IV
На следващия ден беше пълен ад. Не успях да закъснея, но в училище всичко се обърка. Оценките ми станаха още по-зле когато получих 3 по география и 2 по математика. Кой въобще обича математиката?! Според мен това е модерно изобретение за мъчения. "Иван имал 3 ябълки, дал 6 на Яна и си купил 100. Колко е масата на Земята?" ето това беше математиката за мен. На всичкото отгоре една моя приятелка не искаше да дойде с мен на кино. Бях поканила всичките си приятелки да гледаме филма, но всички бяха заети. Тя се беше съгласила, но в последния момент се отказа.
-Но защо?!-попитах я докато стоях до чина си.
-Съжалявам. Имам да оправям вкъщи.-извини се тя.
-Но филма няма да продължи дълго. Имаш време и да отидеш на кино!-продължих да настоявам.
-Съжалявам.-повтори тя и си тръгна. Аз изръмжах и седнах на стола си. Сложих ръцете си на лицето си и се опитах да се успокоя.
-Ей, добре ли си?-чух Taemin да ме пита.
-Не! Имам чувството, че всички страничат от мен. Няма с кой да отида. Явно ще отида сама...-казах му без да го поглеждах. Точно в този момент не исках да виждам никого.
-Чух за кой филм става въпрос...-започна той несигурно-Ако искаш ще дойда с теб.-предложи Taemin. Аз го погледнах изненадано и видях несигурната му усмивка.
-Наистина?-попитах.
-Разбира се.-отговори той и се поотпусна. Аз се усмихнах и въздъхнах щастливо. Може би денят не беше толкова зле.
След училище нямаше много време да мисля какво са облека и останах с карираната си пола от униформата, но облякох черен потник и клин и червените си кецове. Взех си и черното горнище, този път не го забравих.
Двамата с Taemin се чакахме пред киното. За първи път го виждах с обикновени дрехи. Той носеше червена тениска и червени маратонки, черни дънки и яке.
-Хм... Страхотно си се облякла. Червеното е любимият ми цвят.-каза Taemin и се усмихна. Засмях се на думите му.
-Забелязала съм.-казах и двамата влязохме в киното.
След час и нещо излязохме с огромни усмивки. Знаех си, че филма ще си струва. Беше ми харесал много и не съжалявах за парите или времето, което отделих вместо да уча. Не, че го правех.
-Беше супер филм.-казах.-И знаеш ли коя беше любимата ми част?
-Коя?-попита той.
-Онази, в която потрошиха училището. Де да беше нашето...-замечтах се и двамата се засмяхме.
-Искаш ли да си купим по парче пица и после да те изпратя?-попита той.
-Добре.-съгласих се.
След като си купихме по едно парче пица седнахме на една скамейка и започнахме да си говорим.
-Искам да те попитам нещо. Защо сте на различни години?-попитах Taemin.
-Защото в миналия си живот сме починали по различно време.-отговори той. Аз го погледнах невярващо.-Ние вървим по тази земя от много векове. Дори аз не знам колко. Не помним нищо от предишните си животи, знаем само мисията си. Причината, че нямаме голяма разлика в годините е защото не можем да живеем дълго един без друг. Помахаме си с демоните. Както се казва - силни сме заедно, слаби сме сами.
-Ами родителите?-попитах.-Всички ли имате различни родители?
-Всички до един.-отговори Taemin.
-Чух за кой филм става въпрос...-започна той несигурно-Ако искаш ще дойда с теб.-предложи Taemin. Аз го погледнах изненадано и видях несигурната му усмивка.
-Наистина?-попитах.
-Разбира се.-отговори той и се поотпусна. Аз се усмихнах и въздъхнах щастливо. Може би денят не беше толкова зле.
След училище нямаше много време да мисля какво са облека и останах с карираната си пола от униформата, но облякох черен потник и клин и червените си кецове. Взех си и черното горнище, този път не го забравих.
Двамата с Taemin се чакахме пред киното. За първи път го виждах с обикновени дрехи. Той носеше червена тениска и червени маратонки, черни дънки и яке.
-Хм... Страхотно си се облякла. Червеното е любимият ми цвят.-каза Taemin и се усмихна. Засмях се на думите му.
-Забелязала съм.-казах и двамата влязохме в киното.
След час и нещо излязохме с огромни усмивки. Знаех си, че филма ще си струва. Беше ми харесал много и не съжалявах за парите или времето, което отделих вместо да уча. Не, че го правех.
-Беше супер филм.-казах.-И знаеш ли коя беше любимата ми част?
-Коя?-попита той.
-Онази, в която потрошиха училището. Де да беше нашето...-замечтах се и двамата се засмяхме.
-Искаш ли да си купим по парче пица и после да те изпратя?-попита той.
-Добре.-съгласих се.
След като си купихме по едно парче пица седнахме на една скамейка и започнахме да си говорим.
-Искам да те попитам нещо. Защо сте на различни години?-попитах Taemin.
-Защото в миналия си живот сме починали по различно време.-отговори той. Аз го погледнах невярващо.-Ние вървим по тази земя от много векове. Дори аз не знам колко. Не помним нищо от предишните си животи, знаем само мисията си. Причината, че нямаме голяма разлика в годините е защото не можем да живеем дълго един без друг. Помахаме си с демоните. Както се казва - силни сме заедно, слаби сме сами.
-Ами родителите?-попитах.-Всички ли имате различни родители?
-Всички до един.-отговори Taemin.
-Но все пак сте корейци в България? Как се събрахте тук?-попитах.
-Богинята, тя ни помага. Още като ни прати на земята направи магия, с която винаги да се събираме. Тогава още имаше сили. Сега е много слаба.-отговори той.-Това е и причината да не може да ни посещава за дълго в сънищата ни.
-Ама искаш да кажеш, че сега е безсилна?!-изненадах се. Не всеки ден човек разбира, че има бог, но не може да ти помогне.
-Има слаба магия но... Тя даде цялата си сила на нас.-отговори Taemin.
-Богинята, тя ни помага. Още като ни прати на земята направи магия, с която винаги да се събираме. Тогава още имаше сили. Сега е много слаба.-отговори той.-Това е и причината да не може да ни посещава за дълго в сънищата ни.
-Ама искаш да кажеш, че сега е безсилна?!-изненадах се. Не всеки ден човек разбира, че има бог, но не може да ти помогне.
-Има слаба магия но... Тя даде цялата си сила на нас.-отговори Taemin.
-Добре е да се знае, че светът не е изоставен от своята богиня.-усмихнах се.-А тя какво мисли за различните религии?-попитах.
-Знам ли. Рядко говорим, тя няма много сили да ни се яви.
-Значи последния път когато я сънувах...
-Вероятно ще се възстановява с месеци.-отговори той без да чака да довърша изречението си.
Двамата продължихме да си говорим за различни неща, които този път бяха свързани с обикновени тийнейджърски неща. После двамата тръгнахме към моя дом.
-Значи смяташ, че You me at six са по-добри от Bullet for my valentine?-попитах го докато вървяхме по тъмните улички в квартала ми. (Това са rock и heavy metal групи, съответно. Ще го преведа на кпоп език - това е да сравняваш B.A.P и TVXQ - 2 добри групи, но съвсем различни.)
-Точно така. Просто мисля, че напоследък Bullet for my valentine не са толкова добри, колкото бяха преди.-отговори Taemin.
-Може и така да е. И да, You me at six са добри но...-в този момент Taemin спря рязко.-Какво има?-попитах и не знам защо шепнех.
-На близо има демон.-отговори той и за секунди беше в червената си "униформа" и червените му крила се виждаха дори в мрака.-Стой до мен.-каза той и двамата завихме към една малка, безлюдна уличка. Ако изключим черната птица голяма колкото пони. Не беше гарван, дори повече ми приличаше на черен папагал. Имаше червени очи, които се взираха право в мен.
