5
Бяхме в микробуса на Том,който караше,а до него седеше Шон.Аз и Каел бяхме на седалката зад тях,а Рик се разполагаше на задната седалка.
-О!Хубава чанта.-каза Каел като посочи чантата ми и се доближи по-близо до мен.Твърде близо.-Харесваш ли Slipknot?
-Ти как мислиш?-попитах като се опитах да се отдръпна,но той сложи ръка на рамената ми.
-Коя ти е любимата им песен?-попита.
-Всичките!-отговорих като се опитах да се отскубна.Каел притисна устните си към моите,но аз бързо го избутах и го зашлевих с всича сила по бузата.-Простак!-извиках,понеже само за това се сетих да кажа.
Момчетата се засмяха.
-Пристигнахме!-каза Том.Шон излезе спокойно от микробуса докато аз направо изхвърчах от там.
-Ние ще си повозим още малко докато Том намери място да паркира.-каза Каел.-После ще се видим!
-Господи!-измънках.
-Това си е Каел.-каза Шон.-Хайде да вървим.-допълни той и ние тръгнахме към входа на сградата за мъчения.
-Хей,Ерика!-извика Миша.
Миша беше моя приятелка от много дълго време.Имаше руса коса,но я беше боядисала светло кафява,за да не я мислят за тъпа блондинка.Понякога тя наистина се държеше глупаво,но не беше тъпа.Имаше дълбоки тъмно зелени очи.Носеше зелена тениска,сини дънки и любимите си червени кецове,с който беше почти винаги.Всъщност ето какво носеше:
Миша се затича и бързо стигна до мен.
-Аз ви оставям.-каза Шон като тръгна при някакви момчета и те започнаха да си говорят.
-Е,кой е този?-попита Миша.
-Казва се Шон и ми е съквартирант.-обясних.
-Шон?Не се ли казваше така вампирът от книгата ти?-попита тя,но определено знаеше отговора.Тя беше първата почитателка на книгата ми преди дори да съм я издала и я е чела,ако не се лъжа,2 или 3 пъти.
-Не ми напомняй…
-А да не говорим,че прилича на него…-продължи тя.
-Хей!-извика радостно Каел като отново сложи ръка на раменете ми,а Том и Рик ни подминаха и спряха до Шон.
-Каел,махай се!-извиках раздразнено.
-Здравей,красавице.Казвам се Каел.-усмихна се той на Миша.”Сега с нея ли ще флиртува!?”запитах се.
-Здравей.Казвам си Миша.-усмихна се на свой ред тя.Познавах този тон на гласа и!Тя също флиртуваше!Не е проблем за мен,но какво правех между тях?!
-Хей,Каел!-извика го Том като махаше с ръка.Каел ни се усмихна и се затича към приятелите си.
-Ах,какъв флиртаджия!-възмутих се.
-От къде ги намери такива сладури?-попита Миша.-Особено Каел.Ох,ако ми падне в ръчичките…
-Защо само такива срещам!?-извиках на себе си.Моята приятелка не ми обърна внимание.
-Какъв и е първият час?-попита тя.
-Ъм…-измънках като отворих чантата си за да намеря програмата си.-Психология.
-Ужас!Аз имам математика!
-Е,може да се срещнем в друг час или по коридорите.-усмихнах и се.
Когато влязох в стаята останах изумена.Тя изглеждаше много по-голяма от колкото очаквах.Огледах се да потърся някой който познавах,но не видях нито едно познато лице.Седнах на чин,най-отзад до прозореца и зачаках часа да свърши.Въпреки,че още не беше започнал.
Докато чаках да започне мъчението до мин седна едно момче.Толкова красиво,че за миг забравих в ой свят съм.Имаше тъмна кестенява коса и дълбоки кафяви очи.
-Здравей.-усмихна се той като ме погледна.
„Господи,как изведнъж започнах да привличам вниманието на красивите момчета?”запитах се.
-Здравей.-усмихнах се и аз и погледнах към учителят,който влезе в стаята.
Учителят започна да обяснява как няма да приема неподготвени хора,как разбирал когато студентите мамели на тестове и подобни.Аз се загледах се загледах навън и спрях да му обръщам внимание.
-Хей!-прошепна момчето до мен.
-Како?-попитах като се обърнах и го видях леко наклонен към ме за да го чуя.
-Казвам си Хенри.Ти как се казваш?попита.От начало стоях тъпо и го гледах недоумявайки.”Добре…”мислех си”Сега какво?””Много ясно – казваш си името!”скара ми се дяволчето.
-Ерика.-прошепнах.
-Кажи ми,че не харесваш Hollywood undead само защото са секси с маски.
Аз се намръщих.
-Това е тъпо.разбира си,че не ги харесвам зареди това!-прошепнах в отговор-Харесват ми,защото казват мнението си бе да им пука за цензурата и правят страхотна музика!-обясних.
-Радвам се.Всички момичета,които познавам и харесват групата ги харесват само зареди маските.
-Много повърхностни притекли.-казах си,но Хенри също ме чу.
-Да,знам.-Двамата се обърнахме към учителя,който още говореше за учебника.-Хеи!-прошепна Хенри и отново се обърна към мен.-Имаш ли планове за утре след училище?-попита.
-Не.-отговорих тихо.
-Искаш ли да излезем някъде?На филм например.-попита той.”Среща?!Да не се е обзаложил с някой?А,не няма да го понеса за втори път!”.Сами разбирате каква „приятна” случка имах в 9 клас.
-Съжалявам…аз—
-Извинете!-прекъсна ме учителя който стоеше пред нас.-Прекъснах ли нещо?
-Не.-отговори Хенри.
-Ние само си говорехме.Не е като да сме пропуснали някой урок.-казах грубо.Учителя просто не ми харесваше.
-Надявам се да не се държите така в часовете ми повече госпожице!-сопна се учителят.
-Надявам се уроците ви да не са толкова скучни колкото вас.-отговорих със същия тон.
-Това е!Госпожице,моля напуснете часът ми!-извика той.В този момент звънецът озвучи целия колеж,последван от радостни викове.
-Разбира се.Все пак часът свърши.-усмихнах се.Учителят изръмжа тихо и си тръгна.-Приятен ден учи…теле.-казах и се засмях.
-Браво на теб.Много си смела.-усмихна ми се Хенри.
-Следващият път съм с черно червило и грим!Обичам да стряскам учителите си,които не харесвам.
-Следващ час имам немски.-каза Хенри.Аз извадих програмата си от раницата.
-И аз.Да вървим тогава,Хенри.-казах като взех раницата си и двамата излязохме от стаята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар