11
-Оппа! Справихме се страхотно!-казах му на телефона. Всички купонясваха в залата за трениране, но този път бях помолила за разрешение Jihoon. И все пак аз бях отвън за да му разкажа всичко.-Мама снима всичко с камерата, затова като се върнеш ще видиш.
-Все пак ми се иска да те бях видял.-каза той.
-Soomi, поне си сложи лед!-скара ми се мама на вратата.
-После.-казах като закрих слушалката. Тя въздъхна и се върна в залата.
-Какъв лед?-попита той.
-Ами малко паднах.-отговорих.
-Малко? Как се пада малко, ако може да ми обясниш?-попита ме той сърдито.
-Нищо ми няма и никой не забеляза!-побързах да отбележа.
-Искаш да кажеш, че си продължила да танцуваш?-попита изненадано той.
-Да.-признах си притеснено.
-Не знам да се гордея ли с теб или да се тревожа...-въздъхна той.
-Гордей се. Аз трябва да затварям, защото си купонясват без мен.-засмях се и той с мен. Казахме си чао и му затворих.
Вътре в залата беше много претъпкано. Групата ми, родителите ни, Shinee, Nu'est и Exo. Това бяха много хора на прекалено ограничено място.
-Soomi, искаме реч.-каза ми Jung HyunRi и ме задърпа до единствения микрофон, който не знам от къде се намери. Тя ми го даде и всички ме погледнаха докато аз зяпах останала без думи. HyunRi ми се усмихна и кимна окуражително. Какво смяташе, че трябваше да кажа в речта си?
-Добре... От мен се очакваше да бъда добър лидер, който да даде светлина под прожекторите на всички. За съжаление, не се справих, но можем да се радваме на...
-О, я стига!-скара ми се Choi HaMi и взе микрофона от ръцете ми. Изненада ме колко е решителна, защото тя беше най-срамежливата от всички в отбора и дълго време не обелваше и дума. Тя беше типът човек, който би познал, че е срамежлив още от пръв поглед. Никога не говореше, освен ако не я питат и дари тогава говореше много тихо.-Soomi е най-добрия лидер, който някога съм виждала. Тя зачиташе мнението на всички ни и винаги правеше компромиси, заради нас. Тя си мълчеше и когато говореше беше само когато говореше от името на тези от групата, които нямаха силата да проговорят. Тя ни остави да измислим дрехите, декорите и стъпките, единственото, което направи бе да събере всичко като пъзел и да сътвори тази страхотна история. Според мен бяхме най-добрия отбор, защото имахме всичко - хъс, самочувствие, талант и невероятна работа в екип.-всички се съгласиха и започнаха да пляскат.-Така, че нека празнуваме за страхотния ни лидер, който освен това е и приет като трейни в SM. Дано дебютираш скоро и ти гарантирам, че ще си лидер и там!-каза тя, а гласът и за първи път беше силен и ясен като на говорител. После тя се ухили и вдигна чашата си. Почти бях сигурна, че няма алкохол в залата, защото предупредих другите за родителите ми, но все пак се притесних малко.
Купона продължи много дълго. Част от хората си тръгнаха като първи бяха родителите, защото на следващия ден имаха работа. После си тръгнаха и Nu'est, защото промоциите им все още не бяха приключили и трябваше да стават рано сутринта.
Но все пак купона продължаваше, независимо дали съм изморена или не.
-Това се превърна в SM парти.-каза Chen ухилен.
-Това е SM парти за приемането ти.-съгласи се Xiumin и аз се засмях.
Спрях се когато получих съобщение на телефона. Извадих телефона от дънките си и видях, че Taemin ми беше писал.
"Ще дойдеш ли за малко в съблекалнята?"
Зачудих се какво ли иска от мен. Каквото имаше да ми каже можеше да ми го каже в залата.Все пак не го питах и го потърсих в женската съблекалня, но не се изненадах когато не го намерих. Изчервих се когато влязох в мъжката съблекалня и сведох поглед засрамено. Когато видях Taemin го погледнах учудено и видях, че носи торба с лед.
-Не съм забравил, че си нарани глезена.-каза той.
Накара ме да седна на едната скамейка и внимателно сложи левия ми крак на скамейката пред нас и сложи лед върху него.
-Ох! Ох! Студено!-изохках.
-Търпя до сега, а се оплакваш от студа?-попита той с повдигната вежда и аз се изчервих.
-Не обичам студеното.-измънках и той се засмя. После седна от дясната ми страна и погледна напред.
-Знаеш ли какво харесвам в теб?-попита той. Очевидно не знаех, затова не казах нищо.-Никога не се предаваш. Бориш се със зъби и нокти за това, което искаш. Имаш пламък в очите и си пълна със жар.-после се спря и преглътна.-Ето защо се влюбих в теб.
-Taemin...-прошепнах и го погледнах притеснено.
