Като за общежитие на 6 момчета беше много подредено. Разведоха ни из хола, кухнята, спалнята и стаята с дрехите им. Това бяха много дрехи.
Doojoon и Dongwoon обясняваха всичко ръкомахаха и бяха много мили. През това време Junhyung и Yoseob избираха филм, Hyunseung отиде да купи пуканки, а Gikwang просто наблюдаваше с лека усмивка. Знаех, че е срамежлив, а и сигурно му беше неудобно да се натрапваме в личното му пространство. За това реших да го заговоря.
-Съжалявам, че се натрапваме.-започнах.
-О, не. Няма проблем, все пак ние ви поканихте.-отвърна той. Може би бях прочела грешно изражението му. Той ми се усмихна мило точно както съм го виждала до сега само през компютърния екран, същата усмивка, която караше милиони момичета да се разтопят.
-Много е мило от ваша страна да се погрижите за нас, въпреки, че сега сте заети.-продължих. Някак си неговата убийствена усмивка не ми действаше по този задъхващ начин както другите момичета, въпреки че признавам, беше незабравима.
-Наистина ли? Притеснявате се?-попитах.-Мислех си, че сте свикнали.-не им личеше, но всъщност нямаше как да знам, защото не ги познавах преди това.
-Може други да свикват, но ние винаги се притесняваме. Този път Junhyung написа песните и нещата са много деликатни.-обясни той.
-Като говорим за това. Кога излиза клипа?-попитах. Не мога да повярвам, че не се бях замисляла.
-Скоро. Мисля, че след два дни.-отговори той.
Може би щяхме да говорим още много, защото макар и срамежлив Gikwang се оказа много сговорлив, но в стаята нахлу, и като казвам нахлу имам предвид с гръм и трясък, Yoseob с ръка на очите си.
-Мога ли да гледам?-попита той. Ама какво му ставаше?
-Ами...да...-отговорих. Имаше ли нещо, което не трябва да вижда? Все пак това беше неговата стая.
-О, Gikwang, ти си бил тук...-каза той виждайки го. После се обърна и към другите-Избрахме филма и Hyunseung се върна с пуканки и напитки.-Обясни той.
-Какво беше това по-рано?-попитах Yoseob когато вървяхме към хола.
-Ами нищо...-измънка той.
-Не лъжи. Личи ти много.-Смъмрих го.-Нямаше за какво да се криеш, освен...Dongwoon и Фея! Мислел си, че са се усамотили в стаята?-засмях се.-Нямаше за какво да се притесняваш, аз и Doojoon също бяхме там.-усмихнах се и седнах на земята пред телевизора. Yoseob каза нещо, но не разбрах добре.-Какво?-попитах.
-Някой ще ми помогне ли с пуканките?-извика от кухнята Hyunseung.
-Идвам!-извиках и отидох в кухнята.-С какво да помогна?-попитах с усмивка.
-Оставиха мен да се занимавам с микровълновата, но нямам никаква представа как да я настоя, нито на колко...-призна си той с горчива усмивка карайки ме да се усмихна още по-широко.
-Няма проблем.- аз взех от ръцете му пакета с пуканките и го разопаковах.-Ето тук пише на колко градуса и за колко време трябва да опукаме пуканките.-обясних му. Погледнах опаковката, но не виждах нито думичка на английски. Щях да се паникьосам, но скоро намерих ситен текст на английски. Разбита се много по-късно се усетих, че Hyunseung можеше да ми помогне. Поставих пакета в микровълновата и с облекчение разбрах, че е почти същата като моята. Обясних му как да я настои и му се усмихнах.
Писукането на микровълновата ме разсея от мислите ми. Помогнах на Hyunseung да сипем горещите пуканки в купа и се върнахме в хола.
-Защо се бавихте толкова? Да не изневеряваш с Hyunseung?-попита Junhyung с хитра усмивка. Рядко срещаната усмивка на Joker. Да, човек не я виждаше често на екрана, но когато я видиш...Въпреки това не ме размечта.
-За какво говориш?-попитах го опитвайки да прикрия паниката си. Никой не разбра.
-О, нищо, нищо.-отговори той със силен акцент. Реших да променя темата.
-Какво ще гледаме?-попитах.
-Погрешен завой.-отговори Dongwoon вадейки диска от кутийката. Усмихваше се доволно. Разбирах защо Фея го харесваше. Макар и да изглеждаше по-голям от колкото да беше усмивката му беше детска и невинна. Наистина беше сладък, но някак си не беше усмивката мечта.
-Хайде де! Ще бъде забавно.-подкани ме Фея. За разлика от мен тя обожаваше страшни филми. Нея нищо не можеше да я уплаши. Но за разлика от обикновено тя беше прегърнала ръката на Dongwoon, щеше да се преструва на уплашена. Чудех се дали той знае.
-Аз мисля да си отивам...-измънках и започнах да се измъквам към входа, но гласа на Doojoon ме спря.
-Не знаеш пътя до хотела и ще е твърде далеч, за да стигнеш пеш.-каза той.
-Doojoon също не харесва страшни филми. Обикновено остава в стаята когато гледаме страшни филми.-обясни Dongwoon.
-Можете да останете там двамата докато свърши филма.-предложи Фея и всички се усмихнаха лукаво. Останах с впечатлението, че те знаеха нещо, което аз не знаех.
-Не знам...-започнах.
-Няма проблем. Няма да пречиш. Не искаме да сънуваш кошмари.-каза Junhyung все още с хитра усмивка.
Въздъхнах и тръгнах след Doojoon към спалнята, а всички започнаха да си шушукат и да се хилят. Какво ставаше?!
Седнах на едното долно легло внимавайки да не си ударя главата на горното легло.
-Защо всички за толкова странни напоследък?-попитах го.
-О, не го мисли. Те са си странни по природа. Просто се отпуснаха покрай вас.-Отговори той.
-Но дори и Фея...-въздъхнах, но се сетих, че тя си е странна както винаги.-Няма значение.
За един дълъг момент просто мълчехме. Той беше седнал на другото легло от дясната ми страна и потракваше с пръсни върху рамката на леглото. После обаче чухме нечий вик и се стреснахме.
-Виждам с Gikwang се разбирате много добре.-започна той. Опитваше се да заглуши писъците и да ни разсея. Получаваше се.-Мисля, че ще си допаднете.
-О, не. Не мисля така. Имам предвид, че е много мило и сладко момче, но не мисля за него за повече от приятел.-отвърнах.
-Разбираш се много добре и с Hyunseung.-продължи Doojoon. Аз се засмях. Да не би да си мислеше, че съм с тях, защото исках известен приятел. Погледнах го. Не беше толкова сериозен. Но беше много любопитен.
-Не. Просто се случва, да имам нужда от помощ, или той. Много е мил, но е само приятел.-Обясних. Но той продължи с въпросите.
-Станахте много близки с Yoseob.-но този път знаех на къде бие и го прекъснах.
-Да, много близки приятели.
За момент той не каза нищо. Накрая пое дъх и каза нещо, което ме изненада.
-Приятелят ти...той не скъса с теб, нали?-попита той. Как беше познал? Бях толкова шокирана, че не знаех какво да кажа.-Той е бил обсебен от теб. Не мисля, че просто така е решил да те остави. За това ли се паникьоса по-рано когато Junhyung те попита дали изневеряваш с Hyunseung. Не се притеснявай, не съм казал на всички.-обясни той.-Разбирам те, но защо не каза дори на приятелката си?
-Защото не исках да и кажа, че бягам. Дори не планирах това пътуване до Корея, но дойде в подходящия момент.-обясних забила поглед в земята.-Оставих му бележка на бюрото му "Заминавам при мама и татко, сбогом.". Знаех, че ще ме последва там, а мама и татко по това време са на втори меден месец в Хаваи и той няма да ги притеснява.-Обясних и сдържах сълзите си. Само като се сещах са него изпадах в паника. Той беше обсебен от мен и се плашех от това което може да се случи.-Страх ме е да не ме намери тук.-прошепнах и осъзнах, че треперя чак когато Doojoon ме прегърна.
-Удрял ли те е?-попита той внимателно обмисляйки думите си. В гласа му долових гняв, но той се опитваше да го прикрие.
-Не. Той никога не би...-отговорих, но се запънах на думата. Опитах нов подход.-Обича ме прекалено много. Толкова много, че би ме затворил в златна клетка, ако беше законно. Но в преносен смисъл това направи. Взе ме като секретарка в компанията му, за да съм му под око, не ми позволяваше да говоря с никой и дори достъпа до мрежата. Много глупаво от моя страна, но едно момиче има нужда от закрила, а аз сляпо вярвах, че той ще ми я осигури. Останалото го знаеш.-обясних. Продължавах да треперя, но не толкова много колкото преди. Сгуших се повече в него и усетих сигурност, която не съм усещала при нито едно момче до сега.
-Аз ще те пазя.-прошепна той. Това ме изненада и аз го погледах в очите за първи път откъсвайки очи от пода от както заговорихме за Него.
Вече беше сигурно. Определено не исках само като приятел.
Не можех повече да сдържам сълзите си и заплаках. Плаках като бебе в ръцете му. Плаках както не бях плакала от години, защото винаги бях сдържала сълзите си. Не ми пукаше как изглеждах в очите му. Той не каза нищо. Само постави главата ми на раменете му, не помръдна ръката си и започна да гали косата ми утешавайки ме, а другата му ръка беше обвита около кръста ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар