14
Всичко вървеше добре. Въпреки, че графика ми ме натоварваше, както си и мислех, а учителите ми ми помагаха с каквото можеха. За кратко време се научих да пея Fallin' по-добре от всякога, танца, който учех с групата си беше лесен, а както каза Sung Jungshi, справях се добре като актриса. Все пак получавах и други уроци като корейски, китайски, уроци за модел и дори акробатика и уроци по барабани. По принцип всеки трейни има уроци по какъвто и да е музикален инструмент и аз избрах барабани. Вече не ми оставаше време за танци в залата, но това не беше толкова важно, защото и без това прекарвах от 1 до 3 часа в залата в SM. Сюзън беше права, любимата ми зала беше винаги заета. Дори не знам как Jonghyun е успял да я запази празна за срещата ни.
За радост още докато уговаряхме графика ми им казах за университета и веднага след лекции ходех на уроци. Понякога нямах лекции цял ден и още в 9 сутринта отивах на уроци. Също както в училище имахме обяд в 12 часа и вечеря в 18, където всички трейнита се събирахме. Там се запознах с много хора. Вечер си тръгвах към 9 или 10, но понякога за да наваксам с уроците оставах и до по-късно. Беше трудно. Спях понякога по 4 часа или между лекциите, а като трейни трябваше винаги да се грижа за външния си вид. С толкова голяма липса на сън не знаех как ще се справя. Имахме "Трейни журнал" където попълвахме мислите си над това, което смятахме, че сме научили, а после учителите ни ги събираха и пишеха отговор. Като домашно. Веднъж без да го обмисля написах "Научих се да заспивам бързо между лекциите." и Jung Byungil беше написал "Fighting! :)", което ме изненада. Поне имахме Неделя като почивен ден.
Вече разбирах защо двете надувки не дебютираха. Като трейни трябваше да се държим с уважение дори към чистачите. Те от друга страна вирваха нос и бяха мили само към звездите и учителите. Както в домчето, имахме позитивни точки, които получавахме ако сме били добри и лоши точки, ако сме били лоши. Те имаха само лоши точки. Не знам защо продължаваха да са трейта и не ги гонеха. Носеха се много слухове за това, но не знаех кой слух е верния.
Трудно се срещах с приятелите си. В университета успявах да говоря с тези от групата, но NU'EST още промотираха, а ЕХО никакви не се намираха. Замислих се дали не се готвят за завръщане, което да последва завръщането на SHINee. А те... Говорех си често с Jonghyun, дори успявахме да се скрием в някой ъгъл и да си поговорим за кратко. Можехме да се виждаме малко повече, но все пак беше много трудно. За радост Завръщането им беше толкова близо, че можехме да го усетим. Всички в SM можеха. Веднага щом влезеш в сградата можеше да се усети паниката и забъркаността.
Може би това беше нормално за другите, но за мен определено беше много различно и ново. Първия ден написах уплашена съобщение на Junhyung, за да попитам какво става и той ми звънна почти веднага. Когато спря да се сме ми обясни, че когато наближе завръщане на някоя група всички започват да откачат. Зачудих се как всички бяха свикнали на това, но всъщност аз свикнах много бързо с темпото на останалите. Със Jungshi станахме добри приятелки. Понякога тя ми позволяваше да пробвам някой от костюмите докато репетирах репликите, които ми даваше.
-Да остана ли или да замина? В Марсилия ме чака той. Знам го... Ще сляза от самолета и той ще ме чака с букет червени рози...-казах и се спрях. Погледнах надолу и въздъхнах облекчено.-Той винаги ме е чакал. Наистина ме обича Марис!
-И какво те кара да мислиш така?-попита Jungshi, запомнила репликите си, докато шиеше поредния костюм. Съвсем леко и бързо хвърляше по някой поглед към мен.
-Просто го знам. Любовта ни е една и съща. Тя е истинска.-казах повишавайки леко тон.-Но ти не разбираш... Искаш да остана и да уча.-Въздъхнах и затворих очи.
-Ти сериозно ли? Дойде от Марсилия чак до Ню Йорк, за да получиш най-доброто образование и ще го изоставиш заради някакъв си?-попита тя, не беше в роля, прекалено съсредоточена в шиенето на машината, но на мен не ми пречеше.
-Не е просто някой! Аз го обичам! Обичам го!-със всяко изречение повишавах повече и повече тон.
-Докажи го.-каза тя и ме погледна.
-Как? Кажи ми! Да скоча от моста? Защото за него бих го направила. Да преплувам океана? Защото за него бих го направила. Да убия? Бих убила за него!-извиках със сълзи в очите си.-Обичам го повече от колкото обичам въздуха! Без него не бих могла да живея!-Извиках и първата ми сълза се плъзна по бузата ми. Да, толкова добра актриса бях. Jungshi беше добра учителка.
-Тогава защо още живееш? Защо си тук с мен? Нима ме лъжеш?
-Не те лъжа! Обичам го?-изкрещях и тя се стресна от тона ми. Не бях сигурна дали беше в роля или наистина я стреснах.
-Тогава върви. И никога повече не се връщай...
-Извинете.-прекъсна ни жена на вратата. Носеше куп дрехи увити в найлон.-Искам да попитам костюмите дали са готови...-продължи тя леко засрамено. Най-вероятно е чула сцената, която разиграваме и и е станало неудобно.
-Още малко. Ела след половин до един час.-усмихна се Jungshi и другата жена кимна. Когато си тръгна аз погледнах учителката си странно и тя се засмя.-Май я изплашихме.-каза тя.
Jungshi онни ми беше обяснила всичко, след като стана подозрително за мен. Всъщност тя е учила 2 специалности - Театрално изкуство и дизайн. Спомням си как с горчива усмивка каза "Явно в реалността ако можеш едно нещо е добре, но ако можеш 2 сякаш не можеш нищо.". Не я взели в SM за стилист, нито за учител. Единствената и работа е била шивачка. За радост и дали шанс с мен. Преди мен е имало само едно момиче, което се преместило и благодарение на нея кариерата и едва не приключила. За мен нямаше проблем, защото тя наистина си вършеше работата добре, а и ми харесваше като човек.
-Справяш се много добре. Може би това трябва да покажеш на края на месеца.
-Моля?-попитах.
-Мислех, че са ти казали... На всеки месец трейнитата показват наученото. Признавам, има риск да те направят само актриса, ако покажеш нещо толкова добре, но не си сдържай таланта.-каза тя.
-Знам за това, но си помислих, че при мен ще е различно, защото съм тук за по-малко от месец...-притесних се.
-О, няма проблем. Те ще вземат това под предвид, не се притеснявай. О, и не забравяй за доброволната работа веднъж месечно.
-Знам, с една приятелка ще ходим заедно до сиропиталището.
Споменатата приятелка беше рижавото момиче с плитките и страхотното тяло, с което се запознах още първия ми час по танци. Заедно продължихме да си говорим дълго след това, и късно разбрахме, че още не си знаехме имената.
-Park Soobin, кога ще се чакаме?-попитах я когато седнах до нея в столовата. Да, това беше името и. И как го научих? Каза и просто "Знаеш ли, че не ти знам името?" докато си говорехме един ден и тя се засмя. Запознахме се официално, но дори преди това знаех, че ще сме приятелки.
-Какво ще кажеш за 4 на спирката до сиропиталището?-попита тя.
-Звучи добре.-усмихнах се.
Двете започнахме да ядем спокойно обяда си. Не, че не наехме какво да си кажем, просто и двете обичахме да ядем в спокойствие. Понякога си казвахме по някоя дума, но знаехме добре колко ни е важно времето за ядене. Ето защо си мислех, че си приличаме.
-Виж ги двете новачки как плюскат. Нямате шанс да дебютирате, ако сте дебели.-каза русата квачка Sung YoungIl когато ни подмина с приятелката си Bin Chohee, и двете носеха само по чиния със салата.
-Не мисля, че точно от вас трябва да взимаме съвети.-каза Soobin и двете квачки се намръщиха и ни подминаха.
-О, щях да забравя. Преди това ще отида да взема една приятелка от снимачната площадка. Ох, как обичам да го казвам. Понякога я викат за някоя фото сесия, заради различния и имидж.
-Различен имидж? Какъв различен имидж?-попитах веднага.
-Ела с мен и ще видиш.-ухили се тя и аз се съгласих.
Затова вместо да чакам Soobin на спирката до сиропиталището бях пред къщата и със зачервен нос и сняг по косата. Ама как можеше да ме кара да я чакам в тоя студ? Вече и бях звъннала 2 пъти и всеки път тя казваше, че е почти готова. Когато взех телефона си, за да и звънна за 3 път тя най-сетне благоволи да излезе със забързана крачка. Може би малко прекалено бърза, защото се подхлъзна и едва не падна.
-Време беше.-казах.-Имам чувството, че започна да вали сняг нарочно, за да направи чакането ми още по-приятно.
-Извинявай, но отиваме на снимачна площадка и ще има много важни хора. Може да ме харесат и да ме вземат зя някоя друга фото сесия!-ухили ми се тя.
-И защо не ми каза? Аз съм в толкова небрежен вид.-скарах и се и набързо махнах снега от косата и шапката си.
-На теб това ти е чара, аз обаче имам нужда от малко приготвяне.
-Малко ли?-измънках под носа си, но тя ме чу и ми се усмихна за извинение. Е, како да я правя?
В снимачната площадка, на която отидохме бе съвсем различно, от което си представях. За мен една снимачна площадка трябва да е зала пълна с хора, дрехи на закачалки, огледала, гримове и много красиви модели в дизайнерски рокли. Нали точно такива модели виждам по списанията. Но ние отидохме в една отсечена уличка, една от тези, в които би си помислил, че би те нападнал престъпник. Дрехи и гримове нямаше, защото предполагам бяха в някоя зала наблизо. Всичко беше спокойно въпреки нечовешкия студ, а модела не беше в красива и екстравагантна рокля, а оскъдна, както бих казала, "бойна униформа" и сякаш не съществуваше за нея нещо като студ.
-Това тя ли е?-попитах Soobin и тя кимна.-Аз бих умряла от студ.-казах и се сгуших още повече под пластовете дрехи, които носех.
-Не и личи, но тя също умира от студ. Просто не го показва. Това е да си модел - независимо обстоятелствата, търпиш и показваш таланта си.-каза ми тя сериозно. Може би приятелката и би била също и много добра актриса? Кой знае...
Почакахме още няколко минути докато снимките не приключиха. Веднага щом и последната снимка бе заснета, жена която можеше да бъде стилиста дотича до модела и я загърна с дебело одеяло и я заведе по стълбите в края на улицата в една зала. Двете с Soobin ги последвахме и почакахме докато модела се приготви. Накрая тя сама дойде до нас и ни се усмихна.
-Значи ти си Soomi.-усмихна ми се тя.
-Приятно ми е да се запознаем.
-И на мен.-усмихна ми се тя и вече не ми се струваше толкова плашеща и сериозна.-Казвам се Eun Chinhae.-представи се тя и си подаде ръката. Аз стиснах нейната и останах с впечатлението, че е силен и войнствен човек когато тя стисна силно ръката ми. Може би не започваше битките първа, но сякаш така казваше "ще съм мила, но внимавай!". Приех това за предизвикателство и се усмихнах криво. Сякаш искри презкочиха от очите ни и разбрах, че ще харесам момичето.
-Е, нека отиваме при децата.-прекъсна мислената ни борда за надмощие Soobin и задърпа и двете ни към сиропиталището.
Споменатата приятелка беше рижавото момиче с плитките и страхотното тяло, с което се запознах още първия ми час по танци. Заедно продължихме да си говорим дълго след това, и късно разбрахме, че още не си знаехме имената.
-Park Soobin, кога ще се чакаме?-попитах я когато седнах до нея в столовата. Да, това беше името и. И как го научих? Каза и просто "Знаеш ли, че не ти знам името?" докато си говорехме един ден и тя се засмя. Запознахме се официално, но дори преди това знаех, че ще сме приятелки.
-Какво ще кажеш за 4 на спирката до сиропиталището?-попита тя.
-Звучи добре.-усмихнах се.
Двете започнахме да ядем спокойно обяда си. Не, че не наехме какво да си кажем, просто и двете обичахме да ядем в спокойствие. Понякога си казвахме по някоя дума, но знаехме добре колко ни е важно времето за ядене. Ето защо си мислех, че си приличаме.
-Виж ги двете новачки как плюскат. Нямате шанс да дебютирате, ако сте дебели.-каза русата квачка Sung YoungIl когато ни подмина с приятелката си Bin Chohee, и двете носеха само по чиния със салата.
-Не мисля, че точно от вас трябва да взимаме съвети.-каза Soobin и двете квачки се намръщиха и ни подминаха.
-О, щях да забравя. Преди това ще отида да взема една приятелка от снимачната площадка. Ох, как обичам да го казвам. Понякога я викат за някоя фото сесия, заради различния и имидж.
-Различен имидж? Какъв различен имидж?-попитах веднага.
-Ела с мен и ще видиш.-ухили се тя и аз се съгласих.
Затова вместо да чакам Soobin на спирката до сиропиталището бях пред къщата и със зачервен нос и сняг по косата. Ама как можеше да ме кара да я чакам в тоя студ? Вече и бях звъннала 2 пъти и всеки път тя казваше, че е почти готова. Когато взех телефона си, за да и звънна за 3 път тя най-сетне благоволи да излезе със забързана крачка. Може би малко прекалено бърза, защото се подхлъзна и едва не падна.
-Време беше.-казах.-Имам чувството, че започна да вали сняг нарочно, за да направи чакането ми още по-приятно.
-Извинявай, но отиваме на снимачна площадка и ще има много важни хора. Може да ме харесат и да ме вземат зя някоя друга фото сесия!-ухили ми се тя.
-И защо не ми каза? Аз съм в толкова небрежен вид.-скарах и се и набързо махнах снега от косата и шапката си.
-На теб това ти е чара, аз обаче имам нужда от малко приготвяне.
-Малко ли?-измънках под носа си, но тя ме чу и ми се усмихна за извинение. Е, како да я правя?
В снимачната площадка, на която отидохме бе съвсем различно, от което си представях. За мен една снимачна площадка трябва да е зала пълна с хора, дрехи на закачалки, огледала, гримове и много красиви модели в дизайнерски рокли. Нали точно такива модели виждам по списанията. Но ние отидохме в една отсечена уличка, една от тези, в които би си помислил, че би те нападнал престъпник. Дрехи и гримове нямаше, защото предполагам бяха в някоя зала наблизо. Всичко беше спокойно въпреки нечовешкия студ, а модела не беше в красива и екстравагантна рокля, а оскъдна, както бих казала, "бойна униформа" и сякаш не съществуваше за нея нещо като студ.
-Не и личи, но тя също умира от студ. Просто не го показва. Това е да си модел - независимо обстоятелствата, търпиш и показваш таланта си.-каза ми тя сериозно. Може би приятелката и би била също и много добра актриса? Кой знае...
Почакахме още няколко минути докато снимките не приключиха. Веднага щом и последната снимка бе заснета, жена която можеше да бъде стилиста дотича до модела и я загърна с дебело одеяло и я заведе по стълбите в края на улицата в една зала. Двете с Soobin ги последвахме и почакахме докато модела се приготви. Накрая тя сама дойде до нас и ни се усмихна.
-Значи ти си Soomi.-усмихна ми се тя.
-Приятно ми е да се запознаем.
-И на мен.-усмихна ми се тя и вече не ми се струваше толкова плашеща и сериозна.-Казвам се Eun Chinhae.-представи се тя и си подаде ръката. Аз стиснах нейната и останах с впечатлението, че е силен и войнствен човек когато тя стисна силно ръката ми. Може би не започваше битките първа, но сякаш така казваше "ще съм мила, но внимавай!". Приех това за предизвикателство и се усмихнах криво. Сякаш искри презкочиха от очите ни и разбрах, че ще харесам момичето.
-Е, нека отиваме при децата.-прекъсна мислената ни борда за надмощие Soobin и задърпа и двете ни към сиропиталището.
Няма коментари:
Публикуване на коментар