невъзможно да разбера какво се случва сама.
-Богинята. Тази, която ни прати на земята. Тази, която е създала всичко.-отговори Leo.
-Значи бог е жена?-ухилих се.
Вечерта имах странен сън. Стоях на една поляна, а пред мен стоеше фигура на жена обгърната в светлина. Не. Самата тя беше светлината. Не можех да видя черти, но някак си вече знаех какво виждам.
-Коя си ти?-попитах, но ми се струваше, че вече знаех отговора.
-Аз съм твоята богиня.-отвърна тя с нежен глас.-Днес разбра за моите деца. От много време се опитвах да ви събера. Те имат нужда от водач, долу на земята.
-Аз ли ще ги водя?-попитах я.
-Точно така.-отговори тя.-Но е време да тръгвам.
-Почакай! Имам да те питам толкова много неща.-казах-Какъв е смисъла на живота? Защо умираме? Има ли...
-Отговори на тези неща ще откриеш сама с времето. Връщам те обратно и ще те пазя. Грижи се за момчетата.
И с това чух телефонът си да звъни. Бързо вдигнах и разбрах, че е Hongki.
-Какво? Закъснявам ли?-попитах бързо.
-Не, има време. Обаждам ти се да не закъснеем.-отвърна бодро той. Винаги беше ведър и усмихнат, дори рано сутрин. Преди не разбирах как събира тази енергия, докато на една екскурзия със семействата ни не разбрах колко дълбоко можеше да спи.
-ОК. Затварям...
-Почакай.-спря ме той.-Имаше ли сън... С нея?-попита той.
-Да.-отговорих и му затворих.
Полових час по-късна излязох от вкъщи и Hongki ме чакаше пред портата и двамата тръгнахме към училище в мълчание.
-Тя какво ти каза?-попитах го най-накрая.
-Не много. Само, че иска ти да ни водиш.-отговори той.
Когато стигнахме входа на училището се изненадах когато видях останалите ангели да ни чакат. Всички до един със сериозни изражения. За момент се зачудих какво ли биха казали останалите от училището, но изглежда не минаваха много и повечето бяха прекалено сънливи, за да забележат необичайно събралата се група.
Не си казахме много. Всеки каза за съня си с Богинята, а после без да си кажем и дума се разделихме, всеки по стаята си. Когато седнах на стола стола си до мен седна и Ricky. Той извади книга то чантата си и я сложи на чина ми.
-Ето тази книга ще ти хареса.-каза той и аз му се усмихнах.
-Благодаря.-казах. Ricky също се усмихна. След онази случка той беше първият, който се опитваше да се сближи и да завърже нормален разговор с мен. Това, че ми даде книга значеше много за мен, защото книгите играеха почти главна роля в живота му. Също така той за първи път от много време не беше с поглед в някоя книга, а очите му гледаха право в моите.
-Хей, днес ще излизам да върна книгите в градската библиотека. Искаш ли да дойдеш с мен?-попитах. Знаех колко глупаво изглеждаше, но това беше единственото нещо, което ми дойде на ума. А и нямаше шанс той да не се съгласи. Не бях сигурна дали щеше да се съгласи да отиде на кино, например.-После може да се разходим...-предложих.
-Това ще бъде страхотно.-усмихна се той.
-Колко точно видя?-попита Ricky.
-И нищо да не съм видяла и сега има какво да се види.-казах им. Те се погледнаха и без да продумат всички направиха едно и също - сложиха дясната си ръка свита в юмрук върху сърцата си, после ги обгърна светлина, изчезна заедно с крилата им и отново бяха в униформите си.-Видях всичко.-отговорих.-И искам обяснение.-огледах се и видях как тъмнината, която беше обградила мястото да изчезва. Изненадващо реагирах на ситуацията много хладнокръвно. Може би все още се чудех дали не сънувам.
Hyunjoong въздъхна и се усмихна мило. Една от онези усмивки, които разтуптяваха сърцата на момичетата от училище.
-Ние сме ангели.-отговори той.
-Въпреки, че е малко странно да се каже това за Taekwoon...-ухили се Taemin. Leo само изръмжа без дори да го погледне.
-Не се дръж така с брат си, hyung.-каза му Hongki.
-Той е прав Taemin.-каза Ricky.-Сега имаме големи проблеми.
-Аз няма да кажа.-казах им спокойно.-Пък и кой ще ми повярва.-допълних.
-Все пак трябва да сме сигурни.-каза Ricky.-Съжалявам, но ще трябва да ти изтрием паметта.
-А, не, не, не, не!-извиках. Започнах да треперя. Не можех да оставя някой да си играе с паметта ми.-Моля ви, не.-започнах да се моля.
-Taekwoon, моля те.-обърна се Ricky към Leo.
Leo тръгна към мен. Аз започнах да отстъпвам назад със сълзи по бузите. Не можеше ли да се споразумеем? Трябваше да има и друг начин. Не можех да се оставя в ръцете му, защото още вярвах на слуховете за него. Без да гледам къде отивам се спънах в нещо и паднах на земята, но продължих да пълзя назад докато не стигнах храстите и нямаше как да се измъкна. Бях в капан.
Leo въздъхна и седна до мен. Прегърна ме и започна да гали косата ми.
-Ш-ш.-успокояваше ме той с нежен и тих глас, който само аз чувах.-Ще мине бързо и няма да усетиш нищо.-каза той. Изглежда той наистина беше ангел защото бързо ме успокои. Усетих аромата му, а с комбинацията в гласа му ми се стори толкова приятно, че бих заспала в ръцете му. Как успя да спечели толкова бързо доверието ми? Leo сложи ръцете си на главата ми и те засветиха с бяла светлина. Той затвори очи, но бързо ги отвори.
-Е?-попита Hyunjoong.
-Нищо.-каза Leo.
-Как така?-попита Taemin.
-Не ми позволява.-отговори Leo.
"Чакай, обърках се." помислих си. Не можех да разбера нищо от това, което казваха.
-Тя ли?-попита Zico.
-Не тя. Знаеш кой.-отговори Leo. "Съвсем се обърках..."
-Тогава?-попита Hyunjoong.
-Ще чакаме знак.-каза Taekwoon и ми се усмихна.-Явно тя те обича.-каза той и ме целуна по челото нежно преди да стане. Целуна ме? Jung Taekwoon ме целуна по челото?!
Изглежда този факт ме беше изненадал повече от всичко видян този ден. Ангелите, дракона, който изчезна или се разпадна, магиите и останалото... Единствено това ме изненада до такава степен, че да осъзная реалността на ситуацията.
-А? Коя е тя?-попитах. Опитах се да поставя мислите си в прав ред, защото ми се струваше невъзможно да разбера какво се случва сама.
-Богинята. Тази, която ни прати на земята. Тази, която е създала всичко.-отговори Leo.
-Значи бог е жена?-ухилих се.
Вечерта имах странен сън. Стоях на една поляна, а пред мен стоеше фигура на жена обгърната в светлина. Не. Самата тя беше светлината. Не можех да видя черти, но някак си вече знаех какво виждам.
-Коя си ти?-попитах, но ми се струваше, че вече знаех отговора.
-Аз съм твоята богиня.-отвърна тя с нежен глас.-Днес разбра за моите деца. От много време се опитвах да ви събера. Те имат нужда от водач, долу на земята.
-Аз ли ще ги водя?-попитах я.
-Точно така.-отговори тя.-Но е време да тръгвам.
-Почакай! Имам да те питам толкова много неща.-казах-Какъв е смисъла на живота? Защо умираме? Има ли...
-Отговори на тези неща ще откриеш сама с времето. Връщам те обратно и ще те пазя. Грижи се за момчетата.
И с това чух телефонът си да звъни. Бързо вдигнах и разбрах, че е Hongki.
-Какво? Закъснявам ли?-попитах бързо.
-Не, има време. Обаждам ти се да не закъснеем.-отвърна бодро той. Винаги беше ведър и усмихнат, дори рано сутрин. Преди не разбирах как събира тази енергия, докато на една екскурзия със семействата ни не разбрах колко дълбоко можеше да спи.
-ОК. Затварям...
-Почакай.-спря ме той.-Имаше ли сън... С нея?-попита той.
-Да.-отговорих и му затворих.
Полових час по-късна излязох от вкъщи и Hongki ме чакаше пред портата и двамата тръгнахме към училище в мълчание.
-Тя какво ти каза?-попитах го най-накрая.
-Не много. Само, че иска ти да ни водиш.-отговори той.
Когато стигнахме входа на училището се изненадах когато видях останалите ангели да ни чакат. Всички до един със сериозни изражения. За момент се зачудих какво ли биха казали останалите от училището, но изглежда не минаваха много и повечето бяха прекалено сънливи, за да забележат необичайно събралата се група.
Не си казахме много. Всеки каза за съня си с Богинята, а после без да си кажем и дума се разделихме, всеки по стаята си. Когато седнах на стола стола си до мен седна и Ricky. Той извади книга то чантата си и я сложи на чина ми.
-Ето тази книга ще ти хареса.-каза той и аз му се усмихнах.
-Благодаря.-казах. Ricky също се усмихна. След онази случка той беше първият, който се опитваше да се сближи и да завърже нормален разговор с мен. Това, че ми даде книга значеше много за мен, защото книгите играеха почти главна роля в живота му. Също така той за първи път от много време не беше с поглед в някоя книга, а очите му гледаха право в моите.
-Хей, днес ще излизам да върна книгите в градската библиотека. Искаш ли да дойдеш с мен?-попитах. Знаех колко глупаво изглеждаше, но това беше единственото нещо, което ми дойде на ума. А и нямаше шанс той да не се съгласи. Не бях сигурна дали щеше да се съгласи да отиде на кино, например.-После може да се разходим...-предложих.
-Това ще бъде страхотно.-усмихна се той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар