3
Колкото и да не исках, не можех да го изкарам от главата си. Мислех за него постоянно.
Когато сресвах косата си си представях, че прокарвам пръст през косата му.
Когато си слагах червило си представях, че същите тези устни докосват неговите.
Стигна се до там, че мислех за него дори на работа. Започнах да ставам разсеяна и непохватна. Молех се на господ, че не работех някоя опасна за живота работа. Но все пак се заливах с кафе, бърках сметки и трих грешни файлове.
Не можех да спра да мисля за него.
Не ми помагаше, че беше втора смяна. Като се замисля бях в Корея вече четвърта седмица. Още първата се запознах с Mir. Не забелязах, че го няма втората седмица, когато е бил нощна смяна, защото беше много натоварено, и ето той отново работеше вечер. Само че тази седмица аз не бях натоварена като изключим проблемите ми с непохватността, и не можех да го махна от мислите ми!
Но не биваше. Той беше малък и невинен. Поне в моите очи. Исках да го запазя такъв!
И въпреки това не можех да спя всяка вечер. Забила поглед в тавана не спирах да мисля за него. Опитвах се да мисля за друго той отново се появяваше. Помислех ли си за готвене той се появяваше до мен, помагаше ми, целият покрит в брашно. Помислех ли си за поляна с цветя и малка рекичка наблизо (това, което винаги ми помагаше да заспя) той седеше до мен на плаче с кошница пълна със сандвичи и напитки. Опитах се да се разсея с плуване, или дълъг горещ душ, но дори тогава мислите му за него не ми дадоха мира.
Накрая не издържах. Трябваше да го видя! Беше едва петък, но на мен ми се струваше като месец. Не ми пукаше, че беше почти полунощ, скочих от леглото и се облякох набързо. Взех шала му (смених го на шал) и го сложих в една торба. Но не можех просто да отида при него. Щях да изглеждам отчаяна. Въпреки, че бях такава не исках той да го знае. За това първо минах през магазина и напазарувах първите неща, които видях.
Намерих го на същото място, на което беше всеки ден. Партньора му седеше на шофьорското място, а Mir от страна на пътя. Почуках на стъклото и той го свали, за да ме види.
-Здравей.-усмихнах се.
-Какво правиш тук?-попита ме той. Отново беше формален, защото беше на работа.
-Забрави си шала.-отговорих.
-Това ли е момичето, за което говореше?-попита партньора му. Беше по-стар от него, личеше си, че е старши, но не ме притесняваше. Беше усмихнат и изглеждаше мил. Имаше мустаци, но си помисли, че ако ги махне ще изглежда добре. Mir му хвърли един злобен поглед, който му казваше да мълчи и той промени темата.-Можеш да си починеш за малко.
Mir кимна и излезе от колата.
-Наистина ли дойде до тук по това време само, за да ми дадеш шала?-попита той веднага щом затвори той.
-Не, разбира се! Трябваше спешно да напазарувам и реших да ти дам шала, така и така ми е по пътя.-отговорих намръщено. Той погледна в торбата с покупките ми и се усмихна.
-Фъстъци, праз, шоколад и канела?-попита той. "По дяволите, трябваше да мисля какво купувам!" помислих си.
-Ами, да! Всяка една кухня трябва да има това по всяко време.-излъгах.Но той не се хвана. Все пак беше полицай, въпреки, че в очите ми той беше сладък, невинен и наивен.
-Както и да е, взимай си шала.-казах гневно и му бутнах торбата с шала в ръцете му. Бузите ми бяха червени, но не беше от студ. Но носех само едно тънко яке и се надявах той да си помисли, че просто ми е студено.-Тръгвам си.-казах и му обърнах гръб да си тръгвам.
-Знаеш ли...-започна той и ме накара да спра.-Умирам за няколко парченца шоколад.
Двамата седнахме на една скамейка наблизо и аз оставих шоколада между двама ни начупен на парченца. Ядяхме в мълчание. Хвърлях му тайни погледи, но той винаги ме хващаше, за това спрях да поглеждам дори когато взимах парченце. За това и не се изненадах когато пръстите ни се докоснаха. Цялата потръпнах и бързо отдръпнах ръката си.
Отново милиони мисли закръжаха из главата ми и не забелязах какво прави Mir докато той не уви шала си около врата ми. Аз го погледнах учудено и се загубих в очите му. Никога не бях виждала толкова бездънни очи, толкова чувствени, толкова...толкова...
Отдръпнах поглед след като излязох от транса и се опитах да скрия глава в шала. Но това не помогна когато усетих аромата му. И той не се дръпна, първо издърпа косата ми изпод шала и се заигра с един кичур коса. Когато го пусна най сетне се отдръпна.
"Защо не ме целуна?" "Не, така е по-добре." "Но аз искам да ме целуне..." докато водех спорове със себе си взех още едно парче шоколад. Последното. За това по навик го оставих да се разтопи в устата ми. Както винаги правех.
-О, взе последното.-измънка той.
И толкова ми трябваше. И без това си го представях и преди. Прошепнах бързо "Можем да си го споделим." и го целунах. В началото той беше изненадан, но после отвърна на целувката. Харесваше ми вкуса на устните му, бяха меки и топли. Това беше отдавна жадуваната целувка. Целувка с вкус на шоколад.
Само това ми беше нужно. Не знам дали беше твърде рано, или много късно, но знаех, бях СИГУРНА, че го обичах. Обичах го! ОБИЧАХ ТОВА МОМЧЕ!
Седнах в скута му и целувката ни стана още по-страстна когато езиците ни се срещнаха. В този момент дори не се замислих, че бяхме на улицата, където някой можеше да ни види. Но беше късно и тъмно, а в главата ми отново беше само той. Само че този път можех да прокарам пръсти през косата му и аз го направих, този път можех да го целуна и аз го правех, този път той беше достъпен. И ГОСПОДИ, ако това беше сън, не исках да се събудя.
Той отново ме изненада. Макар да беше сладък и невинен в очите ми той се целуваше страхотно. Караше ме да искам още и още. Чудех се дали е имал приятелка преди и всъщност колко ли е имал. Опитах се да не мисля за това сега, а и ми беше лесно. В главата ми всичко беше каша, колената ми бяха омекнали, а устните ми отказваха да се отделят от неговите.
Когато той се отдръпна, за да си поеме дъх аз отново се приближих за още, но той ме хвана за раменете и нежно ме дръпна. "Какво? Защо?" помислих си.
-Не сега. Не тук.-каза ми той. Виждах в очите му, че и на него му беше трудно, но определено беше по-силен от мен. Ако зависеше от мен...е, както и да е.
-Прибирай се. Късно е.-каза той и ме пусна. Можех да го целуна отново, но начина по който ме изпрати ме нарани. Това ли беше? Бях ли прекалила? Ами ако си имаше приятелка? Защо трябваше да съм толкова глупава!
Набързо взех покупките си и едва не се затичах до вкъщи.
-Утре имам почивка от много години и...-започна той и ме спря-Искаш ли да излезем?-попита ме той.
Разбира се, че ще прибързам с решенията. Той беше на работа, да не говорим полицай, а ние се целувахме на улицата.
На следващия ден той позвъни на вратата ми. Този път си бяхме уговорили час и този път не беше рано сутринта, а следобед. Когато и двама ни се бяхме наспали добре.
Двамата вървяхме по улицата, не знаех на къде, но и по някаква причина не можех да попитам. След вчерашната случка ми беше много неудобно. Никога до сега не бях правила първата крачка, а и да го нападна така...
Изненадах се когато ръката му хвана моята. Пръстите му бяха дълги, ръката му беше по-голяма от моята и топла, въпреки студа.
-Нуна, искаш ли да гледаме някой филм?-попита той. За секунда ми се стори, че провали момента. Вече му казах да не ми казва така, но той продължаваше. Предполагам от възпитание, но...
-Защо не.-усмихнах му се. Нямаше смисъл да провалям всичко за една дума.
Дори когато гледахме филма той не пусна ръката ми. Беше комедия. Отново не посмях да гледаме нещо, зареди което би ни било неудобно. Но след онази целувка не знам колко невинен беше всъщност. Това от една страна беше добре, защото винаги съм си мислела, че ще го разваля.
След филма Mir ме заведе в един ресторант. Не беше изискано, но беше уютно и ми харесваше. Храната беше много вкусна и по всичко си личеше, че той често ходи в ресторанта.
-Hyung, от много време не сме се виждали.-усмихна се той на сервитьора.-Това е момичето, за което ти говорих.-допълни той и кима към мен. Аз му се усмихнах.
С усмивка му се представих. Беше много красив и имаше страхотна усмивка.
-Lee Chang Sun. Радвам се да се запознаем.-поклони се той все още с усмивка-Съжалявам, че Cheolyongie те е притеснявал всяка сутрин. Той все още е дете.-каза той. "Вече забелязах" помислих си.
Двамата си поръчахме и зачакахме да донесат яденето.
-Lee Chang Sun изглежда много мил.-казах, за да започна разговор.
-Казах му да не ми казва дете.-мръщеше се той. "Точно като дете" помислих си.-Спомняш ли когато ти разказвах за Lee joon от групата ми?-попита той и смени темата.-Това е сценичното му име. За него ти говорих.-обясни той.
-Китариста?-попитах и той кимна.
-За мен ли говорите?-попита Lee Chang Sun носейки храната ни.
-Тъкмо щях да те похваля, че ресторанта е твой.-отговори Mir.
-Въпреки, че съм собственика обичам да идвам често и да готвя. Но специално за стар приятел идвам и на крака.-обясни ми Chang Sun.-Bon appetit.-каза той и ни остави.
Mir не започна да яде и чак когато започнах да ям разбрах защо. Искаше да види как ще реагирам ха храната.
-Уау...-измънках. От години не бях опитвала по-вкусно нещо. Mir само ми се усмихваше.
-Lee Chang Sun!-извиках.
-Да?-попита той на вратата на кухнята.
-Току що си спечели нов редове клиент.-казах и продължих да яда докато Mir и приятеля му се смееха.
След като вечеряхме просто се разхождахме по улицата. Не знаехме къде да отидем.
-Жалко, че има облаци. Искам да видя звездите.-казах гледайки към небето. Отново си държахме ръцете и му имах доверие, че няма да ме остави да се спъна и падна.
-Това може да се уреди.-усмихна се той и ме задърпа на някъде.
-Почакай! Не бързай.-казах, но Mir беше прекалено развълнуван, за да забави ход.
Не разбирах какво мисли. Човек не можеше просто така да види звездите когато имаше облаци. Но разбрах какво има предвид когато стигнахме планетариум. Но по това време той вече беше затворил...
-Едва ли е отворен по това време.-казах му, но той просто ми се усмихна и пусна ръката ми. Отдалечи се на няколко крачки и позвъни на някой. Не можех да го чуя, но само разбрах, че човека, с който говореше беше негов приятел. Когато затвори, Mir отново се върна при мен и отново хвана ръката ми, но този път я стисна леко от нетърпение.
Не разбирах какво чаках, но минута по-късно вратата на планетариума се отвори и нечия глава се показа от там.
-Hyung, защо се забави толкова?-попита с усмивка Mir и момчето му се усмихна. Всъщност той изглеждаше на моите годили или година по-голям.
-Защо си толкова забърз...О!-спря се той като ме видя.-Това ли е момичето, за което ми говореше?-попита той.
-Виждам, че си говорел много за мен.-усмихнах му се и той се изчерви, после отново се обърнах към приятеля му и се представих.
-Аз съм Seungho.-представи се и той и ни пусна в планетариума.-Зачудих се как така сладкия Cheolyongie е решил от нищото да се радва на звездите. Сега виждам причината.-усмихваше се ми той. С крайчето на очите си можех да видя как Mir реагираше на начина, по който го нарече приятеля му. Сякаш тинейджър представяше приятелката си на родителите му и те го излагаха.
Seungho ни заведе в залата и включи машината, веднага след това излезе от залата и ни остави сами изгасяйки лампите.
Двамата седнахме един до друг и наблюдавахме звездите на тавана. Mir не пускаше ръката ми карайки ме да се чувствам най-щастливото момиче на света. Само факта, че не пускаше ръката ми говореше много.
-Seungho...-проговорих най-накрая.-Той не е ли също член на бившата ти група?-попитах.
-Да. Той беше лидера.-отговори Mir.-Въпреки, че дори и без група, той си остана лидер за нас.-допълни той.-Всъщност виждала си още един от групата.
-Така ли? Кой?-попитах заинтересована.
-Партньора ми. Неговото сценично име е G.O, а истинското му име е Jung Byeong Hee.-обясни той докато аз наблюдавах лицето му, стори ми се, че той не ме разбра. Просто гледаше звездите с усмивка.
-Аха.-кимнах и се усмихнах. После отново погледнах тавана.-Тогава само един не съм виждала, нали така?-попитах.
-Да. И аз не съм го виждал скоро. Той е единствения, който преуспя от групата. Стана модел и е участвал в една драма.-обясни той.
-Според мен всеки от вас е преуспял. Виждам как всеки от вас е щастлив с това, което има. Това, че той е известен не означава, че вие не сте направили нещо незначително.-усмихнах му се. Той ме погледна учудено, въпреки, че едва ме виждаше. Личеше си, че думите ми са били важни за него. А очите му... Те блестяха като звездното небе. Отново не можах да се сдържа и го целунах. Този път целувката беше бавна и изпълнена с Любов. Не беше жадна и страстна. Опитах се да покажа колко много го обичах само с тази малка целувка. Отдръпнах се рано, защото целта ми не беше да се превърне в целувчен фест, но изглежда Mir беше на друго мнение. Той ме дръпна отново към себе си. Целуна ме по-страстно и обви ръцете си около кръста ми придърпвайки ме по-близо. Не, това не беше целта ми! Не исках да го развалям. Една малка сладка целувка, това беше достатъчно.
Но не и за него. Не спирах да го мисля за дете, но той беше вече мъж. Той не искаше приятелите му да го смятат за дете, какво оставя за приятелката му. Чакай приятелка ли му бях? Той захапа долната ми устна и забравих за какво мисля. Дете? Той не беше вече дете. Отпуснах се и го оставих да ме целува под изкуственото звездно небе.
Не знам до къде щеше да стигне всичко, ако Seungho не беше включил лампите, но не беше влязъл. Само през отворената врата каза несигурно:
-Съжалявам, ако прекъсвам нещо, но става късно, а искам да се прибера при годеницата си.
Двамата с Mir се засмяхме и бързо излязохме. Когато вървяхме по улицата осъзнахме, че имаме да вървим много. Телефона му звънна и когато той видя кой е на дисплея вдигна с огромна усмивка.
-Hyung, от много време не сме се чували.-каза той.-Прибираме се с приятелката ми.-отвърна той след кратко мълчание и стисна ръката ми.-Добре.-каза след дълго мълчание и каза къде сме. После затвори и ми се усмихна.-Все пак ще се запознаеш и с Thunder.-каза ми той.
След няколко минути пред нас спря черна спортна кола и от там излезе познато лице. Наистина съм го виждала в няколко списания, въпреки краткия ми престой в Корея. Той не беше ли и брат на Dara от 2ne1?
-Park Sang Hyun, радвам се да се запознаем.-каза той и си подаде ръката. Аз се представих и се здрависах с него. Не изглеждаше надут, както си го представях. Поговорихме си малко, след това той реви да ни откара.
-Радвам се най-сетне да видя момичето, за което Cheolyongie ми говори толкова време, въпреки, че нямаме много време да говорим.-каза Thunder гледайки пътя. Аз погледнах с усмивка Mir, той се изчерви и погледна надолу.
-Явно си разказал за мен на всичките си приятели.-казах.
-Разказал? Той не спираше да говори за теб. Повтаряхме му, че няма да те спечели като те спира всяка сутрин, но явно сме грешели.-продължи той. Двамата се засмяхме, само Mir си остана червен като домат да гледа земята.
-Не е нужно да ме изпращаш.-казах пред вратата. Той настояваше да ме изпрати до вратата и остави приятеля си да чака в колата.
-Искам да те изпратя, нуна.-настоя той.
-Изявяваш се като кавалер, а Cheolyongie?-попитах. Той се нацупи сладко и аз се усмихнах. Целунах го за последно и едва се разделихме.-Искаш ли утре да гледаме филми?-попитах. Съни нямаше да я има, защото беше при родителите си за малко.
-Защо не.- усмихна се Mir. Аз също се усмихнах и се обърнах да отключа вратата.-Но...може ли този път аз да избера филма. Вече не съм малко момче.-попита той и аз замръзнах. Обърнах се бавно към него и видях леката му усмивка, едва прикрита. Знаеше. Знаеше защо избирах детски филми.-Време е да спреш да ме смяташ за дете.-каза той, а после се наведе и ме целуна за кратко. После се отдръпна и си тръгна с ръце в джобовете. "Сега на герой от филм ли ми се прави?" помислих си и се усмихнах.
На следващия ден прекарахме в гледане на филми и...в правенето на бананов хляб. Не, сериозно. Не помня как се стигна до там, но се получи точно както си го представях. Cheolyongie настояваше да помогне, но така просто правеше нещата по-трудни. Накрая просто го молех да ми дава продукти, но той изтърва едно яйце, после се подхлъзна на него докато ми носеше брашното и го разсипа навсякъде. Крайният резултат беше смешно изглеждащ, но вкусен бананов хляб и нацапана кухня с брашно дори по стените. Да не говорим за нас самите. Имахме брашно по дрехите, лицата и дори косите. Дори не разбирам откъде се намери всичкото това брашно.
Трябваше да се изкъпем, за това му дадох мои дрехи, взех и за себе си и влязох първа в банята, след като той настояваше. През цялото време си мислех как той може да се вмъкне в банята и да ме прегърне през кръста, но това не се случи. Излязох от душ кабината леко разочарована, подсуших се и се облякох. Излязох с мокра коса и хванах как Cheolyongie гледа неодобрително дрехите, които му дадох. Бяха широк бял потник и широко долнище на нощница - светло розово с тъмнорозови сърца.
-Съжалявам, но нямам друго.-усмихнах му се.-Имах широки дънки, но ги оставих вкъщи, защото работата ми изисква официални дрехи, а куфара ми има само определен капацитет на дрехи.-обясних.
-Няма проблем.-усмихна се той. Нямах търпение да го видя така. Просто щеше да подчертае колко сладък и невинен изглеждаше в очите ми.
Той влезе в банята и този път ми мина през ума, че може би АЗ трябва са вляза в банята и да го прегърна през кръста, но се отказах и започнах да чистя кухнята. Най-накрая изчистих брашното и започнах да мия чиниите, когато той влезе с прилепнал по тялото бял потник и едва не изтървах една чаша. Косата му беше мокра и се усмихваше сякаш знаеше какво се върти в главата ми.
-Хайде да гледаме последния филм.-усмихна се той още повече и ме хвана за ръката и ме заведе в хола. Досега бяхме гледали два екшъна и много убийства, но той не се уплаши, нито реагира. Седнахме да гледаме филм, който този път беше романтичен. Но аз не гледах. Той не пускаше ръката ми и си играеше с прътите ми, а палеца му галеше опакото на дланта ми. Аз се взирах в него, но той сякаш беше погълнат от филма. Заиграх се с косата му, а после започнах да целувам челюстта му и надолу по врата му. Но той не ми обръщаше внимание и това ме влудяваше. За тава започнах да галям гърдите и плочките му. Ама той имаше плочки!
-Гледай филма.-каза той с дрезгав глас. Получаваше се!
-Ти си по-интересен.-промълвих и продължавах да целувам врата му. Той започна да трепери, едва сдържайки се. Усмихнах се и захапах леко врата му. Това му дойде в повече и той ме събори на леглото докато той беше върху мен. Целуна ме страстно и жадно както беше първата ни целувка. Аз отвърнах едва сдържайки усмивката си. Ръцете му започнаха да галят докато стигнаха ръба на тениската ми. Повдигна тениската съвсем малко и погали корема ми, но после му се стори недостатъчно и свали потника ми нетърпеливо. Усмихнах се отново този път добре сдържайки смеха си. Този път и аз бях нетърпеливо дете и свалих и неговия потник, за да се порадвам на голата му плът. Целувките ми станаха дори по-страстни, но някой отвори входната врата и ни стресна. Двамата като луди скочихме и започнахме да си търсим дрехите, открих един потника и си го сложих без да мисля. И тогава влезе Съни.
-Упс...май прекъсвам нещо.-усмихна се тя поглеждайки към момчето без блуза в хола и.
-Ти...трябваше да си дойдеш чак в сряда.-казах.
-Само това ли имаш да ми кажеш?-усмихна ми се тя и аз погледнах към пода докато Cheolyongie намери тениската ми и я сложи. Беше му супер стегната по тялото и сигурно му беше трудно да се движи без да я скъса.-Шефа се обади и каза, че няма кой да ме замести. Както и да е. Аз ви оставям да си довършите започнатото.-усмихваше се тя и излезе.
Въпреки, че ни остави и двамата решихме, че кино вечерта ни е към края си. Изпратих го пред вратата въпреки, че ни беше супер неудобно. Не правехме нищо нередно, но и на двама ни беше неудобно.
-Е, ще се видим утре, нали?-казах със забил поглед в земята.
-Мхм.-измънка той. Постоя малко и си тръгна.
Цяла нощ се чудех дали отношенията ни няма да се променят. Той си тръгне без да ме целуне! Бяхме като непознати. Можех поне да го целуна...Аз съм виновна...
Сутринта се приготвих за работа набързо, защото за първи път закъснявах! Съни беше тръгнала преди мен. Предната вечер не можах да се наспа, за това и едва се събудих.
По пътя карах като луда и не се учудих, че ме спряха полицаи. Само, че днес бързах и нямах време!
-Защо, защо!-питах се като спирах колата. Полицая почука на стъклото и аз го свалих.
-Документи за проверка.-каза той и аз замръзнах.
-Не може да бъде.-промълвих.-Cheolyongie това ти ли си?-попитах. Той се наведе и го видях. Както всяка сутрин и днес ме спря.
-Когато съм на работа съм полицай Bang.-усмихна се той.
-Но сега нямам време, закъснявам!-оплаках се.
-Документи и лична карта за проверка.-повтори той.
-Ще си платиш за това.-казах като му подадох документите си през прозореца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар