От писателката 1



Глава 1



-Ето това е апартамента!-каза Симон като отвори вратата на не малкият ми апартамент.Само за мен!Щях да живея сама!Цената беше твърде съблазнителна и евтина,за да й устоя.

Холът беше със светли кафяви стени и паркет.Имаше един огромен кафяв диван,да фотьойла и три табуретки в същия цвят.Стъклена маса беше поставена пред дивата,а пред нея на стената стоеше секция с рафтове и място за телевизор.В единия край имаше бюро пред огромните прозорци,които заемаха почти цялата стена.Те разкриваха гледка към блокът отпред.

-Това е кухнята.-Посочи Симон към малката стая с кафяви плочки и светло зелени стени.Имаше печка,миялня,микровълна и шкафове – оборудвана за готвач,макар и да готвех рядко.Малко прозорче стоеше в дъното пред мивката и бели завеси бяха окачени на него.

Банята беше светло синя,имаше вана,душ(разбера се сега щях да прекарам дълго време под душа,след като не го делях с никого)и мивка и т.н.

Имаше две стаи и аз избрах тази с по-хубавата гледка.Моята беше с бели стени и светло кафяв паркет.Леглото ми беше малко,но така и бях свикнала.В стаята също имаше бюра,гардероб и нощно шкафче.Предна стена нямаше.На нейно място бяха огромни прозорци и врата,която водеше към балкона.Хм…мисля,че ги наричат „Френски прозорци”.

Другата стая беше с тъмно зелени стени,черен паркет и всичко останало беше като в моята стая.Въпреки,че цветовете бяха повече по мия вкус,аз не избрах стаята,защото Гладката от прозорците беше скрита от блока пред моя.

Със Симон седнахме на дивана в хола и си поговорихме.Тя беше на 20 и продаваше апартамента си,за да се премести при приятеля си.Тя беше приятелски настроена и забавна.Имаше дълга вълниста тъмно кафява коса и същия цвят очи.Както и прекрасна кожа в цвят на капучино и слабо тяло.

-Ъм…да не съм объркал апартамента?-попита момче на апартамента.

„Господи,това е той!”помислих си.Да!Момчето на вратата приличаше на Шон – вампирът от книгата ми(и момчето на мечтите ми)!

Той имаше черна дълга права коса,която беше вързана на ниска опашка и бритонът му се спускаше над лявото му око.Имаше пронизително сини очи като небето.Носеше черна тениска със червено „А” на гърдите,черни дънки,кожени ботуши,кожено яке и черни кожени ръкавици без пръсти.

-Ъм…съжалявам…-каза Симон и се изправи-И на двамата!Но продадох апартамента и на двама ви…

-Какво?!-извика гневно момчето и тръгна към нея сякаш беше готов да я удари,но се спря-Утре започва семестъра и няма време да намеря друг апартамент!

-Може да станете съквартиранти!-предложи тя-Съжалявам,но трябва да си тръгвам.-каза тя и тръгна към вратата и се обърна към нас-Запознайте се и…ъм…приятна учебна година?!-и изчезна преди да кажем нещо.

Ами сега?Бях подмамена да купя апартамент без да знам,че ще живея в него със съквартирант.И о момче.И то момчето от книгата ми.И то момчето на мечите ми!

-Ъм…Здравей..-започнах като застанах пред него.

-Казвам се Шон.-Каза той спокойно и си подаде ръката-И очевидно ще ти бъда съквартирант.

Аз стиснах ръката му и загубих и ума и дума.Буквално.Зачудих се какво правеха хората просто.А,да казват си името.А…как се казвах пак?

-Ъм…Ерика…-измънках-П-п-приятно ми е да се запознаем…