15
В сиропиталището, в което отидохме видях най-щастливите
деца на света. Причината? Защото някой бе дошъл да ги посети. Били са самотни
толкова дълго, че когато ни видяха лицата им се озариха. Поздравихме
малчуганите и отидохме при детегледачките, за да ги известим, че сме там.
Когато ви записаха като посетители, ние отидохме в стаята за игра и започнахме
да играем с децата. Soobin и Chinhae се справяха добре. Аз от друга страна не
знаех какво да правя. Soobin
рисуваше
с няколко деца, а Chinhae
играеше
с други на колички. Аз от друга страна стоях като истукана и се чудех какво да правя.
За радост до мен дойде едно дете и ме подръпна за
крачола. Беше малко момиче с огромни невинни очи.
-Онни, ще ми прочетеш ли приказка?-попита срамежливо тя.
Аз и се усмихнах и веднага се съгласих.
-Разбира се.-отговорих и. Тя хвана ръката ми в своята и
ме заведе в един кът с няколко рафта книжки. Аз приклекнах, до ниските рафтове
и погледнах книгите.
-Коя приказка искаш да ти прочета? Спящата красавица?
Пепеляшка?-попитах четейки заглавията.
-Тази.-каза тя показвайки ми книгата в ръцете си. Мулан.
Аз се ухилих виждайки любимата си детска
приказка и седнах на земята вземайки книгата. Момиченцето седна до мен и аз
започнах да чета. Скоро около нас се наредиха и други деца, които с интерес
слушаха историята.
Когато приключих и затворих книгата всички ме погледнаха
с големите си невинни очи и аз се засмях.
-Един ден и вие ще изживеете една приказка.-казах им и те
се усмихнаха.
-Онни, аз искам да съм най-добрата балерина на
света.-каза момиченцето.
-Така ли? Вярвам, че ще бъдеш.-усмихнах и се.
-Когато порасна ще имам пари да ходя на уроци по
танци.-каза ми тя. Но тогава щеше да е твърде късно. За жалост. Все пак не
исках да и го казвам и да разруша мечтите и.
-Ти не можеш да ходиш сега, нали?-попитах и тя погледна
тъжно.
-Няма проблем. И
моята приказка ще дойде.-каза момичето и ми се сви сърцето. Как можеше
едно толкова малко момиче да е толкова силно? Късаше ми се сърцето като си
помислих за трудностите, които съдбата и бе приготвила. И аз нямаше как да
помогна.
-Знаеш ли… Аз мога да те науча.-казах и и тя ме погледна
със звезди в очите.
-Наистина?-попита тя.
-Не съм танцувала балет от много години, но все ще мога
да те науча на нещо.-усмихнах и се.
-Момичета, времето ви мина.-каза една от детегледачките и
всички деца се натъжиха. Беше минало времето за посещения и трябваше да си
тръгваме.
-Онни, нали ще дойдеш пак?-попита момичето.
-Разбира се. Между другото, казвам се Lee Soomi.-казах и.
-Аз се казвам Jiri.-усмихна се тя.
-Е, ще се видим следващия път, Jiri.-казах и се изправих.
Едва не залитнах, защото краката ми бяха изтръпнали. Направих няколко крачки
преди отново да възвърна силата в краката си. Когато с приятелките ми излязохме
от сиропиталището се засякохме с Sung YoungIl и Bin Chohee, двете надути патки,
които за жалост виждах всеки ден. Те ни подминаха сякаш некога не са ни виждали
и влязоха в сиропиталището.
-Нима те ходят на доброволна работа?-попитах изненадана.
Те не си правеха труда да печелят добри точки, тогава за какво им беше да ходят
и на доброволна работа?
-Да. Това е единственото мило нещо, което съм виждала от
тях. Някога.-каза Soobin.
-Добри ли са към децата?-попитах.
-Аз не съм ги виждала. По принцип ходят когато ме
няма.-отговори тя. Предположих и за това бяха влезли в сиропиталището след като
са свършили часовете за посещение. Може би с връзки? Кой знае…
-Аз ги видях. Веднъж забравих часовника си и когато
влязох ги видях да се държат много мило с децата. Некога не ги бях виждала да
са толкова мили към когото и да е било.-каза Chinhae.
-Хм? Наистина.-изненадах се.
-Значи си си прекарала добре.-усмихна се Jonghyun когато
му разказах за сиропиталището.
-И то много.-съласих се.
Двамата седяхме на едни стълби по средата на шести и
седми етаж, където винаги се събирахме тайно. Понякога дори някой склоняваше да
ни пази на някой от етажите и дори в същия момент Taemin беше на пост на шести
етаж. Разбира се, повечето хора използваха асансьора, но не искахме да
рискуваме да ни хванат.
-Знаеш ли, имам една изненада за теб.-каза той и ми даде
някаква брошура. Беше за почивка в Тайланд. Или нещо такова, не го погледнах
много внимателно.
-Какво е това?-попитах, въпреки че вече имах някаква представа.
-Почивка.-усмихна се той.
-Нима имам възможност да си почина сега?-попитах го
намръщено.-Или пък ти?
-И двамата.-ухили се той.
-О, Jonghyun голям мечтател си и всеки път се изненадвам
от това, но мисля, че…
-Не. SHINee ще правят там концерт и ти като трейни имаш
право да дойдеш.-каза той щастливо.
-Не знам…-замислих се.-Това ще отнеме много пари и не
знам дали майка и татко ще имат…
-Нали получи пари за правата на новогодишния танц?-попита
той.
-О, да забравих.-засмях се. Макар и да бях купила три
билета за новогодишния концерт, сумата, която получих беше много голяма и ми
бяха останали още много.
-Забравила си? Нормалните момичета биха тръгнали да
пазаруват като луди.-каза той, но определено беше доволен от спестителността
ми.
-Нали за това ме обичаш? Защото съм различна.-усмихнах се
и той ме целуна за кратко карайки краката ми да омекнат както при първата ни
целувка.
-Моля те, ела с мен.-помоли се отново след като се
отдръпна.
-Не знам дали ще мога да тръгна сама. Това ще е за
няколко дни и едва ли ще имаш всичкото време свободно, а и…
-NU‘EST ще са там.-прекъсна ме Jonghyun.-Ще бъде огромен
концерт с много групи. Приятелите ти ще са там, а и май дори Beast ще са там.-продължи.
След време дори той разбра за манията ми по тях, но някак си го приемаше добре.
Беше толкова развълнуван. Очите му пак блестяха по онзи
начин и ме караха да потръпвам. Усещах пеперуди в стомаха си точно както когато
го видях за първи път.
-Искам да се запозная с приятелите ти и да започнем
нещата на чисто. Съгласна ли си?-попита той.
-Добре.-кимнах и той ме прегърна силно.
-Хубаво. Защото не бих могъл да издържа там без да те
виждам.-прошепна той в ухото ми и ме целуна отново.
-Какво? И те ли ще са там?!-извика сърдито Dongho.
-Моля те. Искам всички важни за мен хора да се разбират.-казах
и хванах ръката му. В началото той не искаше да ме погледне право в очите, за
това сложих ръка на бузата му и го накарах да ме погледне.-Знам колко много
проблеми имахте двамата, но той е добър човек и просто трябва да му дадеш
шанс.-казах.
-Но той ти разбива сърцето отново и отново. И… Освен
това…
-Знам, че не можеш да забравиш онзи случай в залата. Аз
също не бих могла да го забравя. Беше много глупаво от негова страна, а и аз
сама нищо не направих по въпроса.-той остави главата си да клюмне и разбрах, че
си спомня случая, в който ни хвана с Jonghyun в една разгорещена сцена и как
после последва юмручен бой.-Не, не си го спомняй.-казах и вдигнах отново
главата му.-Знам, че не искаш да го казвам, но всъщност двамата с Jonghyun много
си приличате. Той много ме ревнува, също като теб. И това е защото ме обичате
прекалено много. Ще му дадеш ли шанс?-попитах. Той ме погледна в очите сякаш
търсеше в тях отговора. Отне му известна време, но накрая кимна и аз се
усмихнах.-Радвам се.-казах и целунах челото му.
_-YoungIl POV-_
-Не можеш да повярваш какво видях.-казах на приятелката
си Chohee.
-Какво? Какво?-развълнува се тя.
-Отивам към асансьора и гледам вътре, оная дето не мога
да я понаям най-много от всички на света…
-Засякла си се с -----?-попита ме тя изненадано.
-Не и споменавай името.-изсумтях.-Както и да е, това не е
най-лошото. Веднага и обърнах гръб и тръгнах към стълбите. Бях само на седмия
етаж, за това и не беше кой знае какво… И гледам само как Lee Soomi и Jonghyun оппа
се мляскат на стълбите!-извиках бясна.
-Сериозно ли?-попита Chohee с разширени очи.
-Не стига, че си говори с половината звезди, ами и се
мляска с МОЯ оппа! Как смее!-извиках и съборих цветето от перваза.
-Хей!-скара ми се чистачката.
-Гледай си работата!.-казах и и махнах с ръка.-Това
просто няма да и се размине, ще видиш.-казах с усмивка. Само да знаеше какво я
чака…
Няма коментари:
Публикуване на коментар