1
Танцувах както винаги в залата. Обожавах да танцувам, но днес беше различно. Той отново ме гледаше. Човек би си помислил, че съм свикнала хората да ме гледат как танцувам, особено него, след като той идваше да ме гледа как танцувам почти всеки ден. Понякога го нямаше с дни, но знаех защо. Не бях тъпа, той беше звезда. Не съм учила един или два танца на групата му. SHINee беше много известна група дори извън границите на Корея. Той не се криеше, спокойно влизаше и сядаше на някой стол в ъгъла.
Все още си спомням първия ден когато дойде. Навън валеше като из ведро, но на мен не ми пречеше, защото бях в залата много преди да завали и най-вероятно нямаше скоро да си тръгна. Беше събота и както всяка събота стоях в залата от сутринта до вечерта. Самата зала беше фитнес, но понеже беше в малък квартал никой не влизаше вътре. Танцувах...хм...не си спомням. Може би беше Replay на SHINee. Той влезе вътре мокър до кости. Нямаше чадър. Само шапка с козирка. В този момент носеше от онези платове на устата и не разбрах кой е. Самата аз бях вир вода сякаш бях навън в дъжда.
-Мога ли да остана за малко?-попита той. Аз му кимнах без да кажа нищо и продължих да танцувам Replay докато той седна на един стол до прозореца. Тогава беше все още лято и нямаше парно. Той свали якето си, но остана с шапката и кърпата на устата. Тогава ми направи впечатление, но сега като се замисля го е направил, за да не го позная.
Не се срамувах, че ме гледа как танцувам и бързо го игнорирах. Танцувах на всякакви възможни празненства на училище, на града, на каквото можех. Но не можех да отида на конкурс за някоя компания защото родителите ми не ми позволяваха. Това беше много трудно за мен, но в крайна сметка след два месеца ставах на 18 и можех да взимам сама решения.
Танцувах няколко часа само на тази песен. Мислех си, че може да е досадно за един човек да слуша една песен няколко часа, но той не помръдна от мястото си. Само свали шапката и кърпата от лицето си от жегата, но аз не му обърнах внимание. Когато бях доволна от тренировката си отидох до CD плейъра и пуснах друг диск. Този и с песните, които щях да изпълня след две седмици на празника на училището. Отново започна Replay, но когато свърши се пусна Shock на Beast и накрая на Mirotic - TVXQ, но единствено на тази песен бях сменила танца. Както казваха приятелите ми "танц трепач". Baekho имаше име за всеки мой танц, а този беше "Танца трепач". Това и ме накара да сменя края на нещо по-ефектно и в крайна сметка карах хората да останат с отворени усти. И той беше впечатлен. Изправи се и започна да пляска. Обърнах се да го видя, въпреки че можех да го видя в огледалото. И тогава видях лицето му. Стъписах се толкова много, че залитнах от завъртането и едва не паднах.
-Беше много добра.-каза той с уникалната си убийствена усмивка.
-Ама...ама...ама...-запелтечих докато той приближаваше.
-Да аз съм.-продължаваше да се усмихва той.
-J...J...J...-продължавах да заеквам. Той кимна търпеливо чакайки ме да довърша. Очевидно беше свикнал на подобни реакции.-JONGHYUN?!-извиках най-накрая.
-Същия. Kim Jonghyun, главния вокалист на SHINee. А ти трябва да си една от талантливите ни фенки.-обясни той, усмивката не напускаше лицето му.
-Не съм фен.-казах намръщено и се обърнах към огледалото и започнах да упражнявам няколко движения, които сама измислих предния ден. Не ми харесваше колко беше самоуверен и надут. Но той продължаваше да се усмихва. Може би си мислеше, че съм срамежлива.
-Но танца, слуша песента толкова много пъти, помислих си, че може си фен.-каза той.
-Харесва ми хореографията.-обясних продължавайки да танцувам.
-Не харесваш песента?-попита той и чак тогава изражението му се промени. Беше обиден? Наранен?
-Не съм казвала такова нещо. Просто има разлика от луда фенка и просто почитател.-обясних продължавайки да се упражнявам. Каква загуба, бях му фен, а той се оказа...
-Искаш ли да излезем?-попита той.
Отпуснах ръцете си и се обърнах към него. Толкова ли голямо впечатление му бях направила? Но среща... Не можех. Родителите ми не даваха не само да отида на конкурс за компания. А танците отнемаха почти всичкото ми свободно време. Останалото учех като луда, за да имам добри оценки и родителите ми да са доволни. А и не можех да изляза с него. Кой знае с колко много момичета е излизал и зарязвал просто така. Щом просто така реши да покани момиче на среща, момиче, което не познава.
-Не.-отговорих му.
Чудя се дали ако бях приела, ако бяхме излязли той вероятно щеше да загуби интерес в мен и да ме забрави. Но аз отказах и той започна да идва често. Питаше ме дали ще излезем още на вратата и след отказа ми сядаше на някой стол до стената и ме гледаше. Независимо колко го гонех той винаги се връщаше. Като загубено пале. И така половин година...
Този път обаче не ми беше до глупостите му. Обърнах се щом чух телефона му да звъни.
-И какво си мислиш, че правиш?-попитах.-Спри си звука или просто излез.-допълних-И не се връщай повече.
-Да?-попита той говорейки на телефона.
-Супер, точно сега ме игнорираш.-промълвих.
-Точно пред ресторанта. Да, със зелената врата.-обясни той и преди да се усетя вратата на фитнеса се отвори и вътре влязоха група момчета. Не просто група момчета, а SHINee!
Jonghun затвори телефона и го прибра в джоба си.
-Искам да те запозная с приятелите ми.-усмихваше се той слагайки собственически ръка на раменете ми, която махнах веднага.
-Добър начин да ми научиш името.-усмихнах му се. Той знаеше, че ако не го кажа на него ще го кажа на приятелите му и така ще го научи.
Запознах се с Key, Onew и Minho. Остана идола ми. Сладкото макнае със сладкия глас и dance machine - Taemin.
-Lee Soomi.-представих се докато подадох ръката си да се здрависаме.
-Lee Taemin.-представи се и той и се сдрависа с мен. Другите също бяха мили, усмихваха ми се сякаш виждат най-големия си фен. Но може би това беше нормалната им усмивка която използват на раздаванията на автографи. Още беше рано да разбера дали са дори или са надути като Jonghyun, но си помислих, че щом си известен няма как да не си поне малко надут. Но те се оказаха земни хора. Поговорихме си и разбрах, че не са по-различни от нормалните хора. Дори Jonghyun, който както 2 момчета от класа ми си беше самовлюбен. Ами предполагам убийствения му глас и тяло не му помагаха да се върне на земята.
-Taemin оппа, винаги съм си мечтала да танцуваме заедно.-казах му и той се усмихна.
-Искаш ли да танцуваме сега?-попита той.
-О, не бих ти провалила почивката.-усмихнах се.
-Шегуваш ли се? Това дете танцува почти винаги.-каза Key.
-Наистина ли?-попитах. Всички започнаха да кимат в синхрон и аз се засмях.
-Тогава какво искаш да танцуваме. Replay? O, не. Sherlock? Ама това иска повече хора. Ами...
-Защо не ме научиш на някой танц.-попита той. Гледаше ме толкова сладко и невинно както го виждах през екрана. Наистина изглеждаше толкова невинен, че би влязъл във вана на някой без да разбере, че го отвличат.
-Аз? Но аз нямам кой знае какви добри идеи.-казах.
-Не е вярно. А танца на Mirotic и другите?-попита Jonghyun.
-Добри са, но като за ученичка. Не са нищо професионално.-казах. Да, гордеех се с танците си и с танцовите си умения, но знаех, че не са нищо специално в сравнение с Taemin. За мен той беше БОГ, а аз...
-Покажи ми.-каза макнаето.
-О, не мога...-започнах, но той ме прекъсна като сложи ръце на моите.
-Моля те.-помоли се той със звездички в очите. Не разбирам защо беше толкова развълнуван от един танц. Изчервих се веднага щом ръцете ни се докоснаха. Този мимолетен skinship беше достатъчен да ме накара да направя всичко. Това и кучешките очи на Taemin.
-Добре.-въздъхнах и всички се развълнуваха. Отидох то старото ми CD, което напоследък започна да издава багажа и смених диска. Пуснах третата песен и застанах на мястото си пред огледалото, но този път с гръб към него и погледнах момчетата. "Просто публика. Просто публика." повтаряйки си изпълних танца. В началото ме гледаха с каменни изражения, освен Jonghyun, който не сваляше усмивката си. За момент си помислих, че може би Baekho греши, но после Taemin започна да пляска като луд и останалите го последваха с усмивки.
-Благодаря.-усмихвах се и очите ми се насълзиха. Сега повече от всичко исках да отида на прослушване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар