Новото училище или кошмар?! 14

14

-И на сутринта се измъкнах пак през прозореца, за да се преоблека вкъщи.-разказвах на Юки и Дерек по телефона. Беше понеделник вечер и както винаги си разказвахме как е минал уикенда ни.-Цяла неделя играхме карти и ядохме сладки направени от баба. Мисля, че ще надебелея, ако продължавам така всеки ден.-казах и сложих ръка на корема си, изненадващо не намерих разлика от преди.
-А как мина на училище? Каза, че ще помагате на сестрата през големите междучасия.-попита Юки.
-Ейдън не беяше много доволен, защото трябваше да пуши в друго междучасие. Според мен най-добре да ги спре, но какво да се прави. Има корава глава.
-Чух, че е много трудно да ги спреш.-каза Дерек.
-Колкото до сестрата, тя е много готина.
Когато влязохме в стаята тя ни се усмихна мило и ни посочи да седнем докато говореше по телефона. Когато затвори се обърна към нас с ръце на кръста.
-Не сте тук, за да мързелувате. Ще работите много.-каза строго тя, но после се усмихна развеселена от изненаданите ни изражения-Шегувам се. Работата е малко и е лека. Просто ми e скучно, защото никой не идва.
Двамата с Ейдън се усмихнахме и кимнахме в синхром. Неговата работа беше да почиства рафтовете докато аз метох пода успях да погледна по-внимателно сестрата. Беше млада, на може би 30 с гъст руси коси спускащи се като водопади по раменете и и искрящи зелени очи. Носеше розово червило(или може би гланц) и много лек грим. На нея не и трябваше повече, защото беше наистина красива. Като момичетата от списанията, но за разлика от тях, сестрата беше прилично облечена. Бялата престилка, която носеше имаше деколте в границата на нормалното, вместо къса пола, чорапи и обувки на висок ток носеше бял панталон и сандалети. Изглеждаше красива без да показва много от тялото си и и свалях шапка за това.

(Не си представях точно това, но имате някаква идея за външния и вид)    

Но всеки поглед на Ейдън към нея ме караше да се дразня. Не си го признавах, но това определено беше завист. За това повече се съсредоточавах да чистя, но както сестрата каза, работата не беше много.

Когато нямаше какво да правим повече двамата седнахме пред бюрото пред нея и тримата започнахме да си говорим.

-Наричайте ме Мария.-каза тя.-Ако имате нужда от помощ или съвет, можете да ме попитате.

Двамата кимнахме. Ейдън изглеждаше разсеян когато се взираше в нея. Още малко и щеше да отвори глупаво уста и да му потекат лигите.

Говорехме си докато една от учителките не подаде глава зад врата и не повика Мария. Веднага сръчках Ейдън с лакът в ребрата.

-Ох! Това защо беше?-попита той и сложи ръка на ребрата си, за да ги предпази от повече нараняване.

-Ти си знаеш.-отговорих намръщено и погледнах напред.

-Не, не разбирам.-продължи той.

-Не, знаеш!-извиках и се обърнах към него.-Лигите ти снигнаха до пода.-казах през зъби, за да не чуе някой друг.

-За Мария ли говориш?-попита той изненадано.

-За кой друг? Гледаш я като хипнотизиран!-извиках отново.

-Ти...-започна той несигурно, но после се усмихна-да не би да ревнуваш?-попита той и за миг замръзнах разбирайки, че ме разкриха.

-Разбира се, че не!-излъгах и се обърнах с гръб към него.

-Мисля, че преувеличаваш.-каза той и по тона му разбрах, че се усмихва.

-Преувеличавам?!Мисля, че ти прекаляваш!-казах.-Защо не отидеш при Мария тогава? И ще и казваш, че ще я пазиш и никога няма да я изоставиш, а после ще точиш лиги пред нея по по-възрастна жена!-избълвах думите преди да ги обмисля. Сложих ръка на устата си, но беше прекалено късно.

-Значи все пак ревнуваш.-каза той. Този път не бях сигурна дали се усмихва.

-Казах ти, че не ревнувам!-извиках.-Прави каквото си искаш!

-Аз станах и излязох от стаята и после не му проговорих.-разказах на телефона. Говорех от твърде много и просто бях оставила телефона си на леглото пред мен на високоговорител.-Прибрах се от училище сама, но май така само потвърдих, че ревнувам. Какво да правя?-попитах.

-Защо просто не му кажеш?-попита Юки.

-Защото сме само причтели.-отговорих.

-Но звучи сякаш и двамата искате нещо повече от това. Видях ви, държите се като двойка, като изключим целуването.-продължи тя.

-Но какво ще стане, ако...-спрях се когато видях Ейдън да влиза в стаята ми през прозореца.-Трябва да затварям.-казах и ведхага затворих телефона.