-Ще ти превеждам.-каза някой и ми отне време да разбера, че е Junhyun. Той не говореше много, както и Hyunseung и ме изненада да чуя гласа му.-Иска да му купите билет възможно най-скоро.-започна той и замълча докато чувах изнервения Doojoon.-Иска да дойдете с него, за да не се притеснява.-допълни той несигурно.
-Какво?-попитах изненадано.
-Това каза.-отговори той.
-Не мога просто така да си тръгна. Фея също и тя има работа, която не може да изостави.-започнах да обяснявам.
-Не я слушай, винаги мога да кажа, че отивам на проучване!-извика Фея, която до сега стоеше до Yoseob и го успокояваше.
-Ти нямаш ли си работа?-попита Gikwang и разбрах, че телефона е на високоговорител.
-Свързано е с бившия ми приятел, беше ми шеф и напуснах щом ме заряза.-отговорих с въздишка.
-Ние ще уредим билетите. Просто го доведи тук.-каза по-успокоен Doojoon.
-Добре, само се успокой. Ще се обадя когато купя билетите.-предадох се и затворих.
Когато обяснихме всичко на Yoseob, решихме да се приберем в къщата ми и да се опитам да се свържа с някой от приятелите му докато най-накрая, след цял ден успяхме да се свържем с Doojoon, което разбира се щеше да ми струва нечовешки много, но това беше без значение.
Когато разговорът приключи, оставих телефона на масата с въздишка. После седнах до Yoseob и разтърках слепоочията си.
-Беше ли много сърдит, hyung?-попита той. Аз усетих притеснението в гласа му и се обърнах към него с лека усмивка.
-Той просто се притеснява за теб.-отговорих.-Не се притеснявай ще купим билети за трима ни и ще отидем заедно в Сеул.-опитах се да го утеша.-Нали Фея?-попитах и се обърнах към нея, докато тя говореше по телефона си.
-В момента го уреждам.-отговори тя щастливо.
-Съжалявам за притеснението.-извини се той и погледна надолу.
-Не съжалявай. Погледни го от моя страна, колко често се случва на един фен да се срещне по този начин с любимците си и да може да им помогне.-продължих и сложих ръка на рамото му.-Пък и много искам нещо което да промени ритъма на живота ми, след като се разделих с приятелят ми.-допълних.
-Така и не разказа какво точно се е случило с него.-каза любопитно Yoseob.
-Защото няма какво да се разправя.-засмях се горчиво.
-Не е нужно да ми казваш, ако не искаш.-каза той.
-Не, не е тайна. Просто ходих с едно момче, което се оказа прекалено предпазлив, не ми позволяваше да се виждам с приятелите и дори с родителите ми. Командваше ме до такава степен, че настоя да работя при него, за да ме държи под око постоянно. Не разбирам как но просто му омръзнах и ме заряза. Няма значение, сега се чувствам по-добре, свободна и щастлива.-разказах на кратко и се усмихнах.
Yoseob кимна и съвсем скоро започна да се шегува както винаги разведрявайки ни. Когато Фея ни запази билети за следващия ден решихме да си лягаме и тя си тръгна оставяйки ме с него. Аз приготвих стаята му, но той реши да остане с мен докато си приготвям багажа и да си говорим.
-Утре ще пътуваме много, трябва да поспиш.-казах с лека усмивка.
-Няма проблем, още не съм свикнал с часовата разлика.-отговори той.
-Фея наистина си пада по Dongwoon, не му казвай, че тя ще ме убие.-засмях се.-Но ще ми помогнеш много, ако ми кажеш ако той също я харесва. Не искам тя да се нарани.-обясних и той кимна.
-Разбирам, но не мога да ти кажа. Просто ги остави да се оправят сами.-каза той с усмивка и се приближи сякаш не искаше да чуе друг какво ще каже, въпреки, че нямаше никой в цялата къща.-А ти харесваш ли някой от групата?-попита той и аз се засмях.
-Това не е честно.-казах, но после отговорих.-Харесвам ви всички. От както ви опознах, е колкото е възможно, ви харесвам всички.-отговорих.-Как е възможно да питаш, все пак ви познавам от скоро.-усмихнах се прибирайки дрехи в куфара си.
-Много от феновете ни си имат любимци и се запитах дали си от тях.-отговори той.
Когато приключих с приготвянето на багажа си казах лека нощ на Yoseob и си легнах. Изненадващо заспах бързо. Може би бях прекалено изморена, за да се притеснявам за пътуването на следващия ден.
Сутринта ме събуди алармата на телефона ми. Изненадващо Фея не беше в стаята ми и сама избрах дрехите си - тениска, дънки и кецове. Нищо претенциозно, което нямаше да се хареса на моята вярна приятелка, но исках да пътувам в удобни дрехи. Все пак това беше 15 часово пътуване.
Събудих Yoseob, който се събуждаше много трудно и ми отне време. Докато той се приготвяше аз приготвих на бързо закуска и двамата я изядохме докато чакахме да стане време да тръгваме. Помислих си, че Фея ще ни чака на летището, но малко преди да тръгнем тя влетя в кухнята забързано.
-Успах се.-каза тя.
-Така ще е като предната вечер спа само няколко часа.-скарах и се и тръгнах към коридора, Yoseob следвайки ме.
-Какво си облякла?!-попита тя.
-Дрехи.-отговорих.
-Отиваме в Корея със звезда и носиш изтъркани дънки и тениска на Queen?!-попита тя.-С тези стари кецове.
-На мен ми харесва.-усмихна се Yoseob.
-Благодаря.-усмихнах му се и излязох от къщата. Куфарите ни бяха прибрани в колата ми, освен този на Фея, който тя мъкнеше зад себе си на колелцата му.
-Каква е Корея, Yoseob?-попитах го докато чакахме да отлетим. Той седеше до мен, докато Фея се разполагаше на две свободни седалки пред нас.
-Ще видиш.-каза той с усмивка.-Не се притеснявай.
-О, тя не се притеснява за това, никога не е пътувала със самолет до сега.-каза Фея от предната седалка.
-Всичко ще е наред.-увери ме той и се опита да ме разсейва през целия път, което си беше много и отценявах усилията му. Но когато филма, който гледахме свърши аз го погледнах видях и видях, че спи дълбоко. И той беше човек все пак.
-Двамата много се разбирате.-каза Фея, която се беше обърнала назад, за ни вижда.
-Мисля, че станахме добри приятели. Двамата много си приличате. Опитвате се винаги да ме развеселите.-казах с усмивка погледах спящото му лице.-Но и той се притеснява какво ще стане когато се прибере у дома.
-Е, той е голямо момче вече. Може сам да се оправя.-каза тя.
-Те са му като семейство, нормално е да се тревожат за него.-отговорих.
-Може просто да се тревожат за провалените графици.-пошегува се тя и аз се засмях тихо.
На летището вече ни чакаха останалите от Beast заедно с купища фенове и репортери. Тогава вече се притесних за дрехите си, но задържах хладнокръвие и спокойно последвах Yoseob до приятелите му, казаха си по едно здравей и тръгнахме към изхода, където ни чака един ван и трябваше да се съберем по четирима на на места за трима, което не беше много удобно. Тогава нещата се промениха когато Doojoon удари главата на Yoseob.
-Ох, това заболя!-оплака се той.
-Знаеш ли какви проблеми ни създаде?-попита Doojoon.
-Не му се карай, моля те.-помолих.-Ъм...oppa.-допълних. Предположих, че трябва да говоря по-формално когато съм в Корея. Както се казва "Когато си в Рим, прави като римляните.".
-Остави го, ще му мине след малко.-усмихна се Gikwang.
Не мина много време от пътуването, докато Doojoon, не проговори отново.
-Ял ли си?-попита той.
И просто така всичко мина по старо му.
-Искам да покажа добрите места за хранене на Фея и Джоан.-усмихна се Yoseob.
Няма коментари:
Публикуване на коментар