От писателката 2

Глава 2



"Шон?Шон?!Казваше се Шон!?Започвам да се питам аз ли съм ясновидка или това е просто съвпадение!"Крещях в главата си докато подреждах книгите си по рафтовете."Сетих се!Просто е чел книгата ми!"Усмихнах се и се успокоих."Това трябва да е!Просто се шегува.Не може да не знае че прилича на вампира в книгата ми!"

Бях в хола и както вече казах подреждах книгите си по рафтовете до телевизора,които всъщност нямаше,поне докато не събера пари.Първото нещо което започнах да правя беше това.Но какво да направя?!Обсебена сам от книгите!Дори написах своя!

-Ще ми помогнеш ли?-попита Шон на вратата.Когато се обърнах към него го видях да държи огромен кашон с картинка да телевизор.Притичах бързо до новия ми съквартирант и хванах кутията от единия край и двамата занесохме телевизора до масата.Преди да отворим кутията двамата спряхме за да може Шон да си поеме дъх.

Минута по-късно той вече беше отворил кутията.Забелязах че той вече не носеше якето си и тениската разкриваше мускулестите му ръце."Това ще да е отнело доста време във фитнеса" помислих си.

-Защо не си починеш?-попитах.Шон пренасяше кутии цяла сутрин от камиона до стаята му.Моите неща ги внесе баща ми заедно с чичо и мен и,за радост,все се разминаваше със съквартиранта ми за да разбере че няма да съм с момче в апартамента.

-Не съм изморен.-отговори ми спокойно той когато постави телевизора на мястото му и започна да слага кабелите и останалото.Не разбирах много от техника,до колкото разбирате.Изненадах се на усърдността на Шон.Както и на силата и уменията му.

-Не ти ли трябва книжката?-попитах като извадих книжката с упътването от кутията.

-Не.Правил сам това милиони пъти.Работех при баща ми.Той има магазин за техника.Пренасях техниката и я инсталирах за купувачите,които не разбираха какво да правят.

„Ох,как бих се радвала Шон да беше помогнал у дома с DVD-то” помислих си.Аз и мама купихме DVD за рождения ден на татко,но ни отне много време,за да разберем как работи.”О,знам какво си мислиш…”каза ми „дяволчето в мен”.”Млъкни!”скара му се „ангелчето”.”Как искам да го видя без блуза…”замечта се дяволчето.”Не!Ще се пазим за първата брачна нощ с нашата любов!”скара се отново ангелчето.”Много старомодна работа!Пък и кой вярва в любовта!”възрази дяволчето.”Спрете и двете!”скарах им се.”Господи,откачам…”Отпуснах се на дивана и въздъхнах.Опитах се да се успокоя и изчистя ума си преди да заговоря Шон.

-Ъм…-започнах-Чел ли си наскоро книги?-попитах.-Например „Цветя в нощта”?

-Никога не ми остава време за книги.Приятно ми е да чета,но не много.Предпочитам други забавления.Тази книга,която каза…нова ли е.Не съм я чувал.-обясни той докато наместваше каналите.В началото си помислих,че се шегува,но лицето му си оставаше спокойно и лико сериозно.

-Музика?-попитах просто.

-Slipknot,Rammstein,Disturbed,Marilyn Manson,Ramones,Sex pistols…много са.Ами ти?-

-Същото.-засмях се.

-Филми?-попита той като седна до мен на дивана с ръце зад главата и със затворени очи.

-Нека помисля…”Гарванът”,”Мумията”…всъщност съм фен на киното.Изгледала съм тонове филми.Падам си най-вече по екшъни и комедии.А ти?

-Същото.-усмихна се леко той без да отваля очите си.

Беше странно колко много общо имахме и се пак имахме различно поведение.Също така имаше същите интереси както Шон,което просто ме караше да откача.Докато той стоеше до мен ми се искаше да се пресегна и да докосна лицето му.Сигурна бях,че кожата му щеше да е мека и гладка.Точно като в книгата.

Всъщност не знаех как да се държа когато се запознаех с нов човек.С момичетата еше по-лесно.Можехме да си говорим за момчета,да излезем по магазините(не,че харесвах много разходите по магазините,но това е подходящ начин да се опознаем).С момчетата беше различно.Покрай тях никога не се чувствах удобно и винаги изтърсвах по някоя глупост.

-Неща който харесваш?-продължи Шон без а отвори очите си.Чувствах се сякаш той просто пита за да не ме обиди,иначе не му пука за отговора.

-Цветя,животни,музика,книги,филми,черно,червено и светло синьо,коли,мотори…-започнах да изброявам.Шон отвори едното си око и ме погледна.После отвори и другото и се обърна към мен.

-Харесваш мотори?-попита той.

-Ъм…да?-реакцията му ме изненада.

-Аз също.Имам мотор от две години.-усмихна се той с прекрасна и зашеметителна усмивка.

-А ти?Неща който харесваш?-попитах.Но сякаш вече знаех какво ще каже.Той отново се облегна,но още беше с отворени очи.

-Филми,музика,мотори,да ходя на концерти.Обича да се забавлявам с приятели и…не се сещам за друго.-отговори той.”Де не е срамежлив?”зачудих е”Ако наистина е,тогава не е забелязал колко АЗ съм срамежлива и се чувствам неудобно.”.

-Неща,който мразиш?-попита Шон.

-Мразя,когато родителите ми не ме пускат да отида на концерт.Мразя ученето.Мразя домашни.-засмях се-Мразя хора,които съдят по външния вид,хора,които мислят,че са перфектни и,разбира се,мразя а ми лъжат.

-И при мен е долу–горе така.Не обичам мрачното време,но обичам да се разхождам из дъжда.Не обичам момичета…и момчета,де…които търсят нещо само за една нощ.Много момичета са ми разбивали сърцето така.Такива хора са просто неистински…Мразя хора,които ме лъжат и мамят.Както Симон.Нямам проблем да ми беше казала,че ще имам съквартирантка.Не беше нужно да ме лъже.

-Значи нямаш проблем с мен?-попитах бързо преди де се спра.Шон се засмя.

-Не.Ти си забавна.Като малко дете.-каза той като разроши косата ми с една коса и стана от дивана.-Пък и няма а се дразниш като пускам музика,защото слушаш същата.

Шон отиде до вратата на стаята си и влезе.”Мисли ме за дете?”помислих си”Ще живея с момчето на мечтите си,а той ме мисли за дете?!Ще си останем семо приятели….”казах си леко разочарована.