Новото училище или Кошмар?! 11

11

Всичко беше страхотно. Четиримата се забавлявахме и играехме всякакви игри. Връчихме наградите на момчетата докато двете с Юки вървяхме пред тях ръка за ръка.

Някои ни гледаха странно, други ни се усмихваха и си мислеха, че сме част от представление, трети не ни обръщаха внимание докато се забавляваха.

-Време е за виенско колело.-каза Юки.

-А, не. Това ще си го спестя.-казах.

-Защо? Страх ли те е от височини?-попита Ейдън.

-Не. Това е малко и се движи твърде бързо. След три-четири кръга направо ще ми се обръща стомаха.-отговорих.

-Не се притеснявай. Аз ще съм с теб.-каза Дерек и сложи ръка на раменете ми.

-Не, тя трябва да е с Ейдън. Тя го познава най-много.-каза Юки и ми намигна.

-Няма да ме накарате да се кача. Ще ви чакам тук!-възразих и скръстих ръце.

В крайна сметка все пак се озовах в една от кабинките. Може би приятелите ми бяха много убедителни или просто ми беше любопитно дали ще издържа на колелото.

Седнах нарочно до Ейдън, защото колената ми омекнаха веднага щом тръгнахме. Зачудех се, ако знаех какво следва дали нямаше да се забавлявам.

-Това не е толкова зле.-казах с лека усмивка след първата обиколка. После, обаче се забърза и аз стиснах ръката на му, но не казах нищо. Когато хода на кръговете се смени на обратно реших отново да се убедя, че всичко е наред.-Не е толкова лошо. Може и по-зле.-казах с престорена усмивка. 

Не исках да изглеждам слаба, но в крайна сметка не издържах и сложих глава на гърдите му със силно стиснати очи. Ейдън не каза нищо, а само ме прегърна.

В прегръдките му прекарах останалото време без да си кажем нищо.Когато слязохме му се усмихнах неудобно и пуснах ръката му.

-Няма да им казвам, спокойно.-усмихна се той.

-Ти си ангелче.-усмихнах му се широко и дочакахме Юки и Дерек също да слязат при нас.

След това решихме да отидем на влакчето на ужасите.

-Този път аз ще съм с Емили.-каза Дерек и преди някой да каже нещо, той седна на едно от влакчетата и ме задърпа в него.

-Няма проблем. Така ще се поопознаете.-казах преди да тръгнем.-Сега кажи какво има.-подканих го когато влязохме в тунела.

-Много добре ме познаваш.-усмихна се той.-Видях ви като се прегръщахте. Много сте близки.-каза той. Аз подскочих малко когато нечия ръка полази по рамото ми и се усмихнах на глупавата си реакция. Това беше нещо нормално за мястото, в което се намирахме.

-Не, ние сме само приятели. Просто бях уплашена.-обясних гледайки към един  клоун покрит с кръв. Не исках да пропусна нищо, защото обожавах влакчето на ужасите.

-На мен ми изглеждате много повече от приятели.-каза той и върху мен се хвърли някакъв скелет и ме стресна карайки ме да прегърна Дерек. Той се възползва от това и сложи ръка около кръста ми.

-Понякога ме пазиш прекалено много.-казах му и се отдръпнах.-Не се притеснявай. Мога сама да се пазя. А може би трябва да опознаеш Ейдън преди да говориш.