2
Обяснявах танца на Taemin докато другите гледаха и си говореха нещо.
-Момчета, може да ви стане малко скучно. И се извинявам, че не ви обръщам внимание.-извиних им се.
-Аз не виждам голяма разлика, но малко ревнувам.-каза Jonhyun и аз му се намръщих.
-Искаш ли и ти да научиш танца?-попитах.
-Не, тук ми е добре.-каза бързо той и другите се засмяха.
-Няма проблем за мен.-усмихна ми се Minho и Onew започна да кима. Само Key се взираше в пространството и мислеше за нещо.
-Key оппа, искаш ли да танцуваш с нас?-попитах го.
-Не, благодаря.-усмихна ми се той. Единствено него не можех да разбера. Но може би характера му беше по-сложен за разбиране.
Бях изумена от това колко бързо Taemin научи танца. Имаше неща които го затрудниха, имам предвид да запомни кое след кое следваше, но той се справи за рекордно време.
-Отне ми седмици да измисля танца, а то го научи за 2 часа.-казах с усмивка. Двамата започнахме да танцуваме танца няколко пъти. След време и двамата се стоварихме на земята изморени и изпотени.
-Май не ти беше много лесно с дънки.-казах.
-Мхм.-измънка той докато се опитваше да си поеме дъх. Следващия път ще си нося анцуг.-допълни той.
-Следващ път?-попитах и се изправих на лакти.
-Мхм. Може да доведа и Kai.-отговори той.
-Наистина ли?!-зарадвах се.
-Деца, станете от пода ще настинете!-скара ни се Key. Аз се засмях и започнах да се изправям.
-Да, мамо.-пошегувах се, но осъзнах, че го познавах едва от няколко часа.-Упс, извинявай, оппа!-извиних се и всички се засмяха дори Taemin на земята.
-Няма проблем. Всички знаем, че се държи като майка понякога.-каза Jonghyun. Но аз исках да го чуя от Key, но той не изгледаше обиден.
-Хайде, оппа. Не мързелувай.-казах на Taemin.-Да танцуваме поне още малко.-казах и му подадох ръка да се изправи. Той я взе с усмивка и се изправи не изпускайки поглед от очите ми. Връзката ни ставаше силна и можех да съм сигурна, че ще бъдем добри приятели. Може би заради желанието ми да го пазя, защото беше толкова невинен, а може би заради общата ни страст към танците.
-Започвам да ревнувам!-провика се шеговито Jonghyun, но аз само изсумтях.
-Let's dance!-извиках щастливо.
Не помня колко време още танцувахме, но когато се прибрах у дома с последни сили се тръшнах на леглото готова да заспя.
-Не си лягай потна. Изкъпи се. Миришеш.-каза майка ми на вратата и си тръгна. Това ме накара да се замисля какво ли първо впечатление съм направила на момчетата. Потно миришещо момиче, което е прекалено приятелски настроена. Въздъхнах горчиво и с пълни мъки се довлякох до банята. Дори не исках да се виждам в огледалото.
Най вероятно и нямаше да ги видя повече. Това, че Jonghyun имаше време да се мотае с часове покрай мен докато тренирах, не означаваше, че другите имаха това време. Taemin...той каза, следващия път, но този следващ път може да след месец или два.
Когато излязох от банята видях купчината с учебници на бюрото ми и въздъхнах отново. Вече беше края на годината и завършвах, за това трябваше да уча независимо колко бях уморена. Седнах на стола и започнах да уча. Математика, история, география, английски, литература, японски... Не помня кога точно съм заспала.
Следващата събута сутрин някой ме беше изпреварил във фитнеса. Това беше странно, защото по принцип никой не влизаше вътре. Освен след нова година когато идваха по двама-трима, но бързо им омръзваше и си забравяха новогодишните обещания.
Отворих олющената зелена врата и видях две момчета да танцуват на Maxstep. И по-точно Taemin и...и... Не бях виждала момчето до тогава. Не го виждах добре, защото се движеше, но не ми приличаше на никой от SHINee, всъщност много приличаше на Taemin. Бяха почти като близнаци. Тогава се сетих какво ми каза Taemin вчера "Ще доведа и Kai.". Това сигурно беше той, но не приличаше толкова много на този Kai, който познавах от екрана. Като изключим нечовешки добрите му движения той приличаше на обикновено момче. Момче на моите години, чиито проблеми бяха само завършването. Не...той беше роден в началото на годината и вероятно беше завършил миналата година. Песента свърши и момчетата се обърнаха щом чуха пляскане. Явно не бяха забелязали, че някой бе влязъл.
-Soomi!-зарадва се Taemin и се затича към мен. Преди да се усетя той ме прегърна и ме изненада. Добре, може би не съм единствената, която се сприятелява прекалено бързо. Той ме пусна преди да реагирам и ме представи на Kai.
-"Kai".-усмихна ми се срамежливо той здрависвайки се с мен. Той беше срамежлив!? Той? Момчето което без притеснение се снимаше без блуза? Момчето, което танцуваше така на сцената сякаш правеше секс? Той е срамежлив?! Бях изумена от откритието ми и за малко забравих името си.
-Ъ... А, Lee Soomi.-представих се. Taemin ни изгледа странно, но не каза нищо.
-Ще танцуваме ли?-попитах ги и се отдръпнах.
-Ще ни покажеш ли първо танца?-попита Taemin.
-О, да вярно.-засмях се и отидох до чисто новия плейър.-Ъм...-замислих се като оставих старото си CD, което държах на земята.
-Ще ни е по-лесно така.-усмихна ми се Taemin.-Звукът е по-добър. Key hyung го предложи.-обясни той.
-Това ли било? Аз си мислех, че не ме харесва.-казах и въздъхнах.
-Hyung е много грижлив. Той не искаше да танцувам, за да си почина, но аз винаги танцувам. Той също много те хареса, просто показва любовта си по друг начин.-обясни Taemin.
Аз кимнах и пуснах диска. Почаках да се пусне песента и започнах да танцувам. Този път не бях толкова притеснена и танца се получи по-добре.
-Уау!-единствено промълви Kai и започна да пляска.
-Нали? За втори път я гледам и пак съм изненадан.-съгласи се Taemin.
Започнах да ги уча на танца, но много по-късно осъзнах нещо.
-Къде е Jonghyun?-попитах.
-Има фото сесия.-обясни Taemin.-Най-вероятно няма да може да дойде днес.
За разлика от Taemin, Kai не научи танца за отрицателно време, но си го обясних с това, че той нямаше толкова голям опит. Въпреки това той се справяше също толкова добре.
-Браво бе! Надминахте учителя си.-казах намръщена с ръце на хълбоците си и се засмях когато видях израженията им.-Не трябва ли да поразчупим танца? Сега като сме трима.-попитах като упражнявах танца вглеждайки се в движенията си в огледалото.
-Имах няколко идеи.-започна Taemin и ни обясни. Одобрих някои от тях и добавих от себе си. Kai също помогна. Понеже нямаше куража или просто ни се доверяваше той не даде идея, но танцуваше това, което ни дойдеше на ум, за да решим дали да остане, или да го меним. Когато променихме танца танцувахме няколко часа и седнахме да си почиваме.
-Сега завършваш, нали?-попита Taemin.-Jonghyung hyung ми каза, че си му споменала.
-Спомням си как му се карах, че имам много да уча за завършването и, че нямам време за глупостите му, но предполагам той е пропуснал да ти каже.-усмихнах се.
-Какво мислиш да учиш?-попита Kai.
-Хореография.-отговорих с усмивка.-Много хора ми казваха, че трябва да правя това и въпреки родителите ми ще уча това.-допълних.
-Родителите ти не ти дават?-попита Kai.
-Ако ми даваха да съм се явила на кастинг още на 12.-засмях се.
-Танцуваш от 12 годишна?!-изненадаха се и двамата.
-О, не. Просто още от тогава искам да отида на кастинг.-обясних и те въздъхнаха-Танцувам от 10 годишна.-обясних и те отвориха широко очи.
-Ти си родена да танцуваш.-каза Taemin.
-Искаше ми се и родителите ми да го разберат.-усмихнах се горчиво и смених темата.-А вие нямате ли си жестока зала със облачета, а ми стоите тук?-ухилих се.
-SM имат още други зали, но зависи от графика. Разбира се винаги можем да танцуваме там, но тук е спокойно, а исках да танцувам с теб.-усмихна ми се Taemin. Изглеждаше различно, но не можах да разбера как.
-И на мен ми беше приятно да танцуваме заедно. Мога ли да дойда някой друг път да танцуваме заедно?-попита Kai. Вече не беше забил поглед в земята, но си оставаше срамежлив. И макар и единия да беше година по-голям от мен, а другия на моите години, двамата заприличаха на малки палета, които исках да гушна.
-Разбира се! Можете да идвате когато си поискате.-усмихнах им се.
Момчетата отидоха да се преоблекат в съблекалнята докато аз винаги идвах с екипа си. Те си тръгнаха, но аз исках да остана за още малко.
Те имаха нужда от почивка, защото бях чувала, че звездите се преуморяват прекалено много. Излъгах ги, че си тръгвам и когато си тръгнаха пуснах старият си CD плейър. Не проработи в началото, но го ударих на едно специално място и отново преработи.
-Дръж се още малко миличък. Ще издържиш поне още няколко месеца.-казах му и се изправих да танцувам.
Бях пуснала диска с песните на Beast. Те бяха любимата ми група и знаех всяка тяхна песен и танц. Диска започваше от най-лесните и завършваше с най-трудните. После пуснах друг диск със смесица от бързи и бавни, лесни и трудни танци и когато наближи вечерния ми час реших да си тръгвам.
Прибрах нещата си и точно когато отворих вратата да излизам видях как той се подпира на касата изпотен и задъхан. Jonghyun.
-Момчета, може да ви стане малко скучно. И се извинявам, че не ви обръщам внимание.-извиних им се.
-Аз не виждам голяма разлика, но малко ревнувам.-каза Jonhyun и аз му се намръщих.
-Искаш ли и ти да научиш танца?-попитах.
-Не, тук ми е добре.-каза бързо той и другите се засмяха.
-Няма проблем за мен.-усмихна ми се Minho и Onew започна да кима. Само Key се взираше в пространството и мислеше за нещо.
-Key оппа, искаш ли да танцуваш с нас?-попитах го.
-Не, благодаря.-усмихна ми се той. Единствено него не можех да разбера. Но може би характера му беше по-сложен за разбиране.
Бях изумена от това колко бързо Taemin научи танца. Имаше неща които го затрудниха, имам предвид да запомни кое след кое следваше, но той се справи за рекордно време.
-Отне ми седмици да измисля танца, а то го научи за 2 часа.-казах с усмивка. Двамата започнахме да танцуваме танца няколко пъти. След време и двамата се стоварихме на земята изморени и изпотени.
-Май не ти беше много лесно с дънки.-казах.
-Мхм.-измънка той докато се опитваше да си поеме дъх. Следващия път ще си нося анцуг.-допълни той.
-Следващ път?-попитах и се изправих на лакти.
-Мхм. Може да доведа и Kai.-отговори той.
-Наистина ли?!-зарадвах се.
-Деца, станете от пода ще настинете!-скара ни се Key. Аз се засмях и започнах да се изправям.
-Да, мамо.-пошегувах се, но осъзнах, че го познавах едва от няколко часа.-Упс, извинявай, оппа!-извиних се и всички се засмяха дори Taemin на земята.
-Няма проблем. Всички знаем, че се държи като майка понякога.-каза Jonghyun. Но аз исках да го чуя от Key, но той не изгледаше обиден.
-Хайде, оппа. Не мързелувай.-казах на Taemin.-Да танцуваме поне още малко.-казах и му подадох ръка да се изправи. Той я взе с усмивка и се изправи не изпускайки поглед от очите ми. Връзката ни ставаше силна и можех да съм сигурна, че ще бъдем добри приятели. Може би заради желанието ми да го пазя, защото беше толкова невинен, а може би заради общата ни страст към танците.
-Започвам да ревнувам!-провика се шеговито Jonghyun, но аз само изсумтях.
-Let's dance!-извиках щастливо.
Не помня колко време още танцувахме, но когато се прибрах у дома с последни сили се тръшнах на леглото готова да заспя.
-Не си лягай потна. Изкъпи се. Миришеш.-каза майка ми на вратата и си тръгна. Това ме накара да се замисля какво ли първо впечатление съм направила на момчетата. Потно миришещо момиче, което е прекалено приятелски настроена. Въздъхнах горчиво и с пълни мъки се довлякох до банята. Дори не исках да се виждам в огледалото.
Най вероятно и нямаше да ги видя повече. Това, че Jonghyun имаше време да се мотае с часове покрай мен докато тренирах, не означаваше, че другите имаха това време. Taemin...той каза, следващия път, но този следващ път може да след месец или два.
Когато излязох от банята видях купчината с учебници на бюрото ми и въздъхнах отново. Вече беше края на годината и завършвах, за това трябваше да уча независимо колко бях уморена. Седнах на стола и започнах да уча. Математика, история, география, английски, литература, японски... Не помня кога точно съм заспала.
Следващата събута сутрин някой ме беше изпреварил във фитнеса. Това беше странно, защото по принцип никой не влизаше вътре. Освен след нова година когато идваха по двама-трима, но бързо им омръзваше и си забравяха новогодишните обещания.
Отворих олющената зелена врата и видях две момчета да танцуват на Maxstep. И по-точно Taemin и...и... Не бях виждала момчето до тогава. Не го виждах добре, защото се движеше, но не ми приличаше на никой от SHINee, всъщност много приличаше на Taemin. Бяха почти като близнаци. Тогава се сетих какво ми каза Taemin вчера "Ще доведа и Kai.". Това сигурно беше той, но не приличаше толкова много на този Kai, който познавах от екрана. Като изключим нечовешки добрите му движения той приличаше на обикновено момче. Момче на моите години, чиито проблеми бяха само завършването. Не...той беше роден в началото на годината и вероятно беше завършил миналата година. Песента свърши и момчетата се обърнаха щом чуха пляскане. Явно не бяха забелязали, че някой бе влязъл.
-Soomi!-зарадва се Taemin и се затича към мен. Преди да се усетя той ме прегърна и ме изненада. Добре, може би не съм единствената, която се сприятелява прекалено бързо. Той ме пусна преди да реагирам и ме представи на Kai.
-"Kai".-усмихна ми се срамежливо той здрависвайки се с мен. Той беше срамежлив!? Той? Момчето което без притеснение се снимаше без блуза? Момчето, което танцуваше така на сцената сякаш правеше секс? Той е срамежлив?! Бях изумена от откритието ми и за малко забравих името си.
-Ъ... А, Lee Soomi.-представих се. Taemin ни изгледа странно, но не каза нищо.
-Ще танцуваме ли?-попитах ги и се отдръпнах.
-Ще ни покажеш ли първо танца?-попита Taemin.
-О, да вярно.-засмях се и отидох до чисто новия плейър.-Ъм...-замислих се като оставих старото си CD, което държах на земята.
-Ще ни е по-лесно така.-усмихна ми се Taemin.-Звукът е по-добър. Key hyung го предложи.-обясни той.
-Това ли било? Аз си мислех, че не ме харесва.-казах и въздъхнах.
-Hyung е много грижлив. Той не искаше да танцувам, за да си почина, но аз винаги танцувам. Той също много те хареса, просто показва любовта си по друг начин.-обясни Taemin.
Аз кимнах и пуснах диска. Почаках да се пусне песента и започнах да танцувам. Този път не бях толкова притеснена и танца се получи по-добре.
-Уау!-единствено промълви Kai и започна да пляска.
-Нали? За втори път я гледам и пак съм изненадан.-съгласи се Taemin.
Започнах да ги уча на танца, но много по-късно осъзнах нещо.
-Къде е Jonghyun?-попитах.
-Има фото сесия.-обясни Taemin.-Най-вероятно няма да може да дойде днес.
За разлика от Taemin, Kai не научи танца за отрицателно време, но си го обясних с това, че той нямаше толкова голям опит. Въпреки това той се справяше също толкова добре.
-Браво бе! Надминахте учителя си.-казах намръщена с ръце на хълбоците си и се засмях когато видях израженията им.-Не трябва ли да поразчупим танца? Сега като сме трима.-попитах като упражнявах танца вглеждайки се в движенията си в огледалото.
-Имах няколко идеи.-започна Taemin и ни обясни. Одобрих някои от тях и добавих от себе си. Kai също помогна. Понеже нямаше куража или просто ни се доверяваше той не даде идея, но танцуваше това, което ни дойдеше на ум, за да решим дали да остане, или да го меним. Когато променихме танца танцувахме няколко часа и седнахме да си почиваме.
-Сега завършваш, нали?-попита Taemin.-Jonghyung hyung ми каза, че си му споменала.
-Спомням си как му се карах, че имам много да уча за завършването и, че нямам време за глупостите му, но предполагам той е пропуснал да ти каже.-усмихнах се.
-Какво мислиш да учиш?-попита Kai.
-Хореография.-отговорих с усмивка.-Много хора ми казваха, че трябва да правя това и въпреки родителите ми ще уча това.-допълних.
-Родителите ти не ти дават?-попита Kai.
-Ако ми даваха да съм се явила на кастинг още на 12.-засмях се.
-Танцуваш от 12 годишна?!-изненадаха се и двамата.
-О, не. Просто още от тогава искам да отида на кастинг.-обясних и те въздъхнаха-Танцувам от 10 годишна.-обясних и те отвориха широко очи.
-Ти си родена да танцуваш.-каза Taemin.
-Искаше ми се и родителите ми да го разберат.-усмихнах се горчиво и смених темата.-А вие нямате ли си жестока зала със облачета, а ми стоите тук?-ухилих се.
-SM имат още други зали, но зависи от графика. Разбира се винаги можем да танцуваме там, но тук е спокойно, а исках да танцувам с теб.-усмихна ми се Taemin. Изглеждаше различно, но не можах да разбера как.
-И на мен ми беше приятно да танцуваме заедно. Мога ли да дойда някой друг път да танцуваме заедно?-попита Kai. Вече не беше забил поглед в земята, но си оставаше срамежлив. И макар и единия да беше година по-голям от мен, а другия на моите години, двамата заприличаха на малки палета, които исках да гушна.
-Разбира се! Можете да идвате когато си поискате.-усмихнах им се.
Момчетата отидоха да се преоблекат в съблекалнята докато аз винаги идвах с екипа си. Те си тръгнаха, но аз исках да остана за още малко.
Те имаха нужда от почивка, защото бях чувала, че звездите се преуморяват прекалено много. Излъгах ги, че си тръгвам и когато си тръгнаха пуснах старият си CD плейър. Не проработи в началото, но го ударих на едно специално място и отново преработи.
-Дръж се още малко миличък. Ще издържиш поне още няколко месеца.-казах му и се изправих да танцувам.
Бях пуснала диска с песните на Beast. Те бяха любимата ми група и знаех всяка тяхна песен и танц. Диска започваше от най-лесните и завършваше с най-трудните. После пуснах друг диск със смесица от бързи и бавни, лесни и трудни танци и когато наближи вечерния ми час реших да си тръгвам.
Прибрах нещата си и точно когато отворих вратата да излизам видях как той се подпира на касата изпотен и задъхан. Jonghyun.
Единствен той можеше да ме накара да имам мръсни мисли. Той знаеше какво прави с мен само докато ме гледаше докато танцувам, но не му беше достатъчно. Облизваше се, докосваше устните си, прокарваше пръсти през косата си. Слава бога, ограничаваше се само с това! Но колкото и да ме подлудяваше не исках да съм му поредната.
Сега отново го правеше. Не, този път не беше нарочно, но потен, задъхан ме караше да мисля неправилни неща. А усмивката му...
Когато ме видя той си пое дъх и се усмихна дяволито. Сякаш вълка беше хванал червената шапчица на тясно.
-Ще излезеш ли с мен?-попита той.
Това ли беше? Беше дошъл, БЯГАЛ, ако трябва да сме точни, до тук само за да ме пита този изтъркан въпрос.
-Не.-отговорих и се опитах да го подмина, но той хвана ръката ми.
-Защо?-попита той. Погледнах го изненадана. Никога не беше питал. След първия ми отказ той се усмихна лукаво и си тръгна. Този път лицето му показваше отчаяние.
-Защото не искам да съм поредната!-извиках.
-Вече не ти ли доказах, че не си?-попита той. Самодоволната му усмивка беше изчезнала.
-Не си.-отговорих и издърпах ръката си от неговата. Но само след няколко крачки той отново я хвана, но този път здраво. Опитах се да си измъкна ръката, но той беше много по-силен от мен.
-Моля те. Само веднъж и никога повече няма да те моля.-помоли се той.
Аз го погледнах. Пълно отчаяние беше изписано на лицето му. Стана ми жал, а и какво толкова може да стане от една среща?
-Добре. Но само една и после ме оставяш на спокойствие.
Сега отново го правеше. Не, този път не беше нарочно, но потен, задъхан ме караше да мисля неправилни неща. А усмивката му...
Когато ме видя той си пое дъх и се усмихна дяволито. Сякаш вълка беше хванал червената шапчица на тясно.
-Ще излезеш ли с мен?-попита той.
Това ли беше? Беше дошъл, БЯГАЛ, ако трябва да сме точни, до тук само за да ме пита този изтъркан въпрос.
-Не.-отговорих и се опитах да го подмина, но той хвана ръката ми.
-Защо?-попита той. Погледнах го изненадана. Никога не беше питал. След първия ми отказ той се усмихна лукаво и си тръгна. Този път лицето му показваше отчаяние.
-Защото не искам да съм поредната!-извиках.
-Вече не ти ли доказах, че не си?-попита той. Самодоволната му усмивка беше изчезнала.
-Не си.-отговорих и издърпах ръката си от неговата. Но само след няколко крачки той отново я хвана, но този път здраво. Опитах се да си измъкна ръката, но той беше много по-силен от мен.
-Моля те. Само веднъж и никога повече няма да те моля.-помоли се той.
Аз го погледнах. Пълно отчаяние беше изписано на лицето му. Стана ми жал, а и какво толкова може да стане от една среща?
-Добре. Но само една и после ме оставяш на спокойствие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар