7
Ходех на репетиции и всичко изглежда вървеше по план. Taemin идваше рядко и дори тогава оставаше за малко, но беше професионалист и всички знаехме, че ще се справи.
Ходех в залата и танцувах когато можех и Kai понякога ме посещаваше в залата, за да потанцуваме заедно.
Но ми беше трудно. И единствено Jihoon знаеше как се чувствам. Разказах му, че излизам с известен, не му казах кой, но и той не ме попита. Независимо за кого говорех не му казвах кои са героите на историите ми и той го приемаше.
Сутрин ми беше най-трудно. Отнемаше ми много сили, за да се накарам да стана от леглото. Причината беше, защото всяка вечер сънувах очите му, усмивката му, пръстите му, гласа му... Песента, която ми изпя в кафенето...
Една от тези сутрини не знаех дали ще стана. Просто не виждах смисъл в това. Репетициите с групата минаваха добре и не им бях нужна, а не беше нужно да ходиш на лекции всеки ден.
Беше късно обяд когато майка отвори вратата на стаята ми, но не посмя да влезе. Само си промуши главата и ме погледна притеснено.
-Как си мила?-попита ме тя.
-Остави ме, мамо. Не съм в настроение.-казах и се обърнах с гръб към вратата.
-Имаш гости.-каза тя и открехна врата, за да влезе.
-Кажи им, че спя.-казах.
-Но не спиш.-каза момчешки глас, който ме накара да скоча от леглото. Беше Kibum. Всъщност не беше влязла майка, а той, а мама дори не беше пред вратата.
-Щях да спя.-усмихнах му се фалшиво и той въздъхна.
-Jonghyun ни разказа какво се е случило.-каза той.
-Нищо ми няма.-усмихнах му се още повече, но вътрешно крещях от болка.
-Той каза че си казала така, но знам много добре, че той не разбира добре жените. Мен не можеш да ме излъжеш.-каза ми той и седна на ръба на леглото ми. Аз седнах до него и въздъхнах.
-Да, чувствам се отвратително, но ще се справя.-казах му и той уви ръка около кръста ми.
-Нали знаеш, че винаги можеш да се обърнеш към мен, ако имаш нужда от помощ и подкрепа, нали?-попита ме той. Замислих се за историята, която разказах на Jihoon без да пролея и сълза. Исках да съм силна и пред него и пред себе си. Но не можех да бъда силна винаги. Заплаках без глас и Kibum ме прегърна силно.
-Не се притеснявай. Всичко ще се оправи накрая.-каза той шепнейки в ухото ми докато галеше косата ми. После целуна челото ми и това ме накара да се отпусна още повече и да заплача с глас прегръщайки го силно.
Това беше да имаш истински приятели, които да ти помогнат без да ги помолиш.
Не помня кога съм заспала. Но ми беше навик да се късам от рев и когато се успокоя да заспя. Дори когато сънувах усещах аромата на Kibum, който ми помагаше да не сънувам нищо и най-сетне да се наспя спокойно. Когато се събудих го нямаше. Нормално. Все пак имаше много работа. Дори се изненадах когато той намери време да ме посети.
Вече беше прекалено късно, за да излизам, затова останах вкъщи и упражнявах песента си за кастинга, който щеше да е на следващия ден.
-А това момче да не те открадне от приятеля ти.-пошегува се Jihoon когато му разказах за Kibum.
-Определено не. Той ми е само приятел.-засмях се.
-Сигурна ли си? До колкото разбирам не можеш да различиш кой иска да ти е приятел и кой нещо повече.-попита той.
-Прав си, но той е само приятел. Сигурна съм.-казах усмихната.
-Пренебрегвах факта, но ти ме излъга.-каза той.
-З-за какво говориш?-попитах го притеснено и едва не изтървах телефона си.
-Каза ми, че ще се справиш със ситуацията, но всъщност си била в много по-голяма депресия.-каза той сериозно и се притесних, че ще се обиди.
-Да, но... Не исках да те притеснявам за ненужни неща.-казах му.-Нямаше с какво да ми помогнеш.
-Така си мислиш.-каза ми той и въздъхна.-Сигурен съм, че не си казала нищо и на другите си приятели, нали?-попита той.
-...Да.-отговорих след кратко мълчание и той въздъхна отново.
-Soomi, Soomi. Какво ще те правя?-попита той.
-Ще ме обичкаш и снабдяваш с билети?-пошегувах се и той се засмя.
-Я! Май много се възползваш от приятелството ни?-пошегува се и той.
-Съжалявам, оппа.-казах тъжно, но с усмивка.
Разговора ми с оппа ме успокои и успях да спя нормално и да съм подготвена за следващия ден.
-Късмет, мила. Вярвам в теб, но най-важното е сама да вярваш в себе си. Имай самочувствието на лъвица и ще те приемат със сигурност.-каза ми Jihoon и тези думи ми останаха в главата за цял живот. Беше много важен съвет за мен.
Понеже се бях записала на двата кастинга, и пеене и танцуване, трябваше да претърпя два пъти да се изправя пред журито. Не казах на майка и татко, че ще ходя на кастинга, защото знаех, че няма да одобрят. Затова бях сама в чакалнята. Не бях единствената сама, но когато виждах как изгледат другите се отчайвах още повече, но си поемах дълбоко дъх, преглъщах сякаш за да преглътна буцата в гърлото ми.
Сложих си номерче на тениската и една жена ни обясни ситуацията. Оказа се, че не съм разбрала правилно. Всъщност хората в чакалнята са групата, която ще изпълнява и песен и танц. Трябва да влизаме по групи по петима, да започнем с каквото искаме един по един. Факта, че не съм разбрала правилно ме притесни, защото една ненаучена правилно новина можеше да доведе и до други. Ами, ако не бях разбрала за нещо друго?
Корема ми се сви на топка и се притесних, че може би няма да мога да пея и танцувам толкова добре. Въпреки че бях свикнала да танцувам пред хора, пред жури от професионалисти си беше нещо съвсем различно.
-Не знам какво да правя.-казах притеснено на телефона.
-Искам да дишаш дълбоко.-каза Dongho и аз последвах съвета му.-Ще ти кажа нещо, но не се паникьосвай. Много хора не успяват от самото начало. Но не се притеснявай, защото няма ограничен брой на кандидатстване. Ако не този път ще пробваш и следващия и по-следващия. Ако не тази компания има още хиляди.
-Като Pledis!-извика отдалеч Minki.
-О, Minki. Може ли да си такова бебе.-засмях се.
-Но, нуна! Искам да си при нас. Дори Seventeen те харесаха.-оплака се той.
-Но аз вече си изпратих видеото.-казах и потраках нервно по парапета. Бях излязла до стълбите, за да може другите да не чуят разговора. Бях едва номер 4230 и имаше време докато дойде моя ред.
-Може би трябва да го пратиш пак. Може да не са го получили.-каза ми Aron.
-Може би си прав. Само да мине кастинга и ще го обмисля.-казах. И погледнах към коридора. Беше далече до моя ред. Номерата не бяха последователни, може би защото другите бяха на отделно пеене или танци. Дали не трябваше да се запиша само на танц?-Вие как сте? Какво правите?-попитах, за да удължа разговора. Не ми се чакаше, защото щях да откача.
-Приготвяме се за концерт.-каза ми Minhyun.
-В гримьорната сме. Да знаеш колко хубави са ни направили.-каза ми Minki.-Ау, защо ме удари!-оплака се той.
-Ами виждам, че сте заети...
-Нуна, не затваряй! Имаме още време.-каза JR и ме прекъсна. Засмях се и си представих как удря Minki, задето е издал, че са заети.
-Няма проблем, милички. А и трябва да загрявам. Пожелайте ми късмет.-казах с усмивка.
-Fighting!-извикаха те.
-Fighting!-казах тихо и аз.-Късмет на изпълнението и ме вземете с вас следващия път.-пошегувах се.
-Задължително.-каза Dongho и ми затвори. Ама аз се шегувах да ме вземат...
Както и да е. Върнах се в чакалнята и разбрах, че ще имам поне още 2-3 часа чакане, затова започнах да загрявам. Не бях единствената, затова коридора, който ни бяха осигурили ни се стори малък. Малко по малко чакалнята започваше да се изпразва, което беше знак, че скоро и моя ред щеше да дойде.
Когато обявиха моя номер заедно с още други четирима ми се стори, че не чух добре и може би не бяха казали моя номер, но няколко от чакащите ме избутаха леко разбирайки колко съм объркана и притеснена. Влязохме в залата в колона по един и застанахме пред едни кръстчета отбелязани на земята. Погледнах журито и видях познати лица. Tonny Testa и представителя на Lee Sooman,компенсиращ липсата на самия шеф, същите които бяха дошли, за да подпиша договор за танца ми бяха там. Когато ме видяха веднага ме познаха, но не посмяха да го покажат.
Една жена ни обясни, че трябва да излезем и да се представим, а след това да кажем с какво ще започнем и да го изпълним до една минута. Ако не ни спрат след това да продължим.
Първо беше едно момиче, което започна с невероятен танц, който впечатли журито, но когато започна да пее беше почти останала без дъх и това навярно и свали оценката. Момичето след нея пя първо и гласа и беше като на ангел, но танца и не беше нищо специално.
После дойде и моя ред. Представих се избягвайки очите на вече познатите лица. Казах, че ще започна с песента, но изглежда CD-то им нещо отказваше.
-Започни акапела, докато оправим нещата, за да можеш да танцуваш.-казаха ми и аз кимнах. Приглътнах, но не премахнах буцата от гърлото си. Ами сега? Dongho ми каза, че има няколко важни неща за акапелното пеене, но не помнех какви! Отново започнаха въпросите "Ами какво ако..." и това не беше добре.
"Късмет, мила. Вярвам в теб, но най-важното е сама да вярваш в себе си. Имай самочувствието на лъвица и ще те приемат със сигурност."
Спомних си думите на Jihoon. Звучеше ми много по-лесно да го изпълня когато ми го каза, но реших, че нямам какво да губя.-Можете да започнете когато искате.-каза едната жена и разбрах, че мълча от определено време. Поех дълбоко дъх и пуснах гласа си. Fallin' - песента посветена на Jonghyun. Сетих се за него и стиснах силно юмрук.
-I keep on fallin'-не за него, за мен беше тази песен. За моите мечти и за моето бъдеще. Поне този път.-In and out of love...
Самочувствието ми продължи и когато оправиха техническия проблем и изтанцувах танца си. Не беше само самочувствие, но и борба. Борех се като лъвица за това, което исках най-много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар