Midnight Sun 2

Вечерта мина непоносимо бавно и аз не успях да спя спокойно мислейки за любимата си група. Фея остана да спи в къщата ми в гостната, защото искаше да е сигурна, че ще изпълня обещанието си, че ще нося правилните дрехи и ще кажа правилните неща. Тя също имаше проблеми със съня, защото до късно се чуваха песни на Beast пуснати от лаптопа и.
Не помня кога съм заспала, но се събудих когато усетих някакъв плат на лицето си. Махнах го и разбрах, че е една от роклите ми. Огледах стаята и видях Фея да ровичка из гардероба ми и да изхвърля част от дрехите на леглото ми.
-Колко е часът?-попитах.
-Събуди ли се поспаланке? Отиди да си измиеш лицето и зъбите. Ползвай моя крем за лице, за по-блестяща и чиста кожа.-каза моята приятелка без да се обърне. Разглеждаше внимателно една синя тениска със смешен надпис и черен потник с дълбоко деколте. После хвърли разсеяно и двете на леглото и продължи с други две тениски.
-Защо ми е крем?-попитах.
-Как така защо?! Виждала ли си кожата на корейките? Няма да ги оставим да ни засенчат!-отговори тя, но този път се обърна към мен. Изглежда приемаше нещата много на сериозно.
Аз въздъхнах изморено и реших да я оставя да прави каквото си иска и послушно да следвам съветите и. Все пак не исках да започвам деня си с лошо. Нищо не можеше да се обърка, ако слушам съветите и. Не случайно работеше в модно списание.
Измих си лицето и зъбите, след това използвах крема на Фея и когато бях готова се върнах в стаята си и видях каки дрехи ми беше приготвила. Беше светло синя дълга тениска, клин с разноцветни петна в синьо, зелено, сиво и бежово и синя лента за коса. Докато ми къдреше косата си сложих подготвените от нея позлатени гривни и прибрах нещата си в черната кожена чанта.
Фея носеше бяла тениска и синя на бели точки пола с висока талия, комбинирана с бледо розов широк колан, същия цвят чанта и обувки на висок ток. Вече си беше накъдрила косата и направила грима. Докато аз ощсе опитвах да направя моя както тя ми беше обяснявала.
-Кога въобще заспа?-попитах я.
-Не съм спала.-отговори усмихната тя съсредоточена върху косата ми.
-Пак ли?-попитах. Фея имаше навика от много малка да пропуска да спи цяла вечер от нетърпение. Когато бяхме на училище това не и се отразяваше много добре в началото, но след време свикна до такава степен, че не и личеше.
Когато обух черните си сандалети вече бях готова за нови приключения. За разлика от Фея аз носех обувки без ток, защото в противен случай  не издържах да вървя дълги разстояния.
Вечерта бях звънала на Doojoon , за да се разберем кога да отидем до хотела. Обадих му се отново преди да откарам колата до хотела им, за да ги предупредя, че идваме.
-Изглежда не се притесняваш да говориш с него по телефона.-каза Фея усмихната.
-Момчетата говорят толкова спокойно и приятелски, че дори не се замислям преди да кажа нещо.-отговорих също с усмивка.
Момчетата вече ни чакаха във фоайето на хотела готови за приключения. Казахме си здравей, и се заговорихме като за начало докато някой не попита.
-Къде ще отидем първо?
-В зоопарка.-отговорих. Имах достатъчно време цяла нощ на обмисля кое място и кога да посетим.-Най-близо е.-допълних.
Когато пристигнахме в зоопарка в Бронкс всички до един се почувствахме отново като деца разглеждайки наоколо забавлявайки се. Хей, може да сме на по 21-23, но детското в нас не се беше променило. Ето това ни сближи още повече с Beast. Фея се преструваше, че не може да върви с обувките, за да хване вниманието на Dongwoon, което беше един от обикновените и номера. Той като джентълмен и помогна и те бързо се сприятелиха.
Когато си поехме дъх опрашихме до втората забележителност - Бродуей, което се оказа не по-малко изморително, но решихме да посетим още едно място преди да седнем и да си починем. Разгледахме музея "Мадам Тюсо", където и аз самата посетих за първи път и видяхме уникалният интерактивен кино-театър 4D.
Когато излязохме телефонът на Фея иззвъня и тя вдигна намръщена. Когато свърши разговора тя се обърна към мен с раздразнено изражение.
-Беше шефа. Иска да свърша една работа.-каза тя.
-Но днес си в отпуска.-оплаках се.
-Знам, но тъпата Кайла не е свършила работата си отново.-отвърна тя и тръгна към едно такси.-Ще се видим довечера!-извика тя и помаха за довиждане на момчетата.
-Какво стана?-попита Yoseob.
-Оказа се, че ще довършим екскурзията без Фея.-отговорих.
Отклоних мислите си, че съм сама с Beast и продължих ролята си на екскурзовод.
Разбира се едно посещение в Ню Йорк не е пълно, докато не опиташ хот-дог! Заведох ги на мястото с най-добрия хот-дог, където два и напитки струват по 5 долара. Момчетата останаха доволни, което ме зарадва. За това веднага след като си починахме продължихме обиколката на забележителностите.
Стигнахме до лудия и шумен Тайм Скуер, където между 34-та и 59-улица оставих момчетата да пазаруват, а после стигнахме пето авеню и разгледахме градската библиотека „Рокфелер” и катедралата „Свети Патрик”. Показахме 82-ра улица, където се намират голям брой музей и за това я наричат ”милята на музеите”, но нямаше време да ги разгледаме.
В близост на пресечката с 34-та улица се намира и Емпайър Стейт Билдинг, където беше нашата следваща спирка. "Момчета, това е първата сграда в света с над 100 етажа." споделих с тях, което беше единственото нещо, което помня след първото ми посещение на сградата.
Последната спирка беше Статуята на Свободата, където за спомен всички си купихме малки статуи на свободата като висулки за телефоните ни и дори взех една за Фея.
За вечеря отидохме в един от любимите ми ресторанти с най-добрата италианска храна. С момчетата поговорихме още малко когато ги връщах в хотела им. През целия ден имахме достатъчно време да се опознаем и да се отпусна между тях нацяло. До края на вечерта си говорехме като стари приятели.
-Значи се прибирате утре?-попитах.
-Да, утре сутринта.-отговори Gikwang.-Трябва да си разменим телефоните и имейлите.
-Това не е лоша идея.-съгласи се Doojoon и извади телефона си. Написа нещо и скоро получих съобщение на телефона ми със имейлите на момчетата.-Ще ни пишеш, нали?-попита той.
-Няма ли да преча?-попитах.
-Може да не ти отговорим веднага, но щом имаме време ще ти пишем.-отговори Gikwang.
Когато стигнахме паркинга на хотела и колата ми трябваше да се разделим. Казах си довиждане с всеки един и преди да вляза в колата се спрях.
-Какво ще кажете утре да ви  изпратя на летището?-попитах карайки всички от момчетата да се усмихнат.
-Това е страхотна идея.-зарадва се Gikwang.

Когато влязох в хола на къщата си Фея вече ме чакаше на дивана. Аз седнах до нея уморено и въздъхнах.
-Е, разказвай.-веднага помоли тя.
-Нямаше да е нужно да ти разказвам, ако не ни беше оставила.-казах раздразнено.
-Имах работа.-оправда се тя.
-Добре те познавам. Да не говорим, че Кайла е в майчинство.-казах.
-Хвана ме.-усмихна се тя.-Е, разказвай. Dongwoon пита ли за мен?-попита тя.
Аз се засмях и започнах да разказвам. Не можех да отговоря точно на въпроса и, защото когато говореше с мен беше по други теми, но и не го разбирах повечето от времето, когато говореше корейски.
На следващия ден закъснявахме, защото ни отне повече време да се приготвим по желание на Фея и влязохме тичайки в сградата на летището. За пореден път се опитвах да звънна на Doojoon, но телефонът му беше изключен. Стигнахме до таблата и проверихме за обявяване на полетите. Полета от Ню Йорк до Сеул - отлетял.
Двете с Фея въздъхнахме недоволно и се обърнахме с клюмнали глави към изхода. Толкова бяхме разсеяни, че не чухме когато някой ни викаше името. Докато не го видяхме да тича към нас. 
-Yoseob, какво правиш тук?!-попитах изненадано.
-Търсих ви. Не искам да отлетя без да си кажа довиждане с вас.-отговори той задъхано.
-Но самолета вече отлетя.-казах.
-Какво?!-попита изненадано Yoseob.