12
-Знам, че искате да знаете кой е победителя, но първо ще ви кажа защо избрах този отбор за най-добрия. Ще кажа добрите и лошите неща за всеки отбор започвайки от отбор номер 1. Да започна от с това което харесах или с това, което не харесах?-попита лектора още от вратата. Забелязах, че лектора ни по театрално изкуство е човек, който не увърта дори и за малко, а напротив - казва нещата толкова право и ясно, че ако не си свикнал ще те шокира.
-С хубавото, разбира се.-момичето, което забелязах, че е лидера на отбор 1 отговори веднага.
-Хареса ми избора на песни. Хореографията можеше да се промени и да стане още по-добра, но самия избор е подходящ за състезание. Синхрона ви, особено към края беше много добър. Облеклото също беше много добро. Знам, че много от вас ще кажете, че не е честно щом им е помагал професионален дизайнер, но всеки с привилегиите си. Имали са шанса и са го използвали. По правилата си е.-после той се спря и почака възражения, но те не дойдоха.-Това, което не харесах е отборната работа. Или по-точно липсата на такава. Забелязах, че лидера не слуша по-голямата част от мненията на другите особено на момчетата. Също не ми хареса, че оставихте момчетата отзад облечени в черно сякаш бяха вашите бекъп танцьори. Танците, както споменах не бяха нещо специално, а момчетата предложиха много добри идеи, които останаха нечути.
-Концепцията ни беше момичешка. Трябваше да ни послушате и да преместите момчетата в друг отбор.-възрази лидерката им.
-А защо просто не сменихте концепцията?-попита лектора и момичето погледна надолу.-Група номер две имаха страхотна отборна работа и имаха добър синхрон. Техния проблем беше точно обратното. Толкова много се сляха, че от отбор станаха един човек. Толкова много се стремяха нито един да не блесне като главен герой, че самата група не можа да блесне. Концепцията им беше обикновена, но проблема им беше друг, за който ще спомена по-късно. Същия проблем имаха почти всички групи и съм много разочарован... Група три се справи изненадващо добре! Много добър синхрон и избор на хореография. Самата концепция е малко предсказуема, но ми хареса изпълнението ви. Идеята да разделите отбора на две, защото не можете да се съгласите на хореографията съвпадна с концепцията, а двамата, които се проявиха като лидери се справиха много добре. Щяхте да победите, ако го нямаше проблема, който имат всички групи. Всички освен група 4.
-Какво?!-попитахме всички в залата.
-Група 4 единствена осъзна какво преподавам тук. Театрално изкуство? Никой ли не разбра, че става въпрос за мюзикъл? Слушахте ли въобще докато ви повтарях колко е важна историята, което разказва всеки един танц.
Замислих се за реакциите на Taemin и Jongin когато разбраха, че ще правя мюзикъл. Те не ми казаха нарочно, но знаеха че се движа в правилната посока. Лектора ни също знаеше, но не ни помогна нито ни отклони от посоката, в която бяхме тръгнали.
-Група номер 4 имаше съвсем обикновени костюми, които пък си съвпадаха с концепцията. Хареса ми и заглавието "Историята на една улична котка"? Има много скрит смисъл, който много ми допадна. Самата история беше много значителна! И най-важното, страхотна отборна работа. Не бях виждал толкова добро лидерство от много време. Техния лидер изслушваше мненията на всички и успя да създаде от хаоса това, което видяхте на представлението.-после той спря и разбрах, че започва с нещата, които не харесва.-Вие може да не знаете, но аз отправих едно предизвикателство към лидера им. Тя имаше потенциала да засенчи цялата група и я помолих да бъде главната героиня. Много е трудно да не засенчиш целия екип с главната роля, но тя се справи идеално. Да, танцува добре и да, беше в почти всички сцени, но затова е главната героиня. Но кажете ми кой танц харесахте - този на нея и Taemin, където изглеждаха сякаш са танцували заедно от детството си, или танца му с Jung HyunRi, където изглеждаха сякаш са създадени за да танцуват заедно?-той почака, за да чуе отзивите и аз самата чух как всички са съгласни за втория танц.-Да, при тях имаше неща, които трябваше да се поизшлайфат малко повече. Имаше леки спънки в много неща, които при други групи липсваха, но хванаха самата същност на идеята и я развиха много добре като за новаци. И, Lee Soomi...-каза той и ме погледна-не мисли, че не забелязах как падна. Хареса ми как го замаза и в началото си помислих, че е нарочно, но после се появи с кърпа на глезена и всичко ми се изясни.
Всички ме погледнаха учудено и аз сведох засрамено поглед надолу. Да, изложих се на представлението. Имах първия танц и паднах на него. Всички тренираха усърдно а аз още на първия танц провалих всичко. Докато другите групи се справиха без никакви спънки. Като лидер трябваше да се погрижа да сме идеални.
-Браво!
-Това е супер якото!-казаха едновременно братята от отбор 3, които седяха пред мен.
-Сигурно ти е било трудно.-каза момиче от обор 2, което седеше от лявата ми страна, а едно момче от отбор 1, което седеше в другия край на залата ми показа юмрук с вдигнат палец нагоре и огромна усмивка.
За момент проблемите ми се изпариха и почувствах леко пърхане в стомаха точно както когато бях на сцената и всички пляскаха.
-Толкова съм щастлива, оппа!-казах на телефона.
-Оппа? Мисля, че за първи път ми казваш така.-каза с усмивка Jonghyun.
-Тогава цени тези моменти, когато те наричам така.-усмихнах се.-Ти си първия, на който казвам.
-Радвам се да чуя това.-отвърна той.
-Разчитам на теб да кажеш на останалите от SHINee, Taemin вече знае и може да е казал на Jongin.-казах.-Имам да казвам на толкова много хора, че ще навъртя огромна телефонна сметка!-оплаках се.
-Нима се оплакваш?-попита той и се засмя.
-Не.-после се спрях и поех дълбоко дъх.-Притеснявам се за утре...-признах си.
-Какво има утре?-попита той.
-Като се замисля, може и да не съм ти казала...-замислих се.-Просто толкова рядко се чуваме, че...
-Кажи де! Не ме дръж под напрежение.-прекъсна ме той нетърпеливо.
-Всички документи и приготовления са готови, затова утре ми е първия ден като трейни в SM.-обясних.
-Ще се местиш ли в общежитие?-попита ме той.
-Казаха, че не е нужно за сега.-отговорих.
-Не се притеснявай. Всичко зависи от теб, но ако се притесняваш само ще изглежда по-зле. Знам що за боец си и знам, че ще се правиш. И най важното... Обичам те.
Знам, че не ми го казваше за първи път, но всеки път щом произнасяше тези две думи сърцето ми забиваше лудо, а стомаха ми започваше да прави салта.
-И аз те обичам.-усмихнах се.
-Записите приключват скоро и ще можем да се виждаме малко по-често.
-Ето това са добри новини!-усмихнах се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар