2
-Ама какво по-?!-извиках стресната. Той наистина седеше пред вратата ми с огромна усмивка. Този ден нямаше край!
Отне ми час и половина да приспа Съни. Това момиче ми дължеше много като изтрезнееше. Като се напиеше се държеше като дете! Когато се прибрахме направо я избутах във ваната и пуснах душа облях я с ледена вода, а тя се опитваше да се измъкне да си намери чадъра! Чадъра! След несполучливия опит с душа оставих да се подсуши, за да и направя кафе, но когато се върнах в банята с чаша в ръка тя си беше напълнила ваната и си играеше с пяната. Все още с дрехите си.
Когато най-накрая тя си легна вече беше 7:30. Преоблякох се и заспах в моето легло в другата стая, но половин час по-късно на вратата се позвъни. И кой може да е това - Mir!
-Нали щяхме да излизаме.-усмихваше се той.
-Трябва да се шегуваш.-измънках. Косата ми стърчеше навсякъде и бях по зелена нощница с мечета и хич не ми беше до шеги.
-Разбира се, че не се шегувам.-продължи той и още висеше пред вратата ми. В същия момент чух някой от съседите да отключва вратата си.
-Влизай преди някой да ме види по нощница!-скарах му се и го задърпах в коридора и затворих вратата.-Слушай сега. Ние не си уредихме среща. Ти не каза къде и кога и просто ми се изтърси пред вратата! Как може да си толкова досаден!-скарах му се.
-На колко си всъщност?-попитах.
-На 25.-отвърна той.
-Какво?! Аз съм по-голяма от теб с 3 години!-изненадах се. Той килна с усмивка. Разбира се, че знаеше.
-Като стана въпрос, аз не знам нищо за теб. Дори как се казваш.-допълних.
-Bang Cheol Yong.-каза той.
-Какво ще кажеш да зарежем срещата и да си поговорим на чаша кафе?-попитах и тръгнах към кухнята, но се спрях когато разбрах, че той не ме следва. Обърнах се и го видях да си сваля обувките. "О, до корейците си събуваха обувките." помислих си и го изчаках да си свали якето и шапката. Носеше горнище и дънки и за първи път го виждах с обикновени дрехи.
-Разкажи ми нещо за себе си.-подканих го и го спрях когато отвори устата си.-И ако ме наречеш нуна ще ти откъсна главата!-предупредих го. Нещо ми подсказваше, че щеше да го направи.
Той стисна устни опитвайки се да сдържи смеха си и започна да разказва за хобитата си. Разказа ми как в колежа е бил в група, но когато започнал работа като полицай вече нямал време и разпуснали групата, но си останали приятели.
-Имам един въпрос. Кажи ми защо ме спира всеки ден преди работа.-настоях. Вече стоях пред него на плота с чаша в ръцете си.
Той се изчерви и погледна надолу. Той се изчерви! "Колко по-сладък можеше да е?!" запитах се, но и друга мисъл мина през главата ми "Това ли е същия полицай, който ме спира всяка сутрин?!"
-Ами да си призная паднах си много по теб, но не знаех как да те заговоря.-призна си той и почеса тила си усмихвайки ми се.
"Я, май се влюбвам!"помислих си, но избутах мислите настрани.
-Такова си бебе.-засмях се и се преместих на дивана, за да не види изражението ми. Надянах се до не му нараня чувствата. Ето, вече започвах да се държа като майка! Ето за това ни излизам с по-малки.
Но когато го погледнах ме заболя сърцето. Беше погледнал надолу, но сякаш беше съвсем другаде. Мислите му, сигурно разбих сърцето му.
-Какво чакаш, седни до мен.-казах и потупах мястото до мен. Той ме погледна стреснато сякаш току що го бях събудила.-Искаш ли да гледаме филм?-попитах. Той се усмихна и се затича на мястото до мен. Наистина беше все още дете.
Започнахме да гледаме някакъв семеен филм. Бях се погрижила да не е романтичен и да има ограничение на възрастта. Пак забраввих, че не е дете. Беше толкова невинен.
"А и ще е неудобно, ако има любовна сцена." залъгвах се.
Към края усетих главата му на рамото ми. стреснах се и го погледнах - спеше. Е, да си призная филмът беше скучен. А и той все пак беше изкарал една нощна смяна.
-Такова си бебе.-прошепнах и го завих с едно одеяло и го целунах по главата. Оставих го да спо на рамото ми и също заспах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар