Midnight Sun 9

 Събудих се късно сутринта. Фея ми обясни, че момчетата са заети със снимки и интервюта, за това останахме в хотела. Докато закусвахме тя не продължи да ме зяпа докато се подхилваше на себе си.
-Какво?!-попитах най-накрая.
-О, нищо.-отговори тя.
-Заради снощи ли е?-попитах. Въпреки, че не помних нищо от снощи, освен че плаках в ръцете на Doojoon, а после се събудих в леглото си в стаята.
-Хванахме ви да се прегръщате.-каза най-накрая тя.
-Какво? Филма се чуваше през стените и се уплаших.-излъгах. Зачудих се дали да и кажа истината нямаше да е по-малко засрамващо.
-Знаеш ли как се озова в леглото си?-попита тя.
-Не.-отговорих без да ми пука и отхапах от едно хлебче.
-Той те носи.-новината ме изненада толкова много, че се задавих и едва успях да преглътна залъка.
Значи не беше сън. Някъде по време на пътуването се бях полу-събудила. Усетих нечий одеколон и ръцете му около мен. Може би тогава сме били в колата, защото после се почувствах сякаш плавах, а когато той ме остави на леглото спря за малко и ме целуна по челото. Това е бил Doojoon?! Не можах да не се изчервя като домат.

-Нещата с вас двамата стават сериозни между вас двамата, а?-попита тя.
-Няма нищо между нас!-скарах и се. От къде си ги измисляше тия. Да, харесвах го, но той не мислеше за мен така.
-Тогава защо носиш винаги колието, което той ти купи?-попита тя.
-Нося и обувките на Yoseob.-допълних.
-Но само той ти купи подарък. Пък и какво ще рече "B"?-продължи да ме измъчва тя.
-Нямах повече пари в себе си, а "B" означава "Beast". Толкова ли е трудно да се сетиш?-Попитах.
-Толкова много мърчандайз на групата, а ти си купи едно  скучно колие, което нищо не говори.-Оплака се тя показвайки сребристата си гривна на групата на дясната си ръка.
-Но това колие е специално. Никой няма такова.-обясних и стиснах буквата в ръката си.
И аз имах различни неща на групата, а и на други групи, но Той ги изгори до един. Албуми, плакати, снимки, бижута, тениски. Всичко! Страхувах се, че ако ме намери ще иска да изгори и новите неща, които купих. Но мога да кажа, че буквата е за друг. Мама се казваше Бети и можех да излъжа, че колието е за да си спомням за нея.

Но Фея не биваше да разбира. Не трябваше да знае, че той ме търси. Ако ме намереше отново щеше да ме заключи в златната ми клетка и може би никога повече нямаше да се освободя.
А защо се бях вманиачила толкова в групата? Защо точно те, а не някоя друга. Не беше толкова, защото бяха любимата ми група. От части не беше и защото ги познавах. Беше защото те ми показаха отново свободата, светлата част на живота, накараха ме да се усмихна отново и да създам забавни спомени, които щях да помня цял живот.

Надявах се да създам още много нови щастливи спомени преди той да ме намери. Защото знаех, че той ще го направи независимо колко се опитвах да не мисля за това.

-Изглеждаш ми умислена.-каза Фея угрижена.
-Мислиш ли, че той...-ще ме намери? Успях на време да се спра, но все някога трябваше да и кажа. Но как да замажа положението за сега?-...ме харесва?-попитах. Искаше ми се да се зашлевя и да потъна в дънн земя.

-ДА! ДА! Знаех си!-започна да вика тя без да и пука, че всички ни погледнаха злобно. До нас дойде един от сервитьорите, аз му се извиних на корейски и обясних, че няма да се повтори на английски.-От кога?-попита тя вече много по-тихо и с почти успокоена енергия. Все пак усмивката и беше от ухо до ухо.
-Ами не знам. Просто се случи.-обясних със поглед забит в чинията пред мен.
-Какво стана снощи?-попита тя.
-Нищо, просто си говорихме!-Отговорих повиших съвсем леко тон, но не достатъчно, че да притесни останалите.-Да се качваме горе.-казах и оставих пари на масата. Оставаха ми малко и скоро трябваше или да се връщам или да си намеря работа. Колко ли получаваха сервитьорите в ресторанта на хотела. Не знаех много корейски, но знаех английски, малко японки и немски, което не можеше да не е достатъчно.
Фея не ме остави да се измъкна и да попитам, затова останахме в стаята.
-За това ли пита дали те харесва? Защото не се случва нищо покрай вас?-попита тя като легна на леглото си.
-Остави не ми пука.-отговорих и също легнах на моето леглото.

-Знам, че ти пука. Слушай сега, той постоянно хвърля погледи към теб като си мисли, че не гледаме и си личи как ревнува когато говориш с останалите момчета.
-От къде ги бълнуваш тия работи?-попитах.
-Другите момчета също са забелязали. Кой друг може да го познава по-добре от тях.-продължи тя без да ме слуша.
Това може да обясни всички неща до сега. Шегите, подсмихванията, оставяха ни сами често сами като в мола и предната нощ.
-Хей, дали мислиш, че момчетата могат да ни запознаят с други звезди?-попита Фея и смени темата. Вярно понякога беше много досадна, но знаеше кога имах нужда да помисля. Мисля, че приемаше на сериозно мен и Doojoon. Как ли щеше да реагира когато разбере, че аз не бях за него нищо повече от приятелка, на която искаше да помогне. Само приятелка.-Искам да се запозная с 4minute.-продължи тя.
-Само!? Искам да се запозная и с BtoB и MBLAQ!-засмях се.
-Представяш ли си колко яко щеше да е да ни запознаят и с SNINее например.
Двете започнахме да си мечтаем, измисляйки си цели истории как се запознаваме, какво объркваме, с кои ще се разбираме и с кои можем да поспорим.

Накрая дойде и очаквания ден. Всички се събрахме отново в хола в общежитието на момчетата. Искахме всички заедно да гледаме клипа.
Подредихме се пред телевизора и Junhyung включи телефона си в телевизора. Нищо не разбирам от технологии, но скоро се пови картина.
-Е, няма ли да гледаме?-попитах го, защото той не пускаше клипа, а аз нямах търпение да го видя! Junhyung не каза нещо, а само кимна кум говорещата двойка. Dongwoon и Фея говореха шумно без да им пука за нищо.

Вече бях изнервена. Клипа беше пуснат преди десет минути, но все нещо ни забавяше.
-Фея!-извиках и я стреснах.-Не си ли заинтересована да видиш клипа?-попитах я.
-О, да.-отговори тя. Но всъщност не беше толкова заинтересована. Аз въздъхнах, но поне млъкнаха. Те се усмихваха и тайно си хванаха ръцете. Като влюбени се възползваха прекалено много от това, че можеха да бъдат разсеяни.
Junhyung най-сетне пусна клипа и моментално ме хвана носталгията. Ню Йорк. Как ли изглеждаше сега. Като за непоклатим град се променяше ужасно много. Нови магазини, ресторанти, магазини се превръщаха в кафенета в рамките на няколко дни. Въпреки, че това не беше моя роден дом, той беше символ на моята самостоятелност. Иронично и на моята зависимост от Него и златната ми клетка.
Но после се появиха момчетата и мислите ми отидоха в друга посока. Те бяха изпълнени със самоувереност. Цветовете, лицата им дрехите, всичко беше свежо и ново, типично лятно. Мелодията и песента моментално оставаха в главата ти. Нещо ново и едновременно типично за Beast.

-Е, какво мислите?-попита ме Junhyung.
-Ами...-започнахме неодобрително едновременно с Фея. И двете се бяхме погледнали секунда по-рано и без да кажем дума знаехме какво да правим. Почакахме да видим тъжните физиономии на другите и се ухилихме-Страхотна е!-извикахме отново едновременно.
-Искам пак.-допълних.
В крайна сметка чухме песента още няколко пъти. Тъй като не разбирах много какво казваха освен определени думи на английски и корейски само тупах с пръсти по земята. По някое време Фея дойде до мен и ми даде нещо. Веднага разбрах какво е и го задържах зад гърба си докато свърши клипа.

-Иска ми се да чуя и другите песни от албума.-казах и всички разбраха на къде бия.-Но няма да го направя...-подължих и показах това, което държах-...докато не ми дадете автографи.
Разбира се, че двете с Фея си бяхме купили албума. Беше много удобно с нейните връзки.
Момчетата се засмяха.
-А, не. Не се шегуваме. Искаме автографи.-подкани ги Фея и даде маркер на Dongwoon-С послания, ако може.
Кой би отказал на нея. Дори аз след толкова много години не се научих да и отказвам.

Веднага щом се върнахме пуснахме CDто и се заслушахме в албума. Трудно беше да избера само една любима песен. Всички бяха съвършени. Докато слушахме песните проверявахме за превода им на английски в Интернет. Junhyung наистина беше направил нещо страхотно.
Но мислите ми все още плаваха някъде другаде. Независимост колко се опитвах не можех да премахна мисълта за Него.
-Изглеждаш ми притеснена. Случило ли се е нещо?-попита Фея.
-Мисля си за Doojoon.-излъгах.
-Не лъжи. Знам, че е нещо друго.-скара ми се тя. Трябваше да се сетя, че като добра приятелка тя все някога щеше да разбере, че има нещо. Може би беше време да и кажа. Не можех да крия от нея вечно.
-Трябва да ти призная нещо.-започнах и поех дъх. Преди да продължа спрях CDто и Фея разбра, че нещата са сериозни.
Започнах да разказвам всичко. Дори за разговора ми с Doojoon. Не посмях да пазя повече тайни от нея.
-Моля те не се сърди, че не ти казах до сега.-помолих гледайки земята. Не можех да я погледна в очите.
-Защо не ми каза?-попита тя.
-Защото така си признавах, че бягам. Ти ми казваше толкова пъти да го зарежа, а аз накрая просто избягах. Слаба съм. Не мога да му го кажа в лицето!-отговорих като извиках накрая.
-Но аз съм ти приятелка.-продължи тя.
-Съжалявам. Ще ми простиш ли?-попитах.
Фея стана от леглото си и отиде до хладилника изваждайки кола и отпи. Не ми прощаваше? Това ли беше?
Толкова бях потънала в мислите си, че не усетих кога тя беше стигнала го мен и се стреснах когато тя остави студена кутийка кола на краката ми.
-Нали за това са приятелите?-усмихна се тя.-Да вдигнем тост.-каза тя.
-За какво?-попитах най-сетне поглеждайки я.
-За това, че се отърва от Него, за новия албум и клипа на момчетата.-предложи тя с усмивка-За това че сме още приятелки след толкова години.

Двете вдигнахме тост, а после вдигнахме още един, но този път с бира, а после и още един и още един. И макар и малко пияна мислех трезвено. Най-сетне всичко си беше на мястото. Всичко беше идеално. Така си мислех тогава.