Midnight Sun

 Нова глава в живота ми започна. Да, той ме заряза, защото му бях омръзнала, но и на мен ми беше омръзнало от връзката ни. Беше ми омръзнало да жертвам всичко, за да може той да е доволен.
Първото нещо, което направих като се прибрах беше да потърся kpop песни, които бях пропуснала последните няколко месеца. Солото на Hyunseung - Troublemaker, новата група B.A.P, Big bang с Blue, Bad boy, Fantastic baby и Monster. Shinee - Sherlock! Бях пропуснала толкова много! И защо? Заради него, той мразеше kpop и ме накара да ги забравя. За песните, тениските и аксесоарите на любимите ми изпълнители, махна и плакатите от стаята ми, но аз ги запазих тайно под леглото. За жалост той ги намери и ги изгори пред очите ми. След тази случка му забраних да доближава стаята ми, но това помогна малко. Огънят освети задния двор на къщата ми и мислите ми. От тогава връзката ни започна да не върви добре, но се опитах да я задържа и глупаво се убеждавах, че ще се промени.
До деня, в който реши да ме зареже просто, защото му омръзнала връзката ни. Аз му бях омръзнала, въпреки всичко, което бях пожертвала. Диетите, които пазих, за да съм в идеалното тегло, както той искаше; почти изчезналите връзки с приятелите ми и семейството ми; кучето ми, което изпратих в приют, само, защото той мрази кучета.
Докато разглеждах почти забравените сайтове моята стара приятелка, която остана с мен през всичкото това ми звънна по телефона.
–Получих съобщението ти. Знаеш какъв е шефа ми и, за това ти звъня чак сега. Добре ли си?-попита тя притеснена.
-Разбира се, чувствам се супер!-извиках зарадвана от другата страна на линията.
-Слава богу, помислех си, че ще те утешавам за глупости!-успокои се тя с въздишка.
–Хей!-пошегувах се и двете се засмяхме. Това беше типичната Фея, винаги можеше да ме разсмее. Фея беше прякора на Рина, който самата тя си беше измислила. Заедно бяхме в детската градина когато се запознахме и тя се представи първо с прякора си. "Наричай ме Фея, защото аз имам дарбата магически винаги да разсмивам хората."
-Е, какво ще кажеш за време само за нас двете. Да отпразнуваме, какво ще кажеш Джо?-попита тя.-Пица?
След диетите и всичко пицата беше нещото, което исках най-много. Фея ме познаваше достатъчно добре, за да знае.
-Разбира се! Да се чакаме в пицарията на улица "Луустър".-отговорих и затворих.

Мисля, че е време да се представя. Казвам се Джоан, на 22 съм, живея сама в Ню Йорк и единствената ми подкрепа до сега и за напред си остава най-добрата ми приятелка Рина. Семейството ми живее в Чикаго, освен брат ми, който пътува постоянно света като мечтателя какъвто беше. Пицарията на улица "Луустър" беше не само пицарията с най-добрата пица, но и пицарията с най-добрите служители. Говоря така, защото те не бяха само добри в работата си, но и се сприятеляваха с хората лесно и печелеха много редовни клиенти. От години беше единствената пицария, за нас двете с Фея.
Когато пристигнах имаше много хора по улицата и реших да огледам. Може би се заснемаше още един филм по улиците на Ню Йорк. Когато разбутах хората на мястото, където се беше събрала най-голяма тълпа и започнах да скачам, понеже бях ниска, видях две момчета да си говорят. Единия имаше синьо-лилава коса, а другия с наситено червена. Реших, че бих запомнила момчета с такива коси и реших да вляза в пицарията. Вътре вече ме чакаше Фея с огромна усмивка.
-Видя ли лудницата навън? Мисля, че снимат филм.-казах когато седнах на стола пред нея. Не си направих труда да поръчам, понеже знаех, че Фея се е погрижила за това.
-Не точно.-отвърна тя още с огромна усмивка. Знаеше нещо.
-Какво знаеш?-попитах.
-Ще видиш.-изпя тя и отпи от колата си. После избута второто шише пред нея до мен.

