Dancing with your heart 25

25

Обърнах се към вратата и видях усмихнатия до уши Jonghyun.
-Какво виждам? Приятелката ми ми изневерява с хореографа ми?-каза шеговито той и дойде до нас.
-Танцувахме.-казах очевидното, защото не знаех какво точно да кажа или направя. Трябваше ли да отида при него и да го целуна или просто да се държа като обикновено?
-Но нещо не се получава.-каза Tony Testa.
-Защо така?-попита Jonghyun.
-Изглежда има някакъв проблем, който я притеснява, но не смее да ми каже.-отговори той.-Същия проблем като с Taemin.
-Какво?-попитах изненадана.
-Да, има нещо, което го притеснява и е много разсеян.-обясни Tony и Jonghyun кимна.
-Мисля, че знам какво е.-каза той и ме погледна притеснен.
-Какво е?-попитах нетърпеливо.
-Ще ти кажа по-късно.-каза той и Tony си погледна часовника.
-Ето, че трябва да си тръгвам. Радвам се да се запознаем. Довиждане.-усмихна се той и си тръгна.
- Tony hyung е много добър хореограф. Той ще работи върху хореографията ни на следващия албум също.-каза Jonghyun.
-Кое? Вече сте готови!?-изненадах се-Искам да го чуя!
-Не, не още.-засмя се той.
-Какво щеше да ми казваш за Taemin?-попитах го и той въздъхна. Преди да каже нещо отиде до CD-то и го спря. После седна на стола си, на който седеше винаги и с жест ме покани да седна до него. По принцип бих седнала на перваза на прозореца, но разбрах сериозността на ситуацията и си задърпах стол, за да седна пред него.
-Спомняш ли си, че ти казах, че когато танцуваш караш всички да се влюбят в теб?-попита той сериозно и ме накара да изофкам недоволно. Приготвих се да се изправя, но той хвана ръката ми.-Не се шегувам. И тогава не се шегувах. Taemin също се влюби в теб. И макар да живеем заедно не сме говорили за това.
-Знаеш?-попитах учудена.
-Да. Всички знаем. Това е предимство и недостатък на това, че живеем заедно.-отговори той и погледна надолу.
-Той... Не иска да говори с мен повече. Не може да ме погледне.-казах и очите ми се напълниха със сълзи.-Аз съм виновна.
-Не, не си.-каза той и избърса сълзите ми.-Той е свикнал да получава всичко.
-Но той ми е приятел и не искам да се разделяме.-продължих. Не можех да спра сълзите ми да се стичат по лицето ми. Jonghyun сложи двете си ръце на бузите ми и ме целуна нежно.
-Ще говоря в него.-каза той когато се отдръпна.
-Не. Недей. Сама ще се оправя.-казах му и избърсах сълзите си с опакото на ръката си.
-Сигурна ли си?-попита той.
"Не...", но не му го казах.

На следващия ден обещаната сума пари беше преведена по банков път на мама. Обясних на родителите си от къде са всички тези пари и те бяха много щастливи за успеха ми.
Понеже парите бяха мои ги помолих да ги изтеглят, понеже вече знаех какво ще ги правя. Купих билети за новогодишния концерт за мен и родителите ми. Така те щяха да видят танца, а аз щях да видя Taemin. За това и бях купила билети за най-близките места до сцената, които можех да намеря.
До нова година бях обмислила всичко. Родителите ми се съгласиха да дойдат с мен и отидохме много преди концерта, за да си намерим добри места. Бях помолила Jongin да ми звънне когато Taemin има възможност да види телефона си.
-Какво си намислила?-попита Kai когато ми звънна.
-Нищо.-усмихнах се.
-Късмет.-каза той. Знаех, че се усмихва.
-Благодаря.-отвърнах и затворих. Набързо написах SMS и го изпратих на Taemin, защото най-вероятно той нямаше да ми вдигне.

"Когато излезеш на сцената провери от ляво."

Сигурно нямаше да ме види, за това се бях погрижила за нещо, което ще види със сигурност. Ако не друго бях достатъчно близо до сцената.

Започна концерта, и се забавлявах на различните изпълнения. Видях Beast, заедно с още много други групи и за момент забравих проблемите си и с майка решихме да се включим с останалите и също да си дерем гърлата.
Дойде момента, който всички чакахме. Казвам всички, защото наближаваше полунощ. Тогава и излязоха момчетата заедно с още много танцьори от SM. Забелязах Lay, Minho и още няколко звезди.
Веднага показах скритото си оръжие, което беше горещо розов плакат, на който пишеше "Taemin oppa!". Много лигаво и смешно, но ми се струваше правилния начин да го зарадвам. Нали за това беше причината да ми се сърди? Поне от части. Признавам си, сгреших.
Taemin търсеше на ляво от сцената и накрая погледите ни се срещнаха. Той погледна плаката изненадано и побърза да премести поглед. Дали помогна? Не съм сигурна.
Групата изпълниха невероятни танци и забравих, че ще изпълнят моя танц. Когато чух Mirotic сърцето ми заби лудо, а мама започна да вика щастливо и да стиска  ръката ми сякаш щеше да я счупи. На сцената останаха само Taemin, Kai и Yunho.
Tony Testa ми беше споменал, че Taemin е разсеян, но изглежда той се бе взел в ръце. Танцуваше съвършено както винаги, синхрона беше идеален, а танца изпълнен и без най-малката грешка. Може би той най-сетне ми беше простил и танците му отново бяха на ниво? Публиката викаше щастливо дълго след изпълнението.

На сцената се събраха всички изпълнители и осъзнах, че остават броени минути до нова година. Осъзнах, че имам да се сбогувам с много неща, които се случиха тази година. Толкова много неща се случиха тази година. И добри и лоши. И макар, да не ми се искаше да обърна гръб на старата година пред мен имаше нов път, нови изпитания и нови изживявания.

Нещата все още не бяха свършили.

Това е края на първа част. Не знам кога ще намеря време за втората по време на матурите и кандидатстването. А и има едни подробности покрай втората част... Ще видя какво ще стане.

Радвам се, че четохте фика ми толкова много време и прочетохте всичките 25 глави. Наистина не очаквах да стане толкова дълъг, нито края беше предвиден.

Благодаря ви за всичко. Надявам се ви хареса това, което прочетохте и съжалявам за завършека.