Dancing with your heart 2 - 6

6

-Аз...-опита се да започне Jonghyun, но не посмя да продължи.
-Ти какво?-попитах.
-Скоро ще започнем записването на новия албум и няма да можем да се срещнем.-каза той и нещо сякаш се заби дълбоко в сърцето ми. Кой знае колко дълго щеше да продължи това. А и след записването идваха промоциите... Нямаше да мога да го виждам с месеци.
-Да го погледнем от добрата страна на нещата.-насилих се да се усмихна.-Можеше да е по-зле. Помислих си, че искаш да скъсаме.
Нямаше смисъл да се боря Още от самото начало знаех, че ще се стигне до тук. Ако се борех с реалността и, ако започнех да рева там само щеше да обезкуража Jonghyun, а аз не исках това.
Той ме погледна недоверчиво и аз не оставих усмивката ми да напусне лицето ми. Не беше нужно той да знае каква буря беше сторил с няколкото думи в главата ми, нито за торнадо, което още бушуваше в сърцето ми още от първия ден, когато го срещнах.
"Обичам те. Независимо какво, ще бъда до теб."помислих си и хванах ръката му, която беше на масата.
-Сигурна ли си, че си добре?-попита ме той и аз кимнах, защото щях да загубя гласа си и да се срина нацяло. Той се усмихна нежно и за момент си помислих, че ме хвана, но после той поръча нещо на сервитьорката, която го гледаше открито с влюбени очи и после се обърна към мен.-Докато чакаме вечерята съм ти подготвил и друга изненада.-каза той с усмивка и се изправи без да пуска ръката ми. Отиде до сцената и чак тогава пусна ръката ми, за да се качи и да вземе микрофона от поставката. После се един от персонала пусна някаква песен и Jonghyun запя с неземния си глас.

-Заради безкрайният ми график, 

не е лесно да видя лицето ти

Аз в телевизора, ти, която ме гледаш 

по телевизията– така се срещаме ние

Бързо познах песента на VIXX и сърцето ми се сви още повече. Защо от всички песни точно тази? Прехапах долната си устна, но когато видях топлия ми поглед не можах да задържа усмивката си. Залютя ми на очите и бях сигурна, че скоро ще се разплача.

Да се откажа ли? Когато мисля 

за теб, аз ставам толкова слаб

С тези думи той показа колко беше мислил по този въпрос, но единственото, което можех да направя беше да поклатя отрицателно глава. Това щеше да е загуба на прекрасния му глас и той го знаеше. Не беше се мъчил като трейни толкова години, за да се откаже за някакво тъпо момиченце.

Защото аз съм идол, защото съм известна личност

Не мога да държа ръката ти, когато се разхождаме, но

Когато стана по-известен, когато стана по-уверен

Ще ти дам цялата любов, която не можах да ти дам сега

Мамка му, мразех припева. Преди него се държах, но когато чух прекрасния глас на Jonghyun да пее припева оставих сълзите да се спускат по бузите ми. Заплаках бе глас. Просто не можех да стоя там и да се усмихвам повече.

Искам да излезем и да отидем на кино

Искам да бъда близо до теб и да се разхождаме цял ден

Нещата, които всички останали правят, нормалните неща

За нас е трудно да правим тези неща

Понякога си мисля, дали не трябва да се

раздели, но те обичам прекалено много

С тези думи той слезе от сцената и застана пред мен. Продължи да пее с измъчено лице, но нежно избърса сълзите ми, а после хвана ръката ми сплитайки пръсти с моите.

Колкото и да те обичам, музиката също е

важна за мен, за това не мога да направя нищо

След известно време, след като стана малко по-известен

Ще кажа за теб на целия свят– Обичам те

Заради всички тези камери, заради мениджъра ми

Аз постоянно отлагам срещите ни

Когато музиката ми пожъне успех, когато всичко се нареди

Ще ти дам цялата любов, която не можах да ти дам сега

Когато изпя и тази част той остави микрофона на най-близката маса и ме прегърна през кръста. Постави чело на моето и изпя тихо последните две изречения от текста.

Ще направя всичко за теб, ще ти дам всичко

Тази песен е за теб- Обичам те

И макар това да беше текста, кой го каза с очи вгреждайи се дълбоко в моите, казвайки ми, че тава беше самата истина. Аз му се усмихнах въпреки, че сълзите продължаваха да капят.

-И аз те обичам.-прошепнах и го целунах. Целунах го така, сякаш никога повече нямаше да го видя.

Вечерята мина бавно. И двамата се държахме сякаш нищо не се бе случило и сякаш утре пак щяхме да се видим. И двамата бяхме с фалшиви усмивки и си говорехме за маловажни неща. Не биваше да го правим, защото така само се наранявахме.

Но не му позволих да ме изпрати вкъщи. Не бих могла да си позволя всичко да продължи повече, защото не можех повече. Пред ресторанта се разделихме с целувка и щом му обърнах гръб заплаках отново. Едва на се сдържах да не се затичам. Опитах се да вървя спокойно, за да не му давам шанс да разбере как се чувствам, защото знаех, че ме гледа.