Новото училище или Кошмар?! 12

Въпросът явно се оказа твърде труден, защото никой не можа да отговори правилно на въпроса, а отговора е Белфорд Брайънс. За радост имам още цяла торба с въпроси. За следващата глава въпроса е по-лесен "Емили казва, че предпочита да изпие отрова или да се гръмне в главата във втора глава, заради лош порок на Ейдън. Какъв е той?"

12

Във влака пророних една сълза тайно и никой не видя. Юки и Дерек ни махаха до последно когато си тръгвахме.

-За радост се разминахме с чистачката.-казах ухилена, след като  се обърнах към Ейдън.-За какво се говорехте с Дерек докато с Юки ни нямаше?

-Нищо особено.-излъга той и погледна настрани.

-Лъжеш.-усмихнах се отново.

-Той ме разпитваше сякаш бях заподозрян за някакво престъпление. Дерек много се грижи за теб.-призна той снижавайки гласа си.

-И какво още?-продължих да питам и се доближих до него, за да чуя повече.
-Каза ми, че ми вярва и, че те поверява на мен, за да те пазя.-отговори той без да ме поглежда сякаш стената беше много интересна.
-Ти си много чаровен, Ейдън. Спечелваш доверието на всички.-Той се обърна към мен, сложи ръка на бузата ми и се доближи.

Премигнах няколко пъти гледайки го учудено и той се спря, после отмести кичур от косата ми и се отдръпна.

-Юки ми каза, че не те бива с момчетата.-смени темата той.
-За това ли си говорите във влакчето?-засмях се.-Да, след случая,за момчето, което не ми обърна внимание имах само един приятел.-отговорих.
-Бил е неподходящ?-попита той.
-Не точно. Замина за Австралия с родителите си. Скъсахме и само си пишехме, но скоро си изгубихме следите и това е.-обясних.
-Помислих си, че това е бил Дерек.-каза той.
-О,не! В никакъв случай.-засмях се.-Той ми е като брат. не мога да си представя да излизаме.
-Но той изглежда много се грижи за теб.-учуди се Ейдън.
-Да, той е мил и грижовен и дори прекалено предпазлив, но просто не го харесвам по този начин.

Пред къщата ми той хвана ръката ми, стисна я и я пусна. Това беше почти не значителен жест, който беше предназначен да ми грабне вниманието, но за мен беше много важен жест. Жест, който ме накара да почувствам пеперуди в корема и беше още един пирон в ковчега ми. Вече нямаше място за съмнение, започвах да осъзнавам колко си падам по него. Ужас.
-Тук се разделяме.-каза той-Ще се видим утре, нали?-попита той докато вървеше към неговата къща.
-Разбира се!-отговорих ухилена.
Баба ме чакаше вкъщи. Не за да ми се кара, а за да и разкажа всичко. Тя обичаше да пътува и дори да бях ходила на място, което та добре познаваше, от мен се очакваше да и разкажа всичко с най-малките подробности още от тръгването ни от училище. И от там страстта ми към историите, независимо дали ги четях, слушах или разказвах.

Легнах си рано, щастлива и изморена. Веднага щом затворих очи започнах да сънувам кошмар.