-Но не се притеснявай. Може и да съм влюбен глупак, но разбирам какво не мога да имам. Ти никога няма да ме видиш по начина, по който искам, а и по-добре, защото ще нараня много Jonghyun-hyung.-прекъсна ме той преди да кажа някоя глупост. Гледаше напред в пространството и отново забелязах промяната му. Този път разбрах какво бе различното.
-Променил си се.-казах и той ме погледна учудено.-Пораснал си много. Станал си мъж.-казах и погалих бузата му. Той затвори очи и въздъхна.-Защо ли не съм забелязала по-рано?-той не каза нищо и аз отдръпнах ръката си.-Искам да си намериш приятелка, друга, която да те обича такъв, какъвто си. Сигурна съм, че ще намериш такова момиче.-той кимна без да си отвори очите.-Искам да те помоля нещо, но ако е непосилно за теб може да откажеш.-започнах и той отвори очите си и ме погледна учудено.-Искам да си останем приятели.
Той ми се усмихна веднага, усмивка, която бях виждала само веднъж - усмивката на Jihoon оппа. Знаех какво ще каже още преди да си разтвори устните.
-Винаги.-каза той и аз се усмихнах.
-Благодаря ти.
По-късно вечерта успях да остана насаме и с Jonghyun. Случи се съвсем случайно. Говорех си с Luhan когато Jonghyun дойде, за да му каже, че Sehun го вика някъде и Luhan ни остави насаме. В началото той мълчаливо си наля пунш от купата и застана до мен. Помислих си, че нищо няма да направи когато усетих как малкото му пръстче се увива около моето. Усмихнах се, но не го погледнах сякаш нищо не се случваше.
-Как са записите?-попитах.
-Добре. Много добро изпълнение направихте.-отвърна на свой ред.
-Благодаря.-отговорих.
За момент не казахме друго. На мен ми беше достатъчно, че сме заедно, но усещах колко много неща имаше да ми каже той, които не можеше докато бяхме толкова много хора в залата. Макар SHINee да знаеха и най-вероятно ЕХО моята група все още не си бе тръгнала и трябваше да играем ролите на "само приятели".
-Липсваш ми. Не минава ден без да си мисля за теб.-каза той и едва го чух от силната музика.
-И ти ми липсваш.-казах. "Толкова много, че ми се струва трудно живеенето без теб." помислих си, но не посмях да го кажа. После усетих как Jonghyun се заигра с пластмасовото пръстенче, което той ми беше подарил.
-Още го носиш.-усмихна се той.
-Ти носиш ли твоето?-попитах и той показа свободната си ръка, където на малкия му пръст все още стоеше пластмасовото пръстенче.
-Мислиш ли, че приятелите ти ще кажат, ако ни видят заедно?-попита ме той след дълго мълчание. Веднага разбрах за какво говори.
-Не бива да знаят. Не ги познавам добре, а и дори да не кажат не се знае дали просто няма да се изпуснат без да искат.-казах му и го погледнах притеснено. Той въздъхна и затвори очи. Преди да ги отвори ме придърпа към себе си, уви ръце около кръста ми, а после ме погледна право в очите.
-Не ми пука. Обичам те и не мога да се сдържам повече.-каза той и ме целуна. Меките му устни се движеха по моите сякаш не се бяхме виждали не от няколко седмици, а от години. Притискаше ме силно към себе си сякаш не смяташе да ме пуска повече.
-Обичам те.-прошепна той когато се отдръпна.
-И аз.-казах и той сложи челото си върху моето. Когато чухме някой да се изкашля и двамата се стреснахме и се отдалечихме.
-Разбирам любовта ви, но се притеснявам да не ви види някой.-каза ни Suho с лека усмивка.
-Грижовният пазител.-усмихнах му се и той се засмя, а после ни остави, за да не се чувства не на място. (Игра на думи, сценичното му име означава "пазител").
-Искаш ли да се усамотим?-попита ме Jonghyun шепнейки в ухото ми.
Погледнах го в очите и видях какво иска. Някак си пламъците в черните му очи или леката му усмивка ми подсказа скритите му желания и цялото ми тяло потръпна. За жалост не се чувствах готова и не знаех как да му отговоря.
-Но ние си прекарваме толкова добре и тук. Нека потанцуваме.-казах и го задърпах за ръката към сформиралия се дансинг и започнах да танцувам. В началото той ме погледна недоумявайки, но после разбра и започна да танцува с мен. Макар да разбираше какво мисля той не успя да се сдържи и ме докосваше по ръцете и гърба и шепнеше в ухото ми докосваше ухото ми с устни.
Тогава той прошепна нещо в ухото си. Не бях сигурна дали чух правилно, но думите се забиха дълбоко в съзнанието ми карайки ме да мисля само за тези две думи.
-Моя си.
Това ме накара да се сетя за един мой сън, а после и за поредица от сънища, които бях забравила. Можеше ли да ме доведе до това състояние отново? Беше ли способен да ме подлудява отново и отново дори в собствените ми сънища?
Едно беше сигурно. Определено бях негова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар