Коледни подаръци

Есента беше студена и дъждовна,както всяка есен.Една от тези сутрини излязох навън с чадъра на баща ми и се забързах към училище.До портата видях моята стара приятелка.Тя беше едно куче с оранжева козина и порода, която не можех да определя.Бях я кръстила Сара.Тя беше свита на кълбо,мокра и трепереща.Наоколо нямаше къде де се скрие и малкия храст над нея едва  покриваше.Помилвах я и въздъхнах.Милата нямаше дом, а скоро щеше да роди малки палета.Ако не се грижеше за себе си щеше да ги загуби.

След този ден не я видях нито чадъра си и предположих,че е родила и се е скрила да се грижи за малките си.Неусетно мина есента и настъпи зимата.Бялата зима.А с нея и Коледа.

Лежах си в леглото късно Коледа сутрин.Не обичах този празник с изключение на частта в, която получавах подаръци.Мисля, че всеки празник е измислен, за да ти изпразват джобовете и да нямат хората пари и за един хляб.Все пак както всеки човек обичах да получавам подаръци.

Когато слязох в хола и разопаковах подаръците си, останах разочарована.Получих подаръци, които не харесвах.От сестра ми получих плюшено мече, с което и двете знаехме, че ще си играе само тя.От дядо получих футболна топка!Понеже съм се застоявала твърде много на компютъра,а по негово време той играл до късно с приятели.Розова барбенска рокля от баба,тя смяташе,че не се обличам добре и ако ми купува дрехи по нейният стандарт – все някога ще ги облека.Тя не знаеше,че моята най-добре приятелка обичаше тези дрехи и аз й ги подарявах в замяна на нещо.От майка и татко получих чифт розови обувки на висок ток с панделка отпред точно като за роклята. Моята приятелка Ники удари в десетката тази Коледа.От останалите чичовци и лели получих пари.Те поне знаеха,че най-добрият подарък бяха парите.

Когато излязох навън,не се сетих да си взема чадър или шапка,въпреки че валеше силно сняг и беше натрупало много.Бързах да стигна мястото,където ме чакаше Ники,да й дам подаръците си и тя да ме почерпи с нещо.

Докато вървях покрай мен мина едно малко куче.Снегът покриваше изцяло крачетата му.Забелязах,че то беше захапало чадър.

-Здравей кученце!- казах усмихната.То се затича към мен и за малко да се и за малко да се блъсне в краката ми.-Какво ще правиш с този чадър?-попитах като го галех по главата. По-късно разбрах,че кученцето е на моята стара приятелка Сара.

Кученцето замаха с опашка и пусна чадъра пред краката ми.После излая радостно и избяга някъде.Понеже в този момент имах нужда от чадър реших,че мога да си взема чадъра,а ако някой си го познае да му го върна. На улицата нямаше никой,който да търсеше кучето или чадъра.Всъщност на улицата нямаше никой.Огледах се за последно преди да взема новия си подарък.

Разгледах чадъра по-добре.Беше един обикновен черен мъжки чадър.Съвсем обикновен.

-Ето един подарък,който ще използвам.-казах си.От най-близките си роднини не получих подарък,който да използвам,а от едно непознато куче,повтарям куче,получих нещо използваемо.

Отворих чадъра и какво да видя.Множество хартийки паднаха на земята.И то не просто хартийки,а банкноти по двайсетачки и петдесетачки.Е,на тона му се вика подарък!

Историята я написах преди 1 или 2 години някъде около Коледа,до колкото се сещате.С нея и другите 2,които съм публикувала тук в блога си ще участвам в състезането (или както там се казва) по случей празника на училището.Пожелайте ми касмет!