Новото училище или Кошмар?! 10

10

Сутринта той все още спеше и се успокоих. Внимателно дръпнах ръката му далеч от кръста ми, но не успях да направя нищо повече, защото той вече беше отворил очите си с ми се усмихваше.

(Много са сладки. Това е то някаква и си мислех да я изтегля, но не намеих нищо.)

-Добро утро?-опитах се да го разсея.

-Ако искаш прегръдка, просто кажи.-каза той.
-Не е това, което си мислиш.-казах и се намръщих. Не ми беше до шеги рано сутрин. Отдръпнах се, изправих се и с леко залитане се отправих към банята.
-Внимавай да не се препънеш по пътя.-пошегува се той.
-Няма.-измънках и в същия момент се спънах в собствените си крака, но успях да не падна.-Ама не паднах, нали?-казах и не се сдържах да се засмея. Е, какво пък? Нали беше събота и бях у дома.

Когато се върнах от банята Ейдън не беше в стаята, намерих го в кухнята заедно се една кошница с бели и черни панделки на масата. Той си тананикаше нещо докато търсеше нещо из шкафовете само по тениска и боксерки.
-И какво точно търсиш?-попитах.
-Сок, кафе или нещо подобно.-отговори той. Аз отидох до него и извадих бурканче с кафе от последния шкаф,а след това и степче с портокалов сок.
-Днес сигурно ще дойде жената, която се грижи за къщата. Така, че няма да е зле да се облечеш.-казах без да го поглеждам докато изсипвах прахчето в кана. Той се
-Юки ми даде някакви дрехи на Дерек. Също и нейни дрехи за теб.-обясни той и взе една от двете  купчинки дрехи сгънати на плота.-Кифличките са също от нея.

Юки ми беше оставила "готик лолита" рокля заедно с подходящи аксесоари и обувки. Не бях очаквала нищо по-различно от това.

Дерек (най вероятно с нежелание), беше дал дънки и тениска на Ейдън, който трябваше да носи своите обувки. Не, че беше много важно.

-Това са най-хубавите кифлички някога.-казах когато седнахме на масата, след като се преоблякохме.-Правила ги е майката на Юки.
Ейдън отхапа от една и се усмихна леко.
-Да, добри са. Но не си опитвала бисквитите на баба.-каза той.
-Ако ще се състезаваме ще трябва първо да опиташ  вкусотиите, които прави баба. Няма нещо, което тя да не прави добре.
-А ти готвиш ли?-попита тай.
-Опитвам се от време на време. Понякога се получава, понякога не.-отговорих и се ухилих.
-Искам някой път да ми направиш чийзкейк.-каза той и аз кимнах.

Нямахме идея какво ни е приготвила Юки този път. Ейдън не изглеждаше много развълнуван, защото не я познаваше. Вместо това той не откъсваше очи от мен.
-Какво?-попитах.
-Много ти отива роклята. Приличаш на порцеланова кукла.-каза той с малка усмивка. Това комплимент ли трябваше да е?

На вратата се позвъня и аз отидох, за да видя кой е. Беше Дерек, облегнал се с едната си ръка на рамката на вратата с огромна лукава усмивка.

-Денят започва добре.-каза той, пристъпи напред към мен и аз направих крачка назад. За момент се почувствах като малката Червена шапчица пред големия лош вълк.

После някой удари шамар зад врата му и зад него се появи Юки. Дерек потърка главата си и погледна нещо зад мен.-Или пък не.-довърши той намръщен. Ейдън сложи настойнически ръка около кръста ми, но аз бързо я махнах. Отидох до Юки и я погледнах от глава до пети. Носеше същите дрехи като моите, но вместо черни с бели детайли бяха бели с черни детайли. Носеше светло руса, почти бяла перука със същите кичури като моите, но сини.

Само, че моята коса е тъмно кафява.

Двете бяхме противоположности и не можах да не се засмея. Нямаше как на не е намислила нещо.

-Имам два въпроса. Първо, защо имаш две еднакви рокли и второ - защо ми даде едната?-попитах.

-Много лесно. И на двата въпроса имам един и същ отговор - за да бъде забавно.-отговори тя ухилена.

Понеже Юки беше единствената с кола и книжка, тя ни закара на решеното от нея място. Накрая се озовахме пред лунапарк.