От писателката 3



Глава 3



„Държи се като Шон,има същите интереси,прилича на него.ТОГАВА КАК НЕ Е ЧЕЛ КНИГАТА?!Не е възможно…Не съм ясновидка…Какво да правя?Не мога да изтърпя да съм в един апартамент с момче…Не и с Шон!Най-вече с него!”

Бях толкова потънала в мислите си,че не разбирах колко късно е станало.Опитах се за спра да мисля по тази тема за да заспя най-накрая.Лежах си в леглото и изведнъж усетих,че си тананикам на музиката от другата стая.Беше твърде силна за да мога да заспя.

Станах от леглото си и излязох от стаята си.В хола лампите бяха изгасени и трудно се виждаше нещо.Отворих вратата на стаята на Шон,понеже не ми беше до любезности.Изсъсках от светлината в стаята му както правеха вампирите по филмите.

-Какво правиш?-попитах го когато очите ми привикнаха със светлината.Беше ми неудобно да стоя по нощница пред Шон,но понеже живяхме в един апартамент това нямаше да бъде последният път.

Бях с черни дълги панталони с черепи навсякъде,а горнището на нощницата беше черен потник с хилещо се зелено дяволче стоеше от лявата страна на корема ми,а червата му бяха излезли от корема му и стояха на топка в дясната страна на потника.

(Няма много общо с описанието и се извинявам за това,но не можах да намеря снимка на описаната нощница – сама я измислих…)

-А!-стресна се Шон когато ме видя (по-точно потника ми).

-Против кошмарите е.Не питай…-обясних бързо.Шон носеше сив паналон и бял потник.

(Така само,че панталоните са без точки (или каквото са там на картинката)

-Защо си увеличил музиката толкова късно?-попитах.

-Просто не мога да заспя.-отговори ми той с усмивка.-Стой и слушай музика с мен.-предложи.

-Не благодаря.Просто намали музиката за да заспя.-помолих като се обърнах за да си ръгна.

-Добре мъник!-засмя се той като затворих вратата.Отново я отворих,но този път рязко и с големи крачки се забързах към Шон и оставих само една педя между нас.

-Защо ме наричаш мъник?!-извиках гневно-На твоите години съм!Не мисля,че се по голям от мен с повече от една година!-занареждах бясна.

-Ниска си.-обясни той просто с голяма усмивка.Прав беше.Шон беше поне една глава по-висок от мен.

-Какво от това?!-извиках-Спри да ме наричаш така!Казвам се Ерика!Наричай ме Ерика,Ери,Мери,ако щеш,на не и мъник!-извиках.

Колкото и да го харесвах,тогава беше скъсал нерв и не можех да се сдържа да не му се развикам.Ниски момичета и момчета,вие ще ме разберете.НЕ.Обичам.Да.Ме.Наричат.Ниска!Вече не съм и малка,за да ме наричат мъник,а колкото и ниска да съм това ме обижда.И как мога да живея с момчето на мечтите ми като той ме мисли за „мъник”.Не казвам,че трябва да сме заедно.Казвам,че това ще ме подлуди.

-Добре…Мери.-усмихна се той.

-Мамка му!-извиках още по-разгневена,защото той се забавляваше на моя сметка.

-Добре!Добре!Не се пали.-побърза да каже той-Виж…ъм…Ерика?Ерик?-„Супер сега ми лепна момчешко име…за момче ли ме мисли!?”помислих си като се намръщих.-Не!-извика той като видя изражението ми.-Ерика или Ер!-каза „Да,ой чете мисли,а аз съм ясновидка…”пошегувах се.-Съжалявам за шегата.-извини се той.-Не знаех,че не приемаш добре шегите и,че си толкова избухлива.-усмихна се извинително той.”Каква усмивка…”Помисли си дяволчето,но  пренебрегнах.Той говореше по-спокойно и аз се успокоих.”Как ще живея с този?”помислих си.

Въздъхнах и се върнах в стаята си.Не чух повече музика и бързо заспах.



Искам коментари!Сериозно говоря.Без коментари няма и да поствам…Това май само на мен ще се отрази зле…От не знам си колко време сама чакам някакъв коментар за да пиша па,но коментари няма!

Моля пишете коментари!