Не мина много докато разбера каква е тайната. Скоро в пицарията влязоха 6 невероятно красиви и невероятно познати момчета. Веднага познах момчетата с червената и със синята коса, но видях лицата им когато ни подминаха с Фея и седнаха на масата зад нас - бяха Hyunseung и Junhyung! Зад тях бяха Doojoon, Dongwoon, Gikwang и Yoseob - момчетата от най-любимата ми kpop група някога - BEAST! Всички бяха с променени прически и заради това не ги познах веднага, но това бяха те!
Обърнах се недоумявайки към Фея, която открито се смееше и не се притесняваше от раздразнените погледи на другите хора в пицарията. Тя познаваше kpop колкото и мен и също беше фен на Beast.
-Трябваше да си видиш лицето!-каза накрая тя и се успокои.
-Трябва да ми обясниш всичко.-поправих я.
-Добре, това е лесно. Beast снимат музикален клип тук на нова песен от новия им мини албум.-каза на един дъх тя, после си пое дълбоко дъх и отпи глътка от колата си.
Аз се обърнах към тях, срещнах погледа на Yoseob, който ми се усмихна и аз веднага се обърнах напред засрамена и изчервена.
-Не трябваше да говориш толкова силно. Мисля, че ни чуха.-прошепнах и понечих да погледна отново към тях, но Фея ме стресна.
-Или сама се издаде като се обръщаш към тях.
Е, да си признаем, трудно е човек да отдели поглед от тях. Присторих се, че гледам през прозореца, но веднага щом Фея отхапа от пицата си аз погледнах към тях отново. Този път никой на ме хвана, всички си говореха и се смяха.
-Защо просто не отидеш при тях?-попита моята вярна приятелка.
Всички, освен нея. Тя много добре знаеше, че ще се опитам да ги погледна отново.
-Няма да е възпитано.-отвърнах и я погледнах тъжно.
-Днес е твоят ден! Не искам да съжаляваш за нищо повече!-каза щастливо тя и се изправи рязко.-Ако ти не отидеш аз ще се справя сама.-ухили се тя и отиде до тяхната маса.
-Извинете ме за притеснението ми, но приятелката ми ви е голям фен, но се срамува да дойде.-започна тя с правилен и отчетлив английски като на дама, за да може момчетата да я разберат.-Днес приятелят й я заряза и се опитвам да я развеселя.-допълни тя.
-Няма проблем, можете да се присъедините на масата ни, ако искате.-отговори Gikwang с лека усмивка. Почувствах се много неудобно и се свих на мястото, но Фея лесно ме издърпа и избута между Doojoon и Dongwoon и седна между Yoseob и Hyunseung.
-Съжалявам, че се натрапвам.-извиних се и погледнах надолу към масата свита като дете, което съжалява, че е изяло бисквитка без позволение.
-Няма проблем. Винаги се радваме когато срещнем фен, дори тук, толкова далеч от дома.-отговори Doojoon.
-Сигурно е трудно с промените.-казах като погледнах към него, но все още свита.
-Трудно? Още не мога да свикна с часовата разлика.-отговори Yoseob от другата страна на масата.
-Той най-трудно се приспособява към това.-каза Gikwang и се засмя.
Момчетата от групата се оказаха много разговорливи и аз се отпуснах бързо разговаряйки с тях. За жалост времето отлетя бързо и те трябваше да си тръгват.
-Последна молба, може ли автографи?-попита Фея преди момчетата да станат от масата.
-Разбира се.-усмихна се Gikwang, който изглежда беше най-разговорлив от тях и дори от Фея.
Всеки все по една салфетка и написа по нещо, после ги подадоха на Doojoon, а после и той на мен, но не ги пусна веднага. Аз го погледнах изненадано.
-Само, ако ни разведете утре из града.-каза той и Фея се засмя. Аз се изчервих и кимнах срамежливо.-Добре, името на хотела и телефона ми са написани на салфетката.-каза той догато пусна салфетките и се изправи. Другите момчета го последваха, след като казаха довиждане и започна да да си говорят нещо на корейски смеейки се.