Моята автобиография след 10 години" или казано по друг начин - "Как виждам живота си след 10 години".Сега съм на 16,почти на 17 и имам достатъчно въображение за да измисля какво може да се случи за в бъдеше.Също мога и да напиша това,което искам да се случи,но всички знаем,че не винаги мечтите ни се сбъдват.
Можем да кажем за миналото си.За спомените си,които помним до последният детайл или сме позабравили.Но не знаем нищо за бъдещето си.Ако си го представим,това не означава,че ще се сбъдне.Не знаем какво ще се случи дори след минута или секунда.Всички гледаме напред към бъдещето,дори да не го виждаме добре.Сякаш се опитваме да видим нещо твърде далеч от нас,а само миналото ни е близо.
Ако започна да пиша автобиография за себе си ще стигна до този момент.До тази година.После мога да напиша безброй различни варианти или да спра до тук,защото не знам дали утре ще съм тук и дали ще съм жива. Всеки има цели, които преследва, върхове, които иска да превземе, за да се докаже не само пред себе си, но и пред заобикалящия го свят. Когато постигнем това, към което така силно сме се стреляли, се появява нова празнота - нови желания, които очакват да бъдат превърнати в реалност - това е прогресът и начинът да се развива всеки един от нас в социален и духовен план.
Има и друг тип хора.Те не мечтаят както едно време - не и с тази спонтанност, импулсивност, копнеж; нещата, които ги правят щастливи са други. Сега материалното е на преден план и е по-важно да бъдеш много добре осигурен,потъпкал всичко морално в себе си, без истински приятели и хора, на които можеш да разчиташ.
Аз не желая биография написана с престижни думи.В нея може да има само едно изречение,но за него се стремя с всички сили:”Живееше за мига”.Не ми трябва огромна къща и много пари.Това,което искам е щастие.Не от материалните неща.Не съм обсебена от парите и притежанията.Начин на живот и мании.Светът е основан на алчността.Трябва да се огледаме,да спрем да мислим да себе си и да се съвземем.Бих дала и последните си спестявания на нуждаещите се.Вече нещата,които притежаваш притежават теб. Предметите са най-малкото от което се нуждаем.Ако останем без нищо ще научим най-важния урок – сърцето,душата,животът,страстта.
За моята автобиография след десет години мога да напиша истории с различен край и пак не е сигурно дали ще се случи.Мога само да кажа нещата за които се стремя.В моята перспектива няма материални неща.Запътила съм се към бъдеще изпълнено с незабравими моменти,радост и смях.Защото животът на всеки човек е усилие.
Живей за днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде. Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си. Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар