Новото училище или Кошмар?! 13

13

Легнах си рано и заспах почти веднага. Не беше учудващо, защото бях много изморена. По среднощ отворих очи и видях Ейдън до леглото си. Той дишаше трудно, не го виждах добре, но познах силуета му. 

-Какво има?-попитах го, но той не отговори. Просто си седеше на ръба на леглото, после се приближи, целуна ме и падна на земята. Тогава видях, че целият беше в кръв.-Ейдън!-извиках. продължих да викам името му отново и отново, но той не помръдна. Беше мъртъв.

Отворих очи и поех дълбоко дъх. Разбрах, че забравила да дишам. Заплаках и огледах стаята. "Не. Не го бях изгубила." уверих се."Само сън." Въпреки това не можах да заспа тоново и решх да извърша нова глупост.

 Излизането от къщата беше лесно и бързо стигнах до къщата на Ейдън без никой да ме види, но трудното щеше да е да стигна до стаята му. Най-добре беше да отида до прозореца му и да го извикам, но видях нещо по-добро. Точно до прозореца му имаше стълба. Дори не помислих преди да започна да се изкачвам на нея, но щом стигнах средата проверих дали прозореца беше отворен - беше почти лято и прозореца беше широко отворен. Продължих да се катеря и влязох бързо и безшумно в стаята.
Беше достатъчно светло, за да видя очертанията на тялото му под завивката. Бързо се промъкнах до него под завивките и отпуснах глава на гърдите му. Той беше жив, това беше най-важното.

-Това е приятна изненада.-прошепна близа до ухото ми той. Дори не ме изненада, защото някак си знаех, че той ще ме чуе как се промъквам. Въпреки това предпочитам да не беше.

-Наистина е лесно да се изкачи човек по стълбата. Защо е там?-попитах без да се отдръпвам.

-Все някак трябва да изляза то къщата, за да те видя когато си наказана.-отговори тихо той, за да не го чуе никой, сложи ръце на кръста ми и ме придърпа по-близо до себе си. Почувствах се в безопасност както винаги в ръцете му и с усмивка затворих очи.

-Радвам се, че си тук, но каква е причината да ме изненадаш така?-попита той. Аз погледнах в очите му и се изненадах колко блестящи бяха на слабата лунна светлина.

-Сънувах кошмар.-отговорих. Той се усмихна и премести кичур далеч от лицето ми.

-Не се притеснявай. Аз съм тук.-каза той.

-Това е проблема!-казах малко по-силно, отдръпнах се леко и отново снижих гласа си.

Повишаването на гласа ми явно го изненада, но изчака да довърша.

-Сънува, че те няма. Че умираш точно пред мен.-обясних уплашена спомняйки си за кошмара. Той беше пред мен. Сложих ръце на гърдите му и усетих топлината му. Лицето му изразяваше изненада, той  ме придърпа към себе си и започна да гали косата ми положил брадичка на главата ми.

-Винаги ще бъдеш до мен, нали?-попитах го. Гласът ми прозвуча заглушен, но той ме чу.

-Разбира се. Винаги ще бъда до теб.-отговори без да се замисли той.

Да, скоро осъзнах в колко лигава книга се превръща това и за по-нататък нещата ще са по-добри (или поне ще се опитам). Победителката  "Chris" успя да отговори на въпроса след малко подсказки, за това печели да участва в групата на Ейдън. Има и дуг въпрос и то много по-лесен. Победителката ще избере име на групата! "Юки има голяма страст към нещо(или неща), което я отличава от всички останали още от пръв поглед. Кое е то?" Късмет и надявам се да сте харесали главата.