-Не прави резки движения.-промълви тихо Taemin, но още преди да довърши изречението си демона отвори човката си и от нея изхвърча лилава слус точно към мен. Taemin бързо протегна ръка и ме придърпа към себе си преди лилавото нещо да ме достигне. Слуста се залепи за стената до мен и бързо започна да разгражда стената като сяра.
Още бях в прегръдката на Taemin когато той протегна ръка към демона, пред нея се сформира топка огън и се засили към черната птица, изгаряйки я цялата за секунди.
-Добре ли си?-попита той като ме погледна загрижено и ме прегърна по-силно.
-Да.-кимнах и се усмихнах. Той ме пусна и погледна настрани засрамено. Мисля, че дори се беше изчервил, което ме накара са се усмихна повече.
Когато стигнахме портата на къщата ми аз се спрях.
-Аз съм до тук.-казах.
-Аз съм наблизо. Не го подозирах.-каза Taemin и се усмихна.
-Благодаря ти за страхотната вечер и че ме спаси. Казах и се надигнах на пръсти и го целунах по бузата.-Чао.-казах и бързо влязох в двора. Когато стигнах вратата се обърнах и видях червеното лице на Taemin и замечтаната му физиономия. Засмях се тихо на изражението му, защото той не ме видя, че се обръщам, затова отключих входната врата и влязох преди да разбере.
-Знам ли. Рядко говорим, тя няма много сили да ни се яви.
-Значи последния път когато я сънувах...
-Вероятно ще се възстановява с месеци.-отговори той без да чака да довърша изречението си.
Двамата продължихме да си говорим за различни неща, които този път бяха свързани с обикновени тийнейджърски неща. После двамата тръгнахме към моя дом.
-Значи смяташ, че You me at six са по-добри от Bullet for my valentine?-попитах го докато вървяхме по тъмните улички в квартала ми. (Това са rock и heavy metal групи, съответно. Ще го преведа на кпоп език - това е да сравняваш B.A.P и TVXQ - 2 добри групи, но съвсем различни.)
-Точно така. Просто мисля, че напоследък Bullet for my valentine не са толкова добри, колкото бяха преди.-отговори Taemin.
-Може и така да е. И да, You me at six са добри но...-в този момент Taemin спря рязко.-Какво има?-попитах и не знам защо шепнех.
-На близо има демон.-отговори той и за секунди беше в червената си "униформа" и червените му крила се виждаха дори в мрака.-Стой до мен.-каза той и двамата завихме към една малка, безлюдна уличка. Ако изключим черната птица голяма колкото пони. Не беше гарван, дори повече ми приличаше на черен папагал. Имаше червени очи, които се взираха право в мен.
-Не прави резки движения.-промълви тихо Taemin, но още преди да довърши изречението си демона отвори човката си и от нея изхвърча лилава слус точно към мен. Taemin бързо протегна ръка и ме придърпа към себе си преди лилавото нещо да ме достигне. Слуста се залепи за стената до мен и бързо започна да разгражда стената като сяра.
Още бях в прегръдката на Taemin когато той протегна ръка към демона, пред нея се сформира топка огън и се засили към черната птица, изгаряйки я цялата за секунди.
-Добре ли си?-попита той като ме погледна загрижено и ме прегърна по-силно.
-Да.-кимнах и се усмихнах. Той ме пусна и погледна настрани засрамено. Мисля, че дори се беше изчервил, което ме накара са се усмихна повече.
Когато стигнахме портата на къщата ми аз се спрях.
-Аз съм до тук.-казах.
-Аз съм наблизо. Не го подозирах.-каза Taemin и се усмихна.
-Благодаря ти за страхотната вечер и че ме спаси. Казах и се надигнах на пръсти и го целунах по бузата.-Чао.-казах и бързо влязох в двора. Когато стигнах вратата се обърнах и видях червеното лице на Taemin и замечтаната му физиономия. Засмях се тихо на изражението му, защото той не ме видя, че се обръщам, затова отключих входната врата и влязох преди да разбере.
Няма коментари:
Публикуване на коментар