New year, new love *MBLAQ Mir fanfiction*

Къде беше? Никъде не я намирах. Претърсих целия ресторант, но не я намирах никъде. Къде можеше да е? Това беше едно отвратително посрещане на нова година! Докато я търсих дори си счупих токчето.
Независимо колко се оглеждах не намирах никъде Съни, най-добрата ми приятелка, с която празнувахме нова година. Обиколих целия ресторант, но нямаше и следа от нея. Притеснявах се за нея, защото се беше напила прекалено много.
Причината да празнуваме само ние двете беше, защото от скоро се бяхме преместили да работим в нов клон на банката, в която работим, чак в Южна Корея и още не познавахме никой. Беше ни много трудно, всичко беше ново, различно, а понякога дори не го разбирахме. Но поне знаехме езика и някак се справихме.
Най-сетне един от хората в ресторанта си спомни, че видял Съни да върви надолу по улицата към друг ресторант.

 Господи, надявах се да не се е заблудил! Закуцуках към другия ресторант и огледах още на вратата. Тук беше още по-голяма лудница. Някаква жена танцуваше на масите без блуза и хората около нея я окуражаваха. Нямаше време да мисля за това, трябваше да намеря приятелката си! Търсих отново и из този ресторант, но не я намерих. Проверих всяко кътче два пъти, но нямаше и следа от нея. Разпитвах наоколо за "млада жена с черна коса, жълт пуловер и черни панталони", но никой не я беше виждал. Започнах да си мисля, че мъжът от ресторанта се беше припознал и се забързах обратно в ресторанта, за да я потърся, но по пътя към изхода се сблъсках с жената и можах да я видя по добре. Това беше Съни! Скарах и се пред всички, че се е напила до такава степен, намерих пуловера и захвърлен на земята и и помогнах да се облече.

Как беше възможно да се напие до такава степен?! Може би от носталгия към дома, или защото приятеля и беше там, или защото колежките ни не я харесваха. Не знам.
Вкарах я в колата ми и седнах зад волана. Аз не бях пила. Бяхме се решили, че аз ще карам. Може да се каже, че тя беше пила и за двете ни. Минах само няколко пресечки когато един полицай ни спря.
Разбира се, защо да не е той!
Още от първия ден на работа се срещнахме. Тогава все още не познавах пътищата и случайно влязох в еднопосочна улица. Той ме спря и от тогава ме спира всеки ден за работа независимо, че спазвах правилника. Просто искаше да ме дразни. Не знам как се казваше, но децата му викаха Mir. Той беше мил с тях, всички деца. Тези от дома за сираци близо до работата ми. Независимо дали бяха добри или рисуваха със спрей в някоя уличка.
-Какво искаш?-попитах го раздразнено докато Съни си пееше някаква песен на задната седалка.
-Просто си върша работата. -усмихна ми се той със

 зашеметителната си усмивка. Господи, каква усмивка! Ако не беше такъв задник бих го поканила на среща.-Книжката, моля.-започна той изтърканата до болка процедура. Накара ме да извадя всичко от жабката, после да покажа и че имам всичко нужно и в багажника. Бях изрядна както винаги.
-Добре. Пили ли сте?-попита той.
-Не, не съм.-изръмжах му. Той продължаваше да бъде формален с мен и си личеше, че намира за забавно, че аз говорех неформално с него.
-Приятелката ви изглежда е пила.-подчерта той.
-Въх, не думай!-казах и той се усмихна още повече.
-Не мисля, че е пила сама. Искам да проверим с дрегера.-продължи той.
-Ти се шегуваш, нали!?-попитах. Днес беше още по-досаден.
-Празник е, много хора пият. Моя работа е да се погрижа тези хора да не са зад волана.-обясни той сякаш не знаех и ми подаде дрегера.
-Ама ти сериозно ли?!-попитах отново, но той само се усмихваше.-Ами ако не го направя?-попитах.
-Ще трябва да ви задържа в участъка.-отговори той. Това ми се стори още по-лошо, за това направих каквото трябваше. Mir погледна дрегера намръщи се и го разтърси.
-Какво?-попитах притеснено. Не бях пила, но все пак се притесних.
-Счупен е. Не показва нищо.-отговори той отново с усмивка.
-Това е защото не съм пила нищо!-извиках и Съни започна да пее по-силно, за да ме надвика. Искаше ми се да се застрелям.
-Това не е сигурно.-продължи той.-Ще вървите ли в една линия.
-Ама ти сериозно ли?-попитах.-Не виждаш ли, че съм със счупено токче?!-попитах, но той не каза нищо. Изнервих се и свалих обувките се пред него, после го

 подминах, отворих вратата на задната седалка и ги хвърлих вътре.
-Флъфи!-извика щастливо Съни, хвана едната и я прегърна. Не разбирам как точно обувката ми приличаше на кучето и, но предполагам това правеше алкохола. Отидох обратно до полицай Mir и му се усмихнах. Извървях няколко крачки напред и се завъртях като модел на подиума, после се надигнах на пръсти и като балерина извървях отново точно права линия и накрая се поклоних точно пред лицето му.
-Не съм обеден. Ще се разминеш само с един акт.-каза той и започна да пише нещо в един тефтер. Беше ме нарочил от самото начало!
-Стига бе! Трябва да се шегуваш!-извиках изненадана.
-Да караш пиян не е шега.-каза той, но се спря когато чу алармата на часовника си.-А, смяната ми свърши.-каза той сякаш ми пукаше и прибра тефтера в джоба си и започна

 да си тръгва.
-Ама нямаше ли да ми пишеш акт?-попитах.
-Работното ми време свърши. Сега това не е моя работа.-Усмихна се той. Знаел е през цялото време! За това ме е бавил толкова много! Искаше ми се да му се развикам, но той ми се усмихна главозамайващо и замръзнах.
-Знаеш ли, трябва да се прибера и да се преоблека, но после имам много свободно време. Искаш ли да излезем?-попита той. Говореше ми неформално. Разбира се, работата му беше свършила.
За това ли се държеше като задник през цялото време? Това беше толкова детинско! Въпреки това, не можех да не призная че си падах по него.
Не намерих гласа си, за това просто кимнах. Той се усмихна още по-широко и накара сърцето ми да забие още повече, ако въобще това беше възможно. После се обърна и тръгна към колата си оставяйки ме все още стъписана, замръзнала на място като статуя на пътя.
-Флъфи, имаш нужда от баня!-обади се от колата Съни и ме върна на земята. Усмихнах се и се върнах към колата си. Какъв идиот! Не си уредихме среща!
Е, така си мислех. Не се сетих, че може да е запомнил адреса ми.