24
Вярвах, че щом веднъж изгрее слънцето, то ще изгрее отново. Като дете винаги съм вярвала, че веднъж скрило се от очите ми слънце ще се появи и ще доведе със себе си деня. Аз вярвах в него и му се доверявах.
Но в онзи момент се надявах слънцето да не изгрее никога. Исках да настъпи вечен мрак, този момент да се удължи до край, а той да каже дамо една проста думичка. Пътят ми да се скъси, а той да ме почака още малко.
Влязох в залата и почаках зрението ми да свикне с тъмнината. Jonghyun не бе включил осветлението най-вероятно, защото не знаеше от къде. Но го виждах. Стоеше пред мен в средата на залата и се взираше в мен. Аз си поех няколко пъти дъх и се затичах към него. Прегърнах го силно, защото може би нямаше да имам друг шанс.
"Обичам те." помислих си, но не посмях да го кажа. Така беше по-добре в случай, че той беше решил да не се събираме.
-Какво реши?-попитах го когато се отдръпнах. Сърцето ми биеше толкова силно, че се притесних дали ще мога да го чуя.
-Не ми беше лесно да реша и не съм сигурен дали правя правилния избор.-каза той и сложи чело на моето вглеждайки се дълбоко в очите ми.
-Тогава помисли повече. Ако трябва ще ти дам още време...
-Не.-каза той и ме прекъсна.-Не мога повече.
-Тогава какво реши. Кажи ми най-сетне!-извиках нетърпеливо. Той ме целуна и аз отвърнах веднага. Това можеше да е последната ни целувка, за това вложих всичката си страст. Увих ръце около врата му и се притиснах към него. Задържах го колкото мога, но накрая той се отдръпна.
-Аз...-каза той и се усмихна нежно.-Нека опитаме.-каза той. Аз се зарадвах и го прегърнах силно.
Двамата седнахме на земята говорейки си. Той положи глава на краката ми и затвори очи, но не заспа.
-Разбираш колко ще ни е трудно, нали?-попита той.
-Да.-отговорих.
-Ще трябва да се крием. И никакви нормални срещи.-каза той.
-Знам.-усмихнах се наслаждавайки се на спокойното му лице.
-И не можеш да кажеш на приятелките си.-продължи той и аз въздъхнах.
-Знам.-казах, но все още с усмивка.
-И още нещо.
-Още?-изненадах се.
-Обичам те.-каза той и ме накара да се ухиля.
-И аз теб.-казах и се наведох, за да го целуна. Устните му бяха меки, а целувката топла. От прекалено много време не се бяхме целували така.
Но скоро за него не беше достатъчно и задълбочи целувката вкарвайки език в устата ми срещайки се с моя. Бързо се отдръпнах и му се извиних с усмивка.
-Не. Не сега.-казах му. Искаше ми се този момент да остане сладък и романтичен. Той ме погледна тъжно и умолително, но не се пречупих.
-Знаеш, че все някога ще го направим.-каза той и аз се изчервих.
-Млъкни.-казах.
-Е, трябва да го обсъдим.-настоя той и се изправи на лакти.
-Н-не искам.-казах без да го погледна.
-Толкова си сладка.-усмихна ми се той и ме целуна.
-Обичам те.-прошепнах и той се усмихна.
-Знам.-каза той.
-Хей!-скарах му се и го ударих леко.-Трябва да кажеш, че и ти ме обичаш!
Той се доближи до мен и отново ме целуна.
-Обичам те.-каза когато се отдръпна.
Двамата си говорехме още дълго за малки неща. Бях щастлива, защото бях с него и си говорехме.
Събудих се с ужасна болка в гърба. Огледах се и разбрах, че съм още в залата. Предполагам бях заспала предната нощ, но Jonghyun не беше до мен. Явно ме беше завил с якето ми преди да си тръгне.
Зачудих се къде ли е собственика на залата. Никога през живота си не го бях виждала. Не знаех кога заключва, но винаги когато влизах бях първа и винаги когато си тръгвах - последна. Но никога не го бях виждала. Когато поисках свое шкафче от в залата оставих съобщение с молба на дъската със съобщенията и на следващия ден имаше съобщение от него на дъската заедно с ключ за шкафчето ми. Знаех само, че е мъж, защото очевидно мама го познаваше.
Изправих се от земята и оправих измачканите си дрехи. Е, така и така бях в залата...
Реших да танцувам. Бях се притеснила какво ще кажат родителите ми, за дето не се прибрах снощи. А може би не бяха разбрали, защото аз винаги се прибирах късно и излизах преди да са станали.
Избрах си диск с песни и започнах да танцувам. Очаквах някой да дойде, но после осъзнах, че Taemin няма да дойде, а Kai спомена, че има много тежък график същата седмица. Зачудих се дали няма да се завръщат скоро, но се сетих, че сама няма как да разбера, затова просото се замислих над друго. Мисли, които не исках да обикалят из главата ми.
Дали някога Taemin щеше да ми проговори? Дали някога щяхме да танцуваме заедно? Очите ми се насълзиха и се спрях. Винаги съм искала да танцувам с някого. Цял живот бях танцувала сама и никога не съм могла да танцувам танци с повече от един човек, а някои танци не можеха да се променят за един. И мамка му на танците! Той ми беше приятел, а развалихме приятелството ни толкова лесно. Не, не бях бясна на него, а на себе си. Трябваше да остана и да му обясня. Или пък нищо нямаше да ми навреди да кажа да. Така той щеше да е щастлив, но аз се оказах егоист.
Вратата се отвори и аз бързо изтрих сълзите си. Започнах да танцувам, за да не забележат, че бях плакала, но после видях три тъмни непознати фигури в огледалото и спрях отново. Обърнах се и видях трима стройни мъже със сериозни изражения.
-Lee Soomi?-попита един от тях.
-Да. С какво мога да ви помогна?-попитах.
-Аз съм представителя на Lee Sooman.-представи се един от тях.-Това е мениджъра на SHINee, а това е хореографът, който направи хореографията за новогодишния концерт.-каза той представяйки другите двама.-Тук сме, за да получим личното ви съгласие за да използваме танца ви на новогодишния концерт.-каза той.
-О, да.-сетих се и се успокоих.-Съгласна съм. Кажете къде да се подпиша.-усмихнах им се.
Същия мъж извади договор от куфарчето си и ми го даде. Прочетох го внимателно преди да го подпиша. Вътре главно пишеше, че давам правата за хореографията и, че няма да съдя компанията. Също пишеше, че ще ми изпратят солидна сума за правата.
-И кой ще танцува танца?-попитах.
-Lee Taemin, Kim Jongin и Jung Yunho.-каза хореографът.
-Мислех си, че ще е Eunhyuk.-зачудих се.-Не е проблем, че сте го сменили.-усмихнах им се извинително. Всъщност дори го предпочитах повече.
-Смених ги, защото хореографията му прилягаше повече.-отговори хореографията.
Имаше толкова неща за хореографията, които не знаех. Подхождаше? Аз щях да избера най-добрите танцьори, но тепърва щях да уча за това, а и самия живот щеше да ме научи на много.
-Ние трябва да тръгваме.-каза представителя и се поклони, а мениджъра го последва. Аз също се поклоних и ги изпратих до вратата, но хореографа остана.
-Значи тук танцуваш.-каза той оглеждайки.
-Ами, да.-казах просто.-Извинявай, името...
-Tony Testa.-каза той и ми се усмихна.
-Звучи ми познато...-замислих се.
-Измислих хореографията за Sherlock.-каза той и погледна намръщено CD-то ми.
-О, ясно.-казах и се сетих за хореографията. Независимо какво тя беше една от най-трудните, които да променя за един, без да стоя и да не променям много хореографията. Последното не можах да го изпълня съвсем.
-Мога ли да помогна с нещо?-попитах, защото ми ставаше много неудобно.
-Не. Просто се чудих как изглежда мястото, където танцува един роден талант.-каза просто той без да ме погледне.
-Р-роден талант!?-изненадах се.
-Много съм чувала за теб от момчетата.-каза той и ме погледна от глава до пети и ми стана още по-неудобно.-Защо не отидеш на някой кастинг?-попита той.
-Аз всъщност се записах на два.-казах.
-Добре.-каза той сякаш на себе си и кимна гледайки огледалата.-Ще ми покажеш ли някой танц?-попита той.
-Ами... Добре...-съгласих се несигурна. Отидох до CD-то и избрах друг диск. Пуснах трета песен и се затичах на мястото си.
Започна Hip song на Rain, но аз отново бях променила хореографията. Това беше от онези мои хореографии, в които влагах всичката си енергия, но бяха невероятно ефектни.
После към средата на песента се чу гръмотевица и песента се смени на Tarantallegra на Junsu отново с променена хореография.
Когато песента свърши бях толкова задъхана и плувнала в пот, че едва се държах на краката си, но се усмихвах, защото знаех, че съм го впечатлила. Усмивката му го показваше.
-Не е нужно да ме впечатляваш толкова много. Впечатли оценяващите и ще те приемат.-каза той и дойде до мен.-Искаш ли да потанцуваме?-попита той.
