-Много ви благодаря момчета.-усмихнах се държейки билетите с две ръце сякаш бяха от скъпоценен камък. Първият ми концерт и, надявах се, не и последния.
-Чух, че и SHINee ще са там.-каза Фея.
-Да, точно след нас са.-отговори Donwoon и и се усмихна. Тя започна да пищи щастливо и той се пристори на притеснен.-Да ревнувам ли?-попита той.
-Разбира се, че не.-усмихна се тя и го целуна. Предния ден бяха излязли на среща, този път сполучлива и вече официално бяха гаджета. Никога не бях чувал някой да описва толкова дълго една целувка.
-Ще гледаме ли филм заедно днес?-попитах ги.
-Мисля, че ще можем.-отговори Doojoon.
-Нали знаеш, че тя се преструва?-попитах го. Някак си не исках тя да го лъже.
-О,да.-усмихна се той.-Много е забавно.
Всички го погледнахме с невярващи очи и после се засмяхме. По късно мениджъра им се обади и им каза, че ще са заети вечерта и не можехме да гледаме филм заедно.
Вечерта на концерта двете с Фея се бяхте приготвили. Бях сложила дрехите избрани от момчетата и колието от Doojoon. Фея също беше зашеметителна със синьо-зелена рокля и обувки на висок ток. Отидохме много рано преди да е започнал концерта и дори тогава имаше много хора. Минахме през VIP входа и си намерихме местата. Очите ми разглеждаха всичко наоколо. Бях развълнувана и сърцето ми биеше лудо.
Накрая започна и концерна, една след друга се изредиха различни групи. Накрая дойде ред и на Beast.Танца беше забавен и много добър. Момчетата се забавляваха и даваха всичко от себе си. Намериха ни из тълпата. Фея се беше погрижила за това, носеше табела, на която пишеше "Ожени се за мен Dongwoon" на английски. Разбира се това не беше на сериозно, но беше идеално за хващане на окото. Всички показаха, че са ни видели като ни махаха или ни се усмихваха. Аз обаче не можех да откъсна поглед от Doojoon. Май наистина си падах по него.
Някой грабна ръката ми. Не можах да видя кой беше заради полудялата тълпа от фенове. За жалост и Фея беше една от тях и не забеляза, че някой ме издърпва към изхода. Започвах да се паникьосвам. Опитвах се да измъкна ръката си, но хватката само се затягаше повече и повече. Започваше да боли, но виковете ми само се сливаха с виковете на останалите. Опитвах се да използвам възможно най-много корейски думи, опитвах се да кажа, че ме боли, че искам да ме пусне, виках за помощ. Но виковете ми просто се сляха и избледняха с виковете на феновете. Не знаех какво да правя!
Когато най-сетне излязохме в коридора хватката се разпусна и аз успях да измъкна ръката си.
-Отиваме си у дома.-каза някой и аз замръзнах. Чувах как сърцето ми бие в ушите ми, сигурно дори той го чуваше. Познатият английски и грубия настоятелен глас, който не търпеше не за отговор.
Какво правеше Той тук?! Как ме беше намерил толкова лесно? Толкова бързо? Не! Не още! Беше прекалено рано! Не можех да си тръгна просто така! Не още.
Бях толкова стресната, че се съвзех чак когато Той отново хвана китката ми. Погледнах към него. Лицето му показваше всяка негова емоция. Само по лицето му можех да разбера какво се беше случило с него. Помислил е, че ще е лесно да ме върне, защото вярва, че без него аз съм нищо. Отишъл е до родния ми град до старата ми къща и е полудял когато е разбрал, че не съм там. На връщане направо е отишъл до къщата ми, но по това време вече съм била в Корея. Времето, което не е знаел къде съм. Тук не съм сигурна, но сигурно е изпочупил всичко в апартамента си, а може и в къщата ми, защото сам си направи ключ без да ме пита. Някак си бе разбрал къде съм и си бе купил билет и ме бе намерил сред хилядната публика, само за да ме измъкне и върне в Ню Йорк.
-Да вървим.-каза той почти ръмжейки. Но аз не помръднах от мястото си и той се обърна отново към мен.
-Как ме намери.-едва намерих гласа си.
-Тъпата ти приятелка. Направи папка със снимки във Facebook за почивката ви в "Соул".-обясни той имитирайки гласа на Фея.-С момчета ще си прекарваш, а? Така ли? Аз умирам от притеснение ти ще се разхождаш из тая дупка с момчета! Какво ли не казвах на приятелите си! Ами работата си? Знаеш ли колко е трудно да върша и моята работа и твоята!?
-Напускам.-казах.
-О, ти няма да напуснеш! Нещо повече ще стоиш дълго след работното си време!-крещеше ме той и ме дърпаше към изхода.
-Пусни ме!-извиках. Не знам от къде намерих тази сила и кураж. Просто исках да му се противопоставя! Трябваше да го направя преди много, много време. Той се изненада толкова много, че се закова на едно място.-Напускам!-повторих поглеждайки го в очите. Нямаше повече да забивам поглед в земята, поне не и сега. Трябваше ми сила. Трябваше да бъда силна.-И искам да скъсаме.-казах.
-Заради някой от тия с дръпнатите очи ли? Заради някой от тия маймуни ли ме оставяш!?-разкрещя се той.-Ти си моя, разбра ли! Моя!
-Не, не съм!-извиках. Ръката му се извиси високо и аз нямах време да реагирам когато той ме зашлеви. Спомних си нещо, което казах на Doojoon преди време. "Той никога не би ме наранил." Грешила съм. Но това вече нямаше значение за мен.
-Не не е заради момчетата. От много време насам знам, че не те обичам. За това избягах. Избягах от теб. Знаеш ли, не те обичам, МРАЗЯ ТЕ!-извиках с пълно гърло. Той отново ме зашлеви дори по-силно и от първия път.
-Промили са ти мозъка! Прибираме се у дома независимо дали искаш или не!-извика той и отново ме задърпа към изхода.
-Не, пусни ме!-виках, но той беше по-силен от мен. Независимо колко се дърпах отново нямаше смисъл.
-Пусни я!-извика някой. Този глас, акцента, можеше да бъде само Doojoon.
Той стигна до нас и се изпречи лице в лице с Него.
-Къф си ти, че да ми казваш?!-извика му Той.
-Мой приятел. Ти бил ли си ми такъв? Ти не беше нищо за мен освен собственик. Ти си егоист, знаеш ли?-казах му.
-Тогава да се прибираме кученце. Нямам търпение да те набия с вестник, за да знаеш къде ти е мястото и да не бягаш.-каза той и продължи да ме дърпа към изхода, но Doojoon го хвана за яката и му се разкрещя в лицето със силен акцент, точно както правеше когато беше ядосан.
-Така няма да я задържиш! Тя просто ще избяга отново!
-Тогава ще я намеря отново и пак ще я върна.-инатеше се Той. А после се намери на земята. Дори аз не разбрах какво бе станало. Doojoon го беше ударил. Юмрук право в лицето, което беше накарало устната му да кърви.
-Върви си Калвин.-казах му за първи път споменавайки името му от както го напуснах. Вече не се страхувах от него.
Той се изправи бавно без да изпуска поглед от Doojoon, който също го наблюдаваше. Спря се за секунда и се изплю пред краката на Doojoon, след това ме погледна и се подсмихна на нещо, което само той разбираше, обърна се и си тръгна.
-Благодаря ти.-прошепнах.
-Винаги ще те пазя. Нали ти обещах?-прошепна той и целуна главата ми.
-Обичам те.
Не знам защо го казах. Просто се изплъзна от устните ми. Но беше истина. Въпреки това самата аз бях изненадана от думите си.
-Na-do sarang hae.-прошепна той и ме целуна карайки ме да забравя проблемите си веднъж завинаги.
 |
| Doojoon |
Е, това е от мен. Мога и да напиша кратко продължение, но ме мързи.
Ето ви секси Kai за довиждане:
Като се замисля ето ви всичките от EXO K:
Няма коментари:
Публикуване на коментар