Dancing with your heart 2 - 10

10

Парад на зомбитата.
Никога не бях виждала толкова много хора да вървят един след друг като на парад. Всички си намираха места пред сцената, а аз се чувствах като хлебарка пред погледите ми.
А те дори не ме забелязваха. Бях си подала главата зад едната завеса и ги наблюдавах.
-Soomi, скрий се!-скара ми се Taemin.
-Ето ги!-извиках щастливо и видях ЕХО и Nu'est един по един да сядат на местата си. Понечих да им помахам, но Kibum ми хвана ръката.
-Не привличай внимание и се скрий.-скара ми се той, но когато видя колко съм притеснена ми се усмихна.-Не се притеснявай. Всичко ще мине като по вода.-успокои ме.-Ние отиваме на местата си, ще бъдем точно до ЕХО.-обясни той и слезе по стълбите почти скришом, казвам почти, защото няма как да се скриеш когато си на сцената, и останалите от Shinee освен Taemin го последваха.
Почаках да седнат и видях как родителите ми сядат до тях. Беше много важно за мен, че ме подкрепяха, въпреки, че бяха замислили нещо съвсем различно за бъдещето ми.
Не биваше да се притеснявам прекалено много, защото лектора ни ни помогна много. Той знаеше какво и как ще представим и оставаше само да го види. Но някак си не виждах как ще направя каквото и да е пред всичките тези хора, за важна оценка, състезаваща се пред други групи, които можеха да са по-добри от моята.
Kai също беше зад сцената, макар представлението му да беше чак след седмица срещу победителите от днес. Но той изглежда не беше там по работа, а търсеше някого. И после го намери - мен. Когато ме видя детското му лице се озари и той се затича, за да ме прегърне.
-Нямам търпение да те видя.-усмихна ми се той когато ме пусна.
-И аз... Нямам търпение да свърши.-признах си и той ме погледна притеснено.
-Не говори така. Веднъж щом стъпиш на сцена няма да искаш да слезеш, ще видиш.-усмихна ми се той.
-Чакай малко!-засмях се.-Аз не съм теб. Най-добре се чувствам когато не ме гледат хиляди очи.-казах и той разроши косата ми.-Оппа... Обещай ми, че няма да падна.-казах.
-Обещавам. Особено щом ме нарече за първи път оппа без да те поправям.-засмя се той и отново разроши косата ми.
-Ама какво правиш?! Половин час си правех прическата!-скарах се и той отдръпна ръката си като опарен.
-Съжалявам!-каза той и аз се засмях.
-Не, шегувам се. Нашата група е последна и ще се приготвим по-късно.-усмихнах му се и той сложи ръка на сърцето си и въздъхна облекчено.
-Добре, защото има по-малко от десет минути до началото.-каза ми той и погледна зад завесата.-Пълно е.-каза той по-скоро на себе си, но го чух и се притесних.-И-искам да кажа, че не е толкова пълно колкото на моето изпълнение. Мале... Много малко хора!-излъга ме той и аз се усмихнах тъжно на лошия му опит да прикрие грешката си.
-Родителите ти дойдоха ли да те видят зад сцената?-попита той.
-Не. Дойдоха направо от работа. Дори се изненадвам, че намериха време.-признах си и той кимна.
-Не би трябвало. Те знаят добре колко е важно представлението за теб.-каза той.
-Но все пак... Изненадана съм.-довърших след дълго мълчание.
-Трябва да  благодариш на Kibum hyung.-каза той и ми се ухили.
-За какво гово...-не си довърших изречението. Kibum ги познаваше и беше като техен приятел. Може би той ги бе убедил да дойдат! Нямаше да се изненадам, ако имаше пръст в това.-Ще му благодаря.-кимнах и той ме прегърна силно отново преди да си тръгне и да седне при останалите от групата си.
Когато погледнах за последен път публиката преди да започне Kibum седеше до майка ми и разговаряше с нея и баща ми. Тримата се смяха и се помолих на господ да не говорят за мен и някоя излагаща ситуация от детството ми.

Останах още малко близо до завесите когато всичкото осветление в залата изгасна. Стреснах се за част от секундата докато не се усетих, че все още имаше време до моята група.

http://www.youtube.com/watch?v=ApGNaMTNT_M

(не можах да оправя качеството)

Чу се началото на I am the best на 2ne1 и секунди по-късно няколко прожектора осветиха момичета на сцената. Бяха облекли в черно и сребристо, може би вдъхновени от самия клип на песента. Не се изненадах колко добре изглеждаха костюмите им, защото майката на едно от момичетата беше известен дизайнер. Танца им беше същия като оригинала, а промяната беше само толкова, колкото да съвпадне не за 4, а за 7 момичета. Когато първата част на песента свърши последва секунда мълчание, а после звук от токчета, докато те си сменяха местата и започна Change на Hyuna. Тук се появиха и останалите от групата - всички момчета, които за жалост изглеждаха като бекъп танцьори. Хареса ми играта на светлините и пушека, който правеше изпълнението им много професионално, но за жалост ние нямахме парите да настигнем нивото им. Когато песента свърши, отново се върнаха на последната част на I am the best изпълнена с много по-добър синхрон от предната част на изпълнението и изглеждаше много ефектно когато танцуваха танца всички подредени в редица един до друг. Така изглеждаха много повече от колкото бяха. Изпълнението им свърши с много светлини и сребристи пайети.
Колената ми омекнаха и ми се стори, че стомаха ми се свива на топка. До мен бяха застанали и други от отбора ми с отворени усти.
Следващите десет минути, а може би да са били по-малко, чистачи набързо почистиха сцената за следващото изпълнение и приготвиха няколко декора. Декорите включваха две стълби с по три стъпала и няколко големи кубчета. Зачудих се защо ли биха им били нужни, но бързо разбрах. 

http://www.youtube.com/watch?v=IfyKDl706Ic

С припева на Monster на Big bang те излязоха бързо с танцови стъпки, които обаче нарочно нямаха синхрон и изглеждаха просто разбъркани и хаотични, като чудовища готови да нападнат. Част от тях се качиха на стълбите, по двама на една, като имаше разстояние между групичките с една стълба. Други се качваха на кубчетата, а останалите оставаха на сцената. Все още изглеждаше така разбъркано и хаотично, но всички спряха в синхрон и по същия начин започнаха да танцуват на следващата песен - Fantastic baby отново на Big bang. Синхрона им беше много добър, но някак си някой от тях бяха много сдържани, за да не блъснат този до него. Дрехите им бяха подобни - всеки носеше или черни панталони, поли или къси гащи, но   всеки имаше тениска в различен цвят. Песента бързо се смени с Tonight, все още на същата група и предположих, че може би е било нарочно, затова и не се изненадах когато танца им свърши и те се обърнаха с гръб, за да видим, че беше Big bang на тениските им.
Беше дошъл реда и на предпоследния отбор. Чистачите отново дойдоха и в полумрака опънаха декор, на който имаше графит изписвайки със спрей "Bulldogs". Когато всичко беше готово и чистачите си тръгнаха от двете страни на сцената се качиха отбор номер 3. 
http://www.youtube.com/watch?v=Tistx28WpJU
http://www.youtube.com/watch?v=q3M3aLTIKWA
Разделени на половина и те стояха и се гледаха лошо. Двама излязоха напред и допряха челата си, а после се отдръпнаха и едната група започна да танцува на някаква песен - денс битка, това беше концепцията им. Дрехите им бяха като на едни обикновени рапъри, нищо фамозно и скъпи изглеждащо. Те държаха на друго и това бяха добрия танц. И те наистина бяха много добри. И когато си помислих, че не може по-добре, започна Worrior на B.A.P и всички заедно, вече не врагове започнаха да танцуват обърнати към публиката. Синхрона им можеше да се сравни с машини. Бяха нечовешки добри!

Когато и тяхния танц свърши с изтрел, застрелвайки се един друг ми се прииска да се скрия. Бяха много добри! Как можехме да се мерим с тях? Но нямах време да мисля за това.
Имах достатъчно време само да се приготвя, защото декорите, които трябваше да се приготвят бяха много.
Отидох в съблекалнята и си сложих черния клин и туника. Сложих си изкуствени котешки уши и опашка и набързо направих грима си. Когато се върнах зад завесите декорите вече бяха словени - кафене на улицата, няколко кофи за боклук и малко отпадъци за повече  автентичност. А най-отзад имаше декор, на който пишеше "Историята на една улична котка".
Трябваше да бъда първа, но по някаква причина краката ми отказваха да се движат.

http://www.youtube.com/watch?v=yTYFUQG5O9s

Чух музиката и преброих до четири преди да изляза. И излязох приклекнала, защото убийте ме, но нямаше да пълзя на четири крака. Бързо се изправих и започнах да танцувам с балетните ми пантофки. О, не. Не бях забравила балета и то дори за малко. Танцувах на U-kiss - 03:30. Един пирует, два. Бях се превърнала в котка. Следваше най-трудното... Завъртях се във въздуха и се опитах да се приземя на крака, но стъпих на криво. За да замажа всичко се завъртях още веднъж и никой не разбра, че съм в агония. Болеше ме глезена неописуемо много.

Когато песента спря и се чу шума на града с разговорите на хората, аз се скрих, а светлината стана по-силна, сякаш е станало ден. Taemin излезе напред и започна да танцува на Hello от неговата група заедно с още други от групата облекли обикновени дрехи, които играха просто жители на града. През това време аз набързо пристегнах крака си с една кърпа и смених пантофките с високи токове, които не помагаха за болката. Пуснах косата си от опашката и махнах фалшивите опашка и уши. Част от танцьорите седнаха на столовете на кафенето и аз излязох. Песента се смени с Troublemaker на Hyuna и Hyunseung и започнах да съблазнявам Taemin така, както само Hyuna може. Той започна да танцува с мен и за момент  видях притеснението в очите му. Той знаеше какво се бе случило, защото знаеше танца ми много добре. Опитах се с поглед да го убедя, че съм добре, макар и да не бях.

Спомних си за моментите, когато тренирахме танца. В началото дори не можехме да намерим синхрон, спъвахме се, а аз дори често падах. Веднага щом ме докосваше ми се искаше да избягам от неудобство и затова не можех да се съсредоточа над танца. Но след време се отпуснахме и когато танцувахме на сцената бяхме толкова добри сякаш танцувахме заедно от раждането си.
Дрехите на изпълнението ни не бяха нещо специално. Повечето бяха просто дрехи от ежедневието ни. Други бяха ушити от едно момиче от отбора ни. Тя събра наши стари дрехи, обезкости ги без да съсипе плата и уши нови дрехи от тях.
Когато музиката свърши аз избягах от него със смях доволна, че имам сърцето му, а той отново остана сам. Започна да танцува на Stay на MBLAQ и част от бекъп танцьорите започнаха да танцуват с него, а други издърпаха декора и домъкнаха няколко изкуствени дървета и улични лампи. Песента спря мигновено, когато Jung HyunRi се качи за първи път на сцената с песента Dream girl на Beast. За разлика от мен тя беше в бяла рокля и излъчваше само чистота и красота. Тя танцуваше толкова добре, сякаш песента беше писана за нея, а скоро Taemin започна да танцува с нея. Имаха много добър синхрон и изглеждаха създадени един за друг. Песента отново спря и аз се появих сънливо. Видях ги и се изсмях жестоко. Отново започнах да танцувам на Troublemaker, но Taemin не ме доближи. Той беше сложил ръка на кръста на съперничката ми и изглеждаше сякаш нямаше да бъде заблуден отново. Песента спря сякаш дори тя отказваше да ми помогне и се огледах притеснено. Доближих се до Taemin и се опитах да го прегърна, но той отблъсна ръцете ми. Започна Doradora на U-kiss и веднага бекъптанцьори се включиха докато аз и Jung HyunRi ги гледахме. Тя не трябваше да изглежда сякаш ми се присмива, затова и казах да гледа влюбено Taemin докато аз го гледах изумено. Прекъснах песента му с I love you на 2ne1, но той ме прекъсна с Shut up на U-kiss. Танца беше много труден за всички от групата, защото изискваше нечовешки синхрон. След това песента се смени на On and on на VIXX и аз избягах докато всички от групата, дори Jung HyunRi го последваха в танца.
Когато те си тръгнаха обърнаха декорите на изоставена улица, мръсна и с графити и аз се върнах на сцената отново с балетните пантофки. Крака ми вече не ме болеше толкова много, но не знаех дали щях да изтанцувам всичко както трябва. Песента се смени на Cry на MBLAQ, но самия танц беше съвсем друг, който сама измислих. И отново последваха трудните части. Трябваше да се завъртя три пъти на наранения крак, но се справих. После скочих и във въздуха направих шпагат, а щом се приземих се претърколих на земята и заплаках свита на земята.
Ето така свърши нашето представление. Завесите се събраха и Taemin дотича до мен, за да провери дали съм добре. Аз му кимнах и той ми се усмихна точно когато завесите се дръпнаха и видяхме как всички ни пляскат. Събрахме се в редицка всички от отбора и си хванахме ръцете преди да се поклоним. Извикахме и другите отбори, за да се поклоним отново.
Да, може би все пак взех главната роля и засенчих другите, но се справихме добре, а зад сцената всеки имаше думата и бяхме отбор. 

Jongin беше прав. Въпреки грешките, които направих не ми се искаше да сляза от сцената. Струваше ми се, че имам какво още да покажа и не ми се чакаше до следващия път. Това лошо ли беше?