4
Намерих Taemin да учи в университета под едно дърво. Беше така съсредоточен над учебника си, че не посмях да го прекъсна. Останах на мястото си само на няколко метра далеч от него и чаках да ме погледне или да се изправи от мястото си.
Тогава отново забелязах промяната му. Не мисля, че беше по-късата коса, въпреки че това го правеше малко по-различен. Независимо какво го беше променило изглеждаше някак...
-Колко време смяташ да седиш там?-попита той и ме стресна. Дори не премести поглед от учебника си. Как беше познал, че съм аз?
-Не исках да те прекъсвам.-казах тихо без да се доближа.
-Така ми пречиш още повече.-каза той и затвори учебника.-Какво искаш?-попита той.
-Ами...-казах и той въздъхна.
-Може да дойдеш. Няма да те изям.-каза той и аз се приближих. Наистина изглеждаше сякаш се страхувам от него, но истината беше, че повече се страхувах от това, което щеше да каже.
-Трябва да поговорим.-започнах и седнах на тревата до него.
-За мюзикъла ли става въпрос?-попита той.-Защото ви трябва още един човек.
-Не е само това. Говоря за приятелството ни. Всичко се провали само за секунди.-казах и погледнах надолу виновно.
-Защо мислиш се случи това?-попита той.
-Защото съм егоист.-казах готова да се разплача.
-Защо мислиш така?-попита той.
-Защото нараних чувствата ти.-казах.
-Всъщност ти си тази с наранените чувства.-каза той. Аз се изненадах и го погледнах в очите.-Аз също бях наранен, но изглежда ти го преживяваш много по-трудно от мен. А и аз съм виновен. Не биваше да се държа така с теб.-каза той и погали нежно главата ми.
-Прощаваш ли ми?-попитах го с насълзени очи.
-Само, ако ти ми простиш.-усмихна се той и аз кимнах.
И както само най-добрите приятели правят бързо забравихме миналото и си заговорихме за маловажни неща и да се смеем. Почувствах се отново щастлива защото нещата се оправиха.
-Изглежда бързо се сдобрите.-усмихна ни се Jongin и седна до нас.
-Предполагам, защото сме добри приятели и причината е била прекалено маловажна.-каза с усмивка Taemin. Погледнах го с ъгъла на окото си, за да видя изражението му, но той само се усмихваше. Или наистина беше загърбил случилото се, или беше добър актьор. Искаше ми се да е първото.
-Попита ли го за мюзикъла?-попита ме Jongin.
-Не. Това няма значение сега.-усмихнах се. За мен беше по-важно, че се сдобрихме.
-Защо? Да не да не ме искаш?-попита Taemin и се отдръпна леко, но с шеговита усмивка. Отново видях нещо различно в него и почти се сетих какво е, но мисълта бързо избяга от главата ми.
-Не. Просто... Ще е странно да те питам сега. Сякаш съм се сдобрила с теб, само за да се включиш в групата ни.-казах.
-О, това не е проблем за мен.-каза той и сложи ръка на раменете ми.-Знам, че не ме използваш, защото не си такъв човек. Е, кога ще има репетиции?-попита той.
-Ами... Всъщност още не сме се събирали...-измънках неудобно.
-А, не може така. Имате толкова много работа. Всъщност имаме много работа.-усмихна се и махна ръката си от раменете ми.
Няколко часа по-късно Taemin сам се зае и събра всички от групата ни в една от залите. Запознахме се и отново обясних идеята си.
-Повечето групи просто ще танцуват на две-три песни. Аз, обаче измислих нещо. Понеже говорим за театрално изкуство, значи мюзикъл е най-добрата идея.-казах.
-Аз още не съм съгласна.-каза срамежливо Shin Seulchan, едно от момичетата в групата. Вече разбирах какво искаше да каже лектора. Повечето бяха ужасно срамежливи и едва чувах гласовете им. Страхувах се, че ще ги засенча както каза лектора и тогава нищо нямаше да се получи.-Не всички можем да пеем.-допълни тя.
-И за това се сетих. Ще бъде нещо като мюзикъл. В смисъл, никой няма да пее, просто ще пускаме песните, но те трябва да бъдат свързани под някаква история.-казах. Всички одобриха кимайки с глави.-Всъщност това е цялата ми идея.-допълних и въздъхнах. Въпреки, че бях лидера им не си вършех добре работата.
-Нали решихме ти да си главната в организирането, за това ти трябва да си с главната роля.-каза едно момче, но не можех да запомня името му. Помня само, че имаше американско име.
Общо с Taemin бяхме десетима. Имаше групи и с повече хора, но всяка група трябваше да покрие минималната бройка от 10 човека. Трудно ми беше да запомня имената им, което беше друго черта за лошо лидерство.
-Ъх... Помня нещо такова.-измънках недоволно.
-И понеже имаме професионален танцьор, той ще полувчи другата главна роля.-допълни той и всички закимаха с глава.
-Тогава нека бъде любовна история.-каза Shin Seulchan и всички удобриха.
-Ама...-опитах се да ги спра, но те продължиха да обсъждат. Прехвърлиха се реплики за песни, декори и движения. Някак си стигнаха и до песента на Hyuna и Hyunseung - Troublemaker.-Помощ.-измънках и закрих лицето си с очи. Направих ли грешка като извиках Taemin в групата?
Вечерта докато търсех песни на компютъра си, които да използваме за мюзикъла алармата на телефона ми се включи. Това означаваше, че часовете, в които можех да говоря в Jihoon бяха дошли. Разбира се, че не смятах да го занимавам цели часове, защото щеше да е нахално.
Оставих компютъра за малко и седнах на леглото си. Набрах номера му и почаках да вдигне. Толкова дълго чаках, че реших да затварям когато той най-накрая вдигна.
-Ало?-попита той.
-Аз съм. Lee Soomi.-казах.
-Толкова рано. Мислех, че ще ти отнеме време да говорите.-призна си той.-Ще почакаш ли малко? Искам да свърша една работа на бързо.-попита той.
-Няма проблем.-казах и той ми затвори. Не чаках много когато той ми звънна. Не се замислих какво можеше да прави, защото бях се замечтала, че говоря по телефона с мой любимец. Всъщност съм му фен още от дебюта му и имаше специално място в сърцето ми. Да, звучи смешно, защото тогава бях много малко момиченце, но не лъжех. Всъщност се чудя дали не е той този, който е вдъхнови да танцувам...
-Оппа?-попитах веднага когато му вдигнах.
-Да?-попита той с усмивка и се изчервих. Не виждах, че се усмихва, но просто го знаех.
-Ще ми дадеш ли автограф на някой от албумите си някой път?-попитах.
-Кой?-попита той.
-Ами аз ги имам всичките и не мога да реша.-засмях се и всех от рафта един от тях.-Може би Rainism или Bad Guy или It's Raining или...-замислих се и той се засмя.
-Избери любимия си.-каза той още усмихвайки се. Обожавах гласа му по телефона.
-Ами, ако обичам всички? Всички ли ще подпишеш?-попитах с усмивка и той се засмя.
-Ще видим.-каза той и направи кратка пауза.-Какво стана с момчето?
-Поговорихме.-казах.-И се сдобрихме.
-Наистина?
-Да. Беше много по-лесно от колкото очаквах. Предполагам уцелих правилното време.-отговорих.-Дори се съгласи да танцува в групата.
-Не се изненадвам на това. До колкото помня ти ми каза, че от първия ден когато сте се запознали сте танцували.
-Да.
-А и той обича танците, до колкото разбрах. За него танците са вид обшуване с теб. Може би и при теб е така и затова ти е трудно да танцуваш с другите.
-Оппа. Благодаря ти за всичко.-казах с усмивка. Макар и безкрайно досадна той ми помагаше, даваше ми съвети.
-Няма защо.-усмихна се той. Исках да му видя усмивката, но ни разделяха прекалено много километри.
-Искам да те попитам...-започнах, но се спрях. Не беше ли грубо да го питам това?
-Какво?-попита той любопитно.
-Защо ми помагаш?-попитах след дълго мълчание. За момент той замълча и се зачудих какво ли е изражението му.
-Тайна.-каза той с усмивка.
-Това не е честно!-оплаках се шеговито и той се засмя.
-Трябва да си лягам. Ти също си лядай. Ще говорим утре.-каза той след малко.
-Ще си говорим?-попитах.
-Какво? Не искаш да ги говориш с твоя оппа?-попита той присторено разсърден.
-Разбира се, че искам!-казах бързо и той се засмя.
-Прекалено много ме разсмиваш, мъник.-каза той.-Лека.
-Лека.-усмихнах се у го изчаках да затвори.
Кой би помислил, че великия Rain е толкова мил с феновете си. Да ми дава съвети и да иска да продължаваме да контактуваме? Чудя се защо ли го прави...
Тогава отново забелязах промяната му. Не мисля, че беше по-късата коса, въпреки че това го правеше малко по-различен. Независимо какво го беше променило изглеждаше някак...
-Колко време смяташ да седиш там?-попита той и ме стресна. Дори не премести поглед от учебника си. Как беше познал, че съм аз?
-Не исках да те прекъсвам.-казах тихо без да се доближа.
-Така ми пречиш още повече.-каза той и затвори учебника.-Какво искаш?-попита той.
-Ами...-казах и той въздъхна.
-Може да дойдеш. Няма да те изям.-каза той и аз се приближих. Наистина изглеждаше сякаш се страхувам от него, но истината беше, че повече се страхувах от това, което щеше да каже.
-Трябва да поговорим.-започнах и седнах на тревата до него.
-За мюзикъла ли става въпрос?-попита той.-Защото ви трябва още един човек.
-Не е само това. Говоря за приятелството ни. Всичко се провали само за секунди.-казах и погледнах надолу виновно.
-Защо мислиш се случи това?-попита той.
-Защото съм егоист.-казах готова да се разплача.
-Защо мислиш така?-попита той.
-Защото нараних чувствата ти.-казах.
-Всъщност ти си тази с наранените чувства.-каза той. Аз се изненадах и го погледнах в очите.-Аз също бях наранен, но изглежда ти го преживяваш много по-трудно от мен. А и аз съм виновен. Не биваше да се държа така с теб.-каза той и погали нежно главата ми.
-Прощаваш ли ми?-попитах го с насълзени очи.
-Само, ако ти ми простиш.-усмихна се той и аз кимнах.
И както само най-добрите приятели правят бързо забравихме миналото и си заговорихме за маловажни неща и да се смеем. Почувствах се отново щастлива защото нещата се оправиха.
-Изглежда бързо се сдобрите.-усмихна ни се Jongin и седна до нас.
-Предполагам, защото сме добри приятели и причината е била прекалено маловажна.-каза с усмивка Taemin. Погледнах го с ъгъла на окото си, за да видя изражението му, но той само се усмихваше. Или наистина беше загърбил случилото се, или беше добър актьор. Искаше ми се да е първото.
-Попита ли го за мюзикъла?-попита ме Jongin.
-Не. Това няма значение сега.-усмихнах се. За мен беше по-важно, че се сдобрихме.
-Защо? Да не да не ме искаш?-попита Taemin и се отдръпна леко, но с шеговита усмивка. Отново видях нещо различно в него и почти се сетих какво е, но мисълта бързо избяга от главата ми.
-Не. Просто... Ще е странно да те питам сега. Сякаш съм се сдобрила с теб, само за да се включиш в групата ни.-казах.
-О, това не е проблем за мен.-каза той и сложи ръка на раменете ми.-Знам, че не ме използваш, защото не си такъв човек. Е, кога ще има репетиции?-попита той.
-Ами... Всъщност още не сме се събирали...-измънках неудобно.
-А, не може така. Имате толкова много работа. Всъщност имаме много работа.-усмихна се и махна ръката си от раменете ми.
Няколко часа по-късно Taemin сам се зае и събра всички от групата ни в една от залите. Запознахме се и отново обясних идеята си.
-Повечето групи просто ще танцуват на две-три песни. Аз, обаче измислих нещо. Понеже говорим за театрално изкуство, значи мюзикъл е най-добрата идея.-казах.
-Аз още не съм съгласна.-каза срамежливо Shin Seulchan, едно от момичетата в групата. Вече разбирах какво искаше да каже лектора. Повечето бяха ужасно срамежливи и едва чувах гласовете им. Страхувах се, че ще ги засенча както каза лектора и тогава нищо нямаше да се получи.-Не всички можем да пеем.-допълни тя.
-И за това се сетих. Ще бъде нещо като мюзикъл. В смисъл, никой няма да пее, просто ще пускаме песните, но те трябва да бъдат свързани под някаква история.-казах. Всички одобриха кимайки с глави.-Всъщност това е цялата ми идея.-допълних и въздъхнах. Въпреки, че бях лидера им не си вършех добре работата.
-Нали решихме ти да си главната в организирането, за това ти трябва да си с главната роля.-каза едно момче, но не можех да запомня името му. Помня само, че имаше американско име.
Общо с Taemin бяхме десетима. Имаше групи и с повече хора, но всяка група трябваше да покрие минималната бройка от 10 човека. Трудно ми беше да запомня имената им, което беше друго черта за лошо лидерство.
-Ъх... Помня нещо такова.-измънках недоволно.
-И понеже имаме професионален танцьор, той ще полувчи другата главна роля.-допълни той и всички закимаха с глава.
-Тогава нека бъде любовна история.-каза Shin Seulchan и всички удобриха.
-Ама...-опитах се да ги спра, но те продължиха да обсъждат. Прехвърлиха се реплики за песни, декори и движения. Някак си стигнаха и до песента на Hyuna и Hyunseung - Troublemaker.-Помощ.-измънках и закрих лицето си с очи. Направих ли грешка като извиках Taemin в групата?
Вечерта докато търсех песни на компютъра си, които да използваме за мюзикъла алармата на телефона ми се включи. Това означаваше, че часовете, в които можех да говоря в Jihoon бяха дошли. Разбира се, че не смятах да го занимавам цели часове, защото щеше да е нахално.
Оставих компютъра за малко и седнах на леглото си. Набрах номера му и почаках да вдигне. Толкова дълго чаках, че реших да затварям когато той най-накрая вдигна.
-Ало?-попита той.
-Аз съм. Lee Soomi.-казах.
-Толкова рано. Мислех, че ще ти отнеме време да говорите.-призна си той.-Ще почакаш ли малко? Искам да свърша една работа на бързо.-попита той.
-Няма проблем.-казах и той ми затвори. Не чаках много когато той ми звънна. Не се замислих какво можеше да прави, защото бях се замечтала, че говоря по телефона с мой любимец. Всъщност съм му фен още от дебюта му и имаше специално място в сърцето ми. Да, звучи смешно, защото тогава бях много малко момиченце, но не лъжех. Всъщност се чудя дали не е той този, който е вдъхнови да танцувам...
-Оппа?-попитах веднага когато му вдигнах.
-Да?-попита той с усмивка и се изчервих. Не виждах, че се усмихва, но просто го знаех.
-Ще ми дадеш ли автограф на някой от албумите си някой път?-попитах.
-Кой?-попита той.
-Ами аз ги имам всичките и не мога да реша.-засмях се и всех от рафта един от тях.-Може би Rainism или Bad Guy или It's Raining или...-замислих се и той се засмя.
-Избери любимия си.-каза той още усмихвайки се. Обожавах гласа му по телефона.
-Ами, ако обичам всички? Всички ли ще подпишеш?-попитах с усмивка и той се засмя.
-Ще видим.-каза той и направи кратка пауза.-Какво стана с момчето?
-Поговорихме.-казах.-И се сдобрихме.
-Наистина?
-Да. Беше много по-лесно от колкото очаквах. Предполагам уцелих правилното време.-отговорих.-Дори се съгласи да танцува в групата.
-Не се изненадвам на това. До колкото помня ти ми каза, че от първия ден когато сте се запознали сте танцували.
-Да.
-А и той обича танците, до колкото разбрах. За него танците са вид обшуване с теб. Може би и при теб е така и затова ти е трудно да танцуваш с другите.
-Оппа. Благодаря ти за всичко.-казах с усмивка. Макар и безкрайно досадна той ми помагаше, даваше ми съвети.
-Няма защо.-усмихна се той. Исках да му видя усмивката, но ни разделяха прекалено много километри.
-Искам да те попитам...-започнах, но се спрях. Не беше ли грубо да го питам това?
-Какво?-попита той любопитно.
-Защо ми помагаш?-попитах след дълго мълчание. За момент той замълча и се зачудих какво ли е изражението му.
-Тайна.-каза той с усмивка.
-Това не е честно!-оплаках се шеговито и той се засмя.
-Трябва да си лягам. Ти също си лядай. Ще говорим утре.-каза той след малко.
-Ще си говорим?-попитах.
-Какво? Не искаш да ги говориш с твоя оппа?-попита той присторено разсърден.
-Разбира се, че искам!-казах бързо и той се засмя.
-Прекалено много ме разсмиваш, мъник.-каза той.-Лека.
-Лека.-усмихнах се у го изчаках да затвори.
Кой би помислил, че великия Rain е толкова мил с феновете си. Да ми дава съвети и да иска да продължаваме да контактуваме? Чудя се защо ли го прави...
Няма коментари:
Публикуване на коментар