От писателката 7

7

-Добре,клас.Темата е свободна.-каза учителят и седна на бюрото си и започна да пише нещо.

-Супер!Ще рисувам…портрет!-казах и се обърнах към Миша.-На теб с шапката,която повече няма да носиш!-подразних я.

-Не може ли да ми я оставиш?-попита тя.

-Не.Написах текста и го дадох.Няма връщане назад.-усмихнах се.-Ти какво ще рисуваш?-попитах я.

-Мисля да нарисувам Hollywood undead.-отговори тя леко натъжена.Аз се обърнах към Хенри.Той ни гледаше и му се усмихнах.

-А ти?-попитах.

-Още не съм решил.-усмихна се той.

-Е,какво мислиш?-попитах Хенри,когато завърших картината.





Знам,че не носи шапката,но никъде не открих снимка на момиче,което да я носи.



-Използваш прекалино много вода,но сенките са се получили добре.-каза той.(Какво?Мота героиня не може да е перфекна.Не и стига,че си издаде книгата и,че живее с момчето на мечтите си и трябва да е художничка!Не и го позволявам J)

-Благодаря за съвета.-зарадвах се.

-Искам да видя!-извика Миша.

-Още не е готова.-обясних.

-Готово!-усмихна се Хенри.

-Я!Искам да видя!-казахме едновременно с Миша.То многото години прекарани заедно понякога можехме дори да си четем мислите.Хенри се усмихна още по-широко и показа картината си.Беше портрет-мой портрет.Усмихвах се,а очите ми блестяха.

Нещо подобно между тези двете,но предпочитам първата.Много е красива нали?Момичето прилича малко на мен :D

Страхотна е!-усмихна се Миша.

-Но защо…мен?-попитах изненадана.

-Не знам.-отговори той и върна картината на мястото й.-Предполагам,че се превърна  моята муза.

-Колко сладко!-усмихна се Миша.

-Единствено мога да е вдъхновя за някоя пакост.-засмях се.

-Не е вярно.-усмихна се нежно той.-Виж каква картина вдъхнови.

-М-м.-Измънка господина като гледаше картината на Хенри-Много е добра.Изпълнена с живот и…любов.Толкова внимание към детайлите!Момче,ще станеш страхотен художник.-зарадва се учителя и огледа моята картина и тази на Миша.

Това беше картината на Миша.

-Вие двете не се довършили картините си!-скара ни се учителя.

-Ще ги довършим следващият час.-уверих го.

Когато часът свърши всички прибрахме нещата си.

-Следващия ми час е физика.-казах-Мразя този час!Нищо не разбирам.

-Физика?-попита Хенри.-Аз имам физическо.

-Аз Химия.-включи се Миша.

-Явно ще се видим друг час.-казах раздразнено.

Когато влязох в кабинета по физика видях Шон да стои на един чин.

-Хей,Шон!-извиках,затичах се към него и седнах на от дясната му страна.-Как е?-попитах.

-Супер.-усмихна се той-А при теб?

Страхотно.Запознах се с едно момче и имам рисуване и английски с Миша.О,да – скарах се с господина по психология.-усмихнах се.Усмивката му караше коленете ми да омекват и се радвах,че бях седнала.

-Още първия час?

-Разбира се!Това е типично  мой стил!-засмях се.

Когато госпожата влезе в стаята всички замълчаха.Мълчанието помежду ни ме убиваше.Виждах как Шон беше спокоен и внимаваше какво обясняваше госпожата,но аз не можех да я чуя въпреки,че се съсредоточавах колкото мога.”Какво да правя?Трябва ли да му кажа нещо или да не му обръщам внимание?”

?””Аз мисля,че трябва да сложиш ръка на крака му.Време е да му покажеш,че се падаш по него.”каза дяволчето.”Не.Ще се държим като дама.Ако той е кавалер сам ще ни заговори.”започна да спори ангелчето.”Млъкнете!Защо седнах до него?Аз дори не знам какво да му кажа и въобще дали трябва да м кажа нещо!”виках в главата си.

Едно сгънато листче падна на чина ми.Аз го отворих и прочетох:

„Изглеждаш притеснена от нещо.

Шон”

„Какво да му отговоря?”помислих си.Игнорирах съветите на ангелчето и дяволчето.

„Толкова ли си личи?”

Написах и го хвърлих на Шон.След малко листчето се върна при мен.

„Да,и то много.От какво се притесняваш?”

„От какво?Много те харесвам и дори не мога да ти го кажа!”извиках в главата си.

„Не ми е удобно да говоря за това.”

„Можеш да ми кажеш.Съквартиранти сме.А и аз умея да пазя тайни.”

„Момичешки проблем е.”излъгах.

„Разбирам.Тук не мога да ти помогна,признавам.Но ако има нещо само ми кажи.”

„ОК”

„Признай си!Коя беше последната песен,която чу?”когато прочетох това се засмях.

„Slipknot – Before I Forget”

„Хубава песен”

Двамата започнахме да си пращаме бележки за различни неща.Когато часът свърши ми стана гадно,но нямаше как.Взех си нещата,но преди да тръгна Шон ме спря.

-Какъв час имаш?-попита той с уникалната си усмивка.

-Ъм…-Започнах да се чудя.Помислих си,че той може да ме вземе за някой идиот.-А,да – история.

Шон се усмихна още повече.Колената ми омекнаха.Зачудих се дали да на седна отново преди да се свлека на земята.Сърцето ми спря.Не за секунда,просто спря.

-Аз също.Да вървим.Шон хвана ръката ми и двамата тръгнахме към кабинета по история.”Ще умра,ако не се взима в ръце.”казах си.Единственото,което ме държеше на крака беше мисълта как Шон ме влачи по коридорите.