Затрудних се в отговора си. Той не беше Taemin и независимо колко исках да танцувам с партньор не успях да се накарам да кажа да. Сетих се когато той ме покани да танцуваме още първия път когато се запознахме и от тогава винаги танцувахме. Запозна ме се с Jongin и двамата бяха неразделни, а тримата танцувахме в хармония, която не можах да разбера. Сякаш беше магия.
-Разбирам.-усмихна се той.-Кой е виновника?-попита.
-Няма виновник.-насилих се да се ухиля.-Защо да не потанцуваме?-казах и донесох кутията с дискове, за да изберем песни, а след това започнахме да танцуваме, но синхрона го нямаше. Той ми показваше какво да направя и го следвах, но мислено не бях там, а и тялото ми ме предаваше. Бях много разсеяна, но преди той да попита какво имаше някой влезе в залата.
-Не ми беше лесно да реша и не съм сигурен дали правя правилния избор.-каза той и сложи чело на моето вглеждайки се дълбоко в очите ми.
-Тогава помисли повече. Ако трябва ще ти дам още време...
-Не.-каза той и ме прекъсна.-Не мога повече.
-Тогава какво реши. Кажи ми най-сетне!-извиках нетърпеливо. Той ме целуна и аз отвърнах веднага. Това можеше да е последната ни целувка, за това вложих всичката си страст. Увих ръце около врата му и се притиснах към него. Задържах го колкото мога, но накрая той се отдръпна.
-Аз...-каза той и се усмихна нежно.-Нека опитаме.-каза той. Аз се зарадвах и го прегърнах силно.
Двамата седнахме на земята говорейки си. Той положи глава на краката ми и затвори очи, но не заспа.
-Разбираш колко ще ни е трудно, нали?-попита той.
-Да.-отговорих.
-Ще трябва да се крием. И никакви нормални срещи.-каза той.
-Знам.-усмихнах се наслаждавайки се на спокойното му лице.
-И не можеш да кажеш на приятелките си.-продължи той и аз въздъхнах.
-Знам.-казах, но все още с усмивка.
-И още нещо.
-Още?-изненадах се.
-Обичам те.-каза той и ме накара да се ухиля.
-И аз теб.-казах и се наведох, за да го целуна. Устните му бяха меки, а целувката топла. От прекалено много време не се бяхме целували така.
Но скоро за него не беше достатъчно и задълбочи целувката вкарвайки език в устата ми срещайки се с моя. Бързо се отдръпнах и му се извиних с усмивка.
-Не. Не сега.-казах му. Искаше ми се този момент да остане сладък и романтичен. Той ме погледна тъжно и умолително, но не се пречупих.
-Знаеш, че все някога ще го направим.-каза той и аз се изчервих.
-Млъкни.-казах.
-Е, трябва да го обсъдим.-настоя той и се изправи на лакти.
-Н-не искам.-казах без да го погледна.
-Толкова си сладка.-усмихна ми се той и ме целуна.
-Обичам те.-прошепнах и той се усмихна.
-Знам.-каза той.
-Хей!-скарах му се и го ударих леко.-Трябва да кажеш, че и ти ме обичаш!
Той се доближи до мен и отново ме целуна.
-Обичам те.-каза когато се отдръпна.
Двамата си говорехме още дълго за малки неща. Бях щастлива, защото бях с него и си говорехме.
Събудих се с ужасна болка в гърба. Огледах се и разбрах, че съм още в залата. Предполагам бях заспала предната нощ, но Jonghyun не беше до мен. Явно ме беше завил с якето ми преди да си тръгне.
Зачудих се къде ли е собственика на залата. Никога през живота си не го бях виждала. Не знаех кога заключва, но винаги когато влизах бях първа и винаги когато си тръгвах - последна. Но никога не го бях виждала. Когато поисках свое шкафче от в залата оставих съобщение с молба на дъската със съобщенията и на следващия ден имаше съобщение от него на дъската заедно с ключ за шкафчето ми. Знаех само, че е мъж, защото очевидно мама го познаваше.
Изправих се от земята и оправих измачканите си дрехи. Е, така и така бях в залата...
Реших да танцувам. Бях се притеснила какво ще кажат родителите ми, за дето не се прибрах снощи. А може би не бяха разбрали, защото аз винаги се прибирах късно и излизах преди да са станали.
Избрах си диск с песни и започнах да танцувам. Очаквах някой да дойде, но после осъзнах, че Taemin няма да дойде, а Kai спомена, че има много тежък график същата седмица. Зачудих се дали няма да се завръщат скоро, но се сетих, че сама няма как да разбера, затова просото се замислих над друго. Мисли, които не исках да обикалят из главата ми.
Дали някога Taemin щеше да ми проговори? Дали някога щяхме да танцуваме заедно? Очите ми се насълзиха и се спрях. Винаги съм искала да танцувам с някого. Цял живот бях танцувала сама и никога не съм могла да танцувам танци с повече от един човек, а някои танци не можеха да се променят за един. И мамка му на танците! Той ми беше приятел, а развалихме приятелството ни толкова лесно. Не, не бях бясна на него, а на себе си. Трябваше да остана и да му обясня. Или пък нищо нямаше да ми навреди да кажа да. Така той щеше да е щастлив, но аз се оказах егоист.
Вратата се отвори и аз бързо изтрих сълзите си. Започнах да танцувам, за да не забележат, че бях плакала, но после видях три тъмни непознати фигури в огледалото и спрях отново. Обърнах се и видях трима стройни мъже със сериозни изражения.
-Lee Soomi?-попита един от тях.
-Да. С какво мога да ви помогна?-попитах.
-Аз съм представителя на Lee Sooman.-представи се един от тях.-Това е мениджъра на SHINee, а това е хореографът, който направи хореографията за новогодишния концерт.-каза той представяйки другите двама.-Тук сме, за да получим личното ви съгласие за да използваме танца ви на новогодишния концерт.-каза той.
-О, да.-сетих се и се успокоих.-Съгласна съм. Кажете къде да се подпиша.-усмихнах им се.
Същия мъж извади договор от куфарчето си и ми го даде. Прочетох го внимателно преди да го подпиша. Вътре главно пишеше, че давам правата за хореографията и, че няма да съдя компанията. Също пишеше, че ще ми изпратят солидна сума за правата.
-И кой ще танцува танца?-попитах.
-Lee Taemin, Kim Jongin и Jung Yunho.-каза хореографът.
-Мислех си, че ще е Eunhyuk.-зачудих се.-Не е проблем, че сте го сменили.-усмихнах им се извинително. Всъщност дори го предпочитах повече.
-Смених ги, защото хореографията му прилягаше повече.-отговори хореографията.
Имаше толкова неща за хореографията, които не знаех. Подхождаше? Аз щях да избера най-добрите танцьори, но тепърва щях да уча за това, а и самия живот щеше да ме научи на много.
-Ние трябва да тръгваме.-каза представителя и се поклони, а мениджъра го последва. Аз също се поклоних и ги изпратих до вратата, но хореографа остана.
-Значи тук танцуваш.-каза той оглеждайки.
-Ами, да.-казах просто.-Извинявай, името...
-Tony Testa.-каза той и ми се усмихна.
-Звучи ми познато...-замислих се.
-Измислих хореографията за Sherlock.-каза той и погледна намръщено CD-то ми.
-О, ясно.-казах и се сетих за хореографията. Независимо какво тя беше една от най-трудните, които да променя за един, без да стоя и да не променям много хореографията. Последното не можах да го изпълня съвсем.
-Мога ли да помогна с нещо?-попитах, защото ми ставаше много неудобно.
-Не. Просто се чудих как изглежда мястото, където танцува един роден талант.-каза просто той без да ме погледне.
-Р-роден талант!?-изненадах се.
-Много съм чувала за теб от момчетата.-каза той и ме погледна от глава до пети и ми стана още по-неудобно.-Защо не отидеш на някой кастинг?-попита той.
-Аз всъщност се записах на два.-казах.
-Добре.-каза той сякаш на себе си и кимна гледайки огледалата.-Ще ми покажеш ли някой танц?-попита той.
-Ами... Добре...-съгласих се несигурна. Отидох до CD-то и избрах друг диск. Пуснах трета песен и се затичах на мястото си.
После към средата на песента се чу гръмотевица и песента се смени на Tarantallegra на Junsu отново с променена хореография.
-Не е нужно да ме впечатляваш толкова много. Впечатли оценяващите и ще те приемат.-каза той и дойде до мен.-Искаш ли да потанцуваме?-попита той.
Затрудних се в отговора си. Той не беше Taemin и независимо колко исках да танцувам с партньор не успях да се накарам да кажа да. Сетих се когато той ме покани да танцуваме още първия път когато се запознахме и от тогава винаги танцувахме. Запозна ме се с Jongin и двамата бяха неразделни, а тримата танцувахме в хармония, която не можах да разбера. Сякаш беше магия.
-Разбирам.-усмихна се той.-Кой е виновника?-попита.
-Няма виновник.-насилих се да се ухиля.-Защо да не потанцуваме?-казах и донесох кутията с дискове, за да изберем песни, а след това започнахме да танцуваме, но синхрона го нямаше. Той ми показваше какво да направя и го следвах, но мислено не бях там, а и тялото ми ме предаваше. Бях много разсеяна, но преди той да попита какво имаше някой влезе в